Решение № 15809 от 18.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9373/2018 г.

Решение № 15809 от 18.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9373/2018 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 вр. чл. 144, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 9б вр. чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/. Образувано е по касационната жалба на "Кронос груп инвест" АД, ЕИК 103764118 със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. "Алеко Константинов" № 17 Б, ет. 2, ап. 49 А, подадена чрез процесуалния му представител адв. Русева, против решение № 84/25.06.2018 г. на Административен съд /АС/ – Шумен, постановено по адм. д. № 105/2018 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за установяване на задължения по декларация /АУЗД/ № 4953-1/04.12.2017 г., издаден от Б. Василева, старши специалист в звено "Местни данъци и такси" към община Велики Преслав, потвърден с решение № 23/20.02.2018 г. на ръководителя на звено "Местни данъци и такси" при същата община, в оспорената му част. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се неговата отмяна и присъждане на разноски съгласно представения списък по чл. 80 ГПК. Ответникът по касационната жалба - ръководителят на звено "Местни данъци и такси" при община Велики Преслав - оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. Бонева по съображения, изложени в писмен отговор, и заявява искане да бъде оставено в сила решението на административния съд. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред Шуменския административен съд е бил АУЗД № 4953-1/04.12.2017 г., издаден от Б. Василева, старши специалист в звено "Местни данъци и такси" към община Велики Преслав, в оспорената му част, в която на основание чл. 107, ал. 3 ДОПК поради неплащане на задължението в срок на "Кронос груп инвест" АД като собственик на недвижим имот, находящ се в землището на гр. Велики Преслав, м. "Ловджийска чешма" /поземлен имот с площ 29. 008 дка и построената в него сграда – кухненски блок с площ 305 кв. м. /, деклариран с декларация по чл. 14 ЗМДТ вх. № 7701000148/22.02.2016 г., са определени задължения за такса битови отпадъци /ТБО/ за 2017 г. в общ размер 630. 44 лв. и лихва – 16. 73 лв., включваща компоненти обезвреждане в депо – 533. 45 лв. и поддържане чистотата на обществените територии – 96. 99 лв. Таксата е определена върху данъчната оценка в размер на 96 991. 20 лв., която е по-висока от отчетната стойност на основание чл. 21, ал. 1 ЗМДТ в размер съответно 5. 5 на хиляда и 1 на хиляда. Правилно АС – Шумен е приел, че оспорването е допустимо. Изпълнено е изискването на чл. 107, ал. 4 ДОПК вр. чл. 4, ал. 1 и чл. 9б ЗМДТ за обжалване на акта пред по-горе стоящия административен орган като задължителна предпоставка за обжалването по съдебен ред. Правилно е приел също така, че оспореният АУЗД е валиден, издаден от компетентен орган, определен със заповед № 632/20.11.2017 г. на кмета на община Велики Преслав съгласно чл. 4, ал. 4 вр. ал. 3 и чл. 9б ЗМДТ. Определил е основният спорен въпрос между страните по делото като този, свързан с дължимостта на таксата за ползване на депо за битови отпадъци и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване на основание чл. 63, ал. 1 ЗМДТ при положение, че процесният имот се намира извън границите на районите, определени със заповед № 474/27.10.2016 г. на кмета на община Велики Преслав по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, и услугата поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване не се предоставя от общината в близост до имота, който се намира на около 8 км. от гр. Велики Преслав, липсва организирано сметосъбиране в м. "Ловджийска чешма" и следователно преработката на битовите отпадъци не се извършва в депо. Даденият от съда отговор на този въпрос е в съответствие с нормата на чл. 63, ал. 1 ЗМДТ, според която дължимостта на таксата за обезвреждане, както и на таксата за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, не е обусловена от включването на тези услуги в заповедта на кмета по чл. 62, ал. 3 ЗМДТ, съответно попадането на имота в границите на районите, в които общината е декларирала, че ще предоставя услугите по чл. 62 от закона, не е предпоставка за това. Според чл. 63, ал. 2 ЗМДТ именно за имоти, намиращи се извън районите, в които общината е организирала събиране и извозване на битови отпадъци, се събира такса за ползване на депо за битови отпадъци и/или за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване. Условието да не се събира такса за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци според чл. 71, т. 3 ЗМДТ е да няма такива. В случая не е спорно, че общината поддържа и ползва депо в кв. Дивдядово на гр. Шумен. Условието да не се събира такса за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване според чл. 71, т. 2 ЗМДТ е услугата да не се предоставя от общината. Този текст на закона неправилно е тълкуван от жалбоподателя в смисъл, че услугата следва да бъде предоставяна в близост до неговия имот, във връзка с което е ангажирал свидетелски показания за установяване на факта, че подрязването на храстите, поддържането на зеленината около имота, почистването на горския път /приблизително 500 м. до главния път/ не се извършва от общината, а от собственика с негови средства и техника. По аргумент на чл. 66, ал. 1, т. 4 ЗМДТ услугата включва почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване. Осъществяването й от общината е доказано чрез представените от ответника писмени доказателства /две папки/, подробно обсъдени в мотивите на първоинстанционното решение и това е достатъчно, за да се приеме, че таксата е дължима. Правилно е приел първоинстанционният съд, че това законодателно решение е следствие от характера на териториите, спрямо които се предоставя услугата, а именно територии за обществено ползване, които са публична общинска или държавна собственост и достъпът до тях е свободен, т. е. те могат да бъдат ползвани от всеки. Това от своя страна изисква обща отговорност на задължените по чл. 64, ал. 1 вр. чл. 11 ЗМДТ лица – собственици на имоти, разположени на територията на общината. В този смисъл са и мотивите на решение № 10206 от 02.08.2017 г. по адм. д. № 7147/2016 г. на ВАС, VІІ отд., които настоящият тричленен състав споделя изцяло. Неоснователен е доводът на касатора, че ТБО, включваща посочените два компонента, не се дължи, тъй като в решението на Общинския съвет по чл. 66, ал. 1 ЗМДТ за определяне на годишния размер на същата за всяко населено място, инкорпорирано в приетата с решение № 241 от 20.12.2016 г. на основание чл. 9 ЗМДТ Наредба № 4 като приложение № 1 към същата, не е определен размер на таксата за имотите, намиращи се извън регулационните граници на населеното място, в случая гр. Велики Преслав. Както беше посочено по-горе, ТБО се дължи по силата на закона от собствениците на недвижими имоти, разположени на територията на общината, т. е. дължимостта й не зависи от това дали за конкретната местност в землището на населеното място общината е определила отделно размер от този за самото населено място. Изискването на чл. 66, ал. 1 от закона е тя да е определена за всяко населено място и в случая това изискване е изпълнено. Според чл. 18, ал. 1 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България територия на населеното място е селищната територия, определена от строителните му граници, и извънселищната територия, определена от границите на землището. Жалбоподателят изрично е заявил чрез процесуалния си представител, че не оспорва размера на задължението така, както е определен с акта, в съответствие с размера на таксата за гр. Преслав по т. 2. 3. от приложение № 1 към наредбата, а счита, че тя не се дължи, тъй като няма определен конкретен размер за имотите извън регулационните граници. Така изложените от касатора доводи касационната инстанция намира за неоснователни. Необсъждането им от първостепенния съд не е съществено процесуално нарушение, налагащо отмяна на решението, тъй като дори да не беше допуснато, това не би довело до различено разрешение на правния спор. По така изложените съображения решението на Шуменския административен съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Въпреки изхода на спора на ответника по касация разноски не се присъждат, тъй като нито в отговора на касационната жалба, нито в становището от 03.12.2018 г. той е заявил искане за това. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение