Решение № 7331 от 3.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4402/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл.160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Тано 75 ЕООД чрез адвокат Н. Калистратов против решение 877/03.02.2025 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. дело 20/2024 г., в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт Р-16001623000268-091-001/26.06.2023 г. на органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с решение 437/27.11.2023 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика град Пловдив за начислен ДДС за данъчни периоди м.06.2022 г. и м.07.2022 г. в размер на 26 986.93 лева, резултат от непризнати вътреобщностни доставки (ВОД) с получател VAS TAS S.M.P.C, Гърция и отказан данъчен кредит в размер на 2 234.43 лева за м.07.2022 г. и лихви в общ размер на 2 923.06 лева. В касационната жалба е посочено, че са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за неправилност на решението в обжалваната част, поради нарушение на материалния закон. По отношение на начисления ДДС, касаторът твърди, че по делото е доказано осъществяването на ВОД по чл.7, ал.1 ЗДДС получателят е регистриран за целите на ДДС в Гърция и стоките са доставени и получени на територията на другата държава членка съгласно представените по делото ЧМР (CMR) и писмени потвърждения от гръцкото дружество. Принципно оспорва изводите на първоинстанционния съд, че не е изяснен предметът на декларирания ВОД, с аргументи, че при липса на стоки не следва да се начислява ДДС изобщо. По отношение на отказа на правото на данъчен кредит, поддържа, че фактурите документират уреждане на финансови отношения между търговците по предходна, несъстояла се сделка, поради което не е необходима материално техническа обезпеченост на доставчиците за изпълнение на доставките. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - директор на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика , град Пловдив, чрез юрк. Ц. Дамянова моли да се остави в сила съдебното решение в обжалваната част, по съображения, изложени в представена по делото писмена защита. Претендира присъждането на разноски и в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Заключението на прокурора от Върховна касационна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу тази част от първоинстанционния съдебен акт, която е неблагоприятна за нея и в срока по чл. 211, ал.1 АПК. При разглеждането й по същество съдът съобрази следното: Предмет на оспорване пред административния съд е бил ревизионен акт Р-16001623000268-091-001/26.06.2023 г. на органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с решение 437/27.11.2023 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика , град Пловдив, с който на Тано 75 ЕООД, гр. Кричим са установени задължения по ЗДДС за м.06.2022 г. и м.07.2022 г. в размер на 26 986.93 лева, резултат от непризнати ВОД на стоки с получател VAS TAS S.M.P.C, Гърция, поради неизпълнение на условията на чл. 53 във връзка с чл. 7, ал. 1 ЗДДС и чл. 45 от ППЗДДС и не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 2 625.60 лева, по фактури, издадени от М. 979 ЕООД, ЕТ С. М.-Стойсел и Бобо Кар ЕООД, ведно с лихви в общ размер на 2 960.00 лева. Първоинстанционният съд е отменил ревизионния акт в частта на непризнатото право на данъчен кредит в размер на 391.17 лева по фактура 8409/23.06.2022 г., издадена от Бобо Кар ЕООД и съответните лихви в общ размер на 36.94 лева и е отхвърлил жалбата на дружеството в останалата част по отношение на начисления ДДС в размер на 26 986.93 лева за непризнати ВОД и отказа на правото на данъчен кредит в размер на 2234.43 лева, по фактури, издадени от М. 979 ЕООД и ЕТ С. М. Стойсел и лихви в общ размер на 2 923.06 лева. Решението в частта, в която е отменен акта не е обжалвано от директора на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика Пловдив и е влязло сила в тази част. Предмет на касационно обжалване е решението в частта, в която е потвърден ревизионния акт. За да отхвърли жалбата на дружеството в частта на начисления ДДС и непризнато право на данъчен кредит по фактури, издадени от "М. 979" ЕООД и ЕТ С. М. Стойсел , съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи по приходите по смисъла на чл. 119, ал. 2 ДОПК, подписан е с квалифициран електронен подпис на ревизиращия екип и че в ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. По материалната законосъобразност на установените задължения, съдът е приел, че изводите на органите по приходите за непризнаване на ВОД са законосъобразни и съответстват на установените в производството факти и доказателства, включително и на доказателствата, събрани в съдебното производство. От фактическа страна съдът е установил, че Тано 75 ЕООД е декларирало ВОД на стоки по фактури 1/21.06.2022 г., 2/21.06.2022 г. и 3/09.07.2022 г. с получател VAS TAS S.M.P.C, Гърция в данъчни периоди м.06 и м. 07. 2022 г. на обща стойност 134 934.66 лева, отразени в справка-декларация по ЗДДС и VIES декларацията. От извършена от органите по приходите проверка в базата данни VIES е установено, че идентификационният номер на контрагента е валиден и лицето е регистрирано за целите на ДДС в друга държава - членка. От ревизираното лице са представени фактури и инвойс фактури за доставките с получател VAS TAS S.M.P.C, Гърция, писмени потвърждения за получаване на стоките с вписани дата и място на издаване - Атина, Гърция, с положен печат на гръцкия клиент и подпис, международни товарителници (CMR) за автомобилен превоз на товари, както и фактури, издадени от предходни доставчици за покупка на енергийни и безалкохолни напитки. Представени са и банкови извлечения от Юробанк България АД, от които са установени получени разплащания от VAS TAS S.M.P.C, Гърция за периода от м.06.2022 г. до м.08.2022 г. в общ размер на 134 485.57 лева. При ревизията са направени констатации, че Тано 75 ЕООД няма наети лица по трудов или граждански договор, не притежава собствени или наети складови помещения, в които да съхранява закупените стоки, като не представя и информация за мястото на съхранение на същите до доставката им на територията на Гърция. С жалбата по административен ред, дружеството е представило декларации от 21.07.2022 г. и от 22.08.2022 г., от управителя на VAS TAS S.M.P.C, Гърция, с които потвърждава получаването на стоките по спорните фактури. В съдебното производство тези декларации са представени в превод на български език. При така установените факти, съдът е приел, че не е доказано осъществяването на ВОД по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗДДС, тъй като от събраните доказателства, не може да бъде установено по безспорен начин какъв е предметът на фактурите, както и транспортирането на стоките извън територията на страната до територията на Гърция и тяхното получаване от клиент VAS TAS S.M.P.C. Относно предмета на доставките съдът е изложил съображения, че спорните фактури са с предмет хранителни стоки по опис , но по делото от ревизираното лице не са представени описи на такива стоки. Предмет на инвойс фактурите, издадени от дружеството, както и на фактурите за закупуване на стоки, са различни видове безалкохолни и енергийни напитки, а не хранителни стоки. Според съда предметът на доставките не се установява и от съдържанието на писмените потвърждения за получаване на стоките, подписани от В. Т. управител на гръцкото дружеството. От заключението на съдебно счетоводната експертиза е приел, че не може да се направи стоков поток между фактурите, издадени от предходни доставчици и фактурите за извършен ВОД, поради липсата на посочени бройки (на стоките) и на приложени опаковъчни листове. С тези мотиви първоинстанционният съд е обосновал краен извод, че не може да бъде установено по безспорен начин каква стока е продадена от Тано 75 ЕООД на VAS TAS S.M.P.C, Гърция хранителни стоки и/или безалкохолни напитки, както и вида и количеството безалкохолни напитки, за които доставки се претендира да са вътреобщностни такива с прилагане на нулева ставка, което е самостоятелно основание да се приеме, че ревизираното дружество не е доказало осъществен ВОД по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗДДС. По отношение транспортирането на стоките, съдът е приел, че транспортът е за сметка на доставчика, макар и ревизираното лице да е декларирало, че транспортът на стоките е за сметка на купувача, тъй като представя фактури за извършен транспорт и претендира приспадане на данъчен кредит по тези фактури. Поради това, според съда, превозването на стоките от територията на страната до територията на друга държава-членка, се доказва с документ по чл. 45, т. 2, б. б от ППЗДДС - транспортен документ, удостоверяващ, че стоките са получени на територията на друга държава-членка. В тази връзка е посочил, че от представените CMR не се установява кога и от къде точно е тръгнала стоката по процесните фактури, както и каква стока точно е била транспортирана, къде е била разтоварена, на коя дата и от кои лица. Установил е разминаване в мястото на натоварване, посочено в договора от 21.06.2022 г. за доставка и сътрудничество, сключен между Тано 75 ЕООД на VAS TAS S.M.P.C - гр. Севлиево, [улица] мястото на натоварване, посочено в CMR. Съдът е посочил, съгласно чл. 3 и 4 от договора купувачът сам договаря, организира и предоставя на доставчика данните на транспортната фирма, номер на камиона, дата и час на пристигане в склада на доставчика на транспортното средство и е приел, че не може да бъде установено по безспорен начин нито за чия сметка е осъществен транспортът на стоките по процесните фактури, нито кой точно е транспортирал тези стоки. Въпреки положените подписи и печати в CMR за изпращач, превозвач и получател, според съда не могат да се установят нито мястото, нито лицата, фактически участвали в предаването, съответно приемането на процесните стоки, поради липса на подписи, имена, длъжностно качество или каквито и да било други идентификационни данни за конкретното лице, извършило транспорта, поради което е счел, че представените товарителници не пораждат предвидените в чл. 45 от ППЗДДС правни последици. От представените в заверен превод на български език декларации на управителя на гръцкото дружество също не става ясно от къде е била натоварена процесната стока, каква всъщност е била тази стока и къде е била разтоварена. По тези съображения и с позоваване на практика на Съда на ЕС по дело С- 409/04 и С-273/11, съдът е обосновал краен извод, че реалното извършване на спорните ВОД не е установено, а събраните обективни данни сочат, че ревизираното дружество е участвало в съставянето на документи, които не отразяват действително осъществили се факти и индикират данъчна измама, за която то е знаело или е било длъжно да знае. По отношение на фактурите, издадени от М. 979 ЕООД и ЕТ С. М.-Стойсел , съдът е приел, че не са налице материалноправните предпоставки за възникване и упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит, тъй като не е доказано осъществяването на доставки по смисъла на чл.6, ал.1 ЗДДС. От фактическа страна съдът е установил, че фактурите документират доставки на стоки - фактура 1/07.07.2022 г. издадена от "Манчев 979" ЕООД е с предмет продукти по опис проформа фактура 1020006333/06.07.2022 г. , а фактура 0 9/01.07.2022 г. издадена от ЕТ С. М. Стойсел стоки по опис ф-ра 33803/30.06.2022 г. По делото не са представени описи на продукти и стоки, както и доказателства за доставянето и получаването им, поради което не е установено прехвърляне на право на собственост върху стоките съгласно чл.24, ал.2 ЗЗД и настъпването на данъчно събитие по смисъла на чл. 25 ЗДДС. С тези мотиви съдът е обосновал краен извод за законосъобразност на ревизионния акт в частта на начисления ДДС за данъчни периоди м.06 и 07.2022 г. и на отказа на правото на приспадане в общ размер на 2 234.43 лева за данъчен период м.07.2022 г. и съответните лихви. Решението в обжалваната част е частично неправилно. По отношение на ВОД по смисъла на чл.7, ал.1 ЗДДС, нормата на чл. 53, ал. 1 ЗДДС предвижда облагане с нулева ставка на ДДС. Съгласно постоянната практика на Съда на ЕС по тълкуване на чл. 138 от Директива 2006/112/ЕО освобождаването от облагане с ДДС на вътреобщностните доставки се прилага само, когато правото да се разпорежда като собственик със стоката е прехвърлено на получателя по доставката и доставчикът докаже, че стоката е изпратена или превозена в друга държава-членка и че вследствие на това изпращане или превозване стоката е напуснала физически територията на държавата-членка на доставката, от която е изпратена (т.31 от решението по дело С - 273/11). Идентична е и нормата от националния закон - чл. 7, ал.1 ЗДДС. В конкретния случай основният аргумент на първоинстанционния съд за непризнаване на ВОД, е липсата на предмет на доставките във фактурите. Този извод е необоснован, тъй като е в противоречие с доказателствата по делото. Съдът не е съобразил, че освен фактури за доставки на "хранителни стоки по опис", в които е посочено различно основание за неначисляване на ДДС - чл.113, ал. 9 ЗДДС, "Тано 75" ЕООД е издало и инвойс фактури (invoice) 1/21.06.2022 г., 2/21.06.2022 г. и 3/09.07.2022 г., с получател VAS TAS S.M.P.C., Гърция, с VIN EL801847929 за доставки на енергийни и безалкохолни напитки. Така издадените инвойс фактури представляват годен документ за доставките по смисъла на чл. 45, т.1, б. "а" от ППЗДДС, тъй като съдържат идентификационния номер по ДДС на получателя, издаден от другата държава членка, под който номер е извършена съответната доставка. Инвойс фактурите са посочени като документ за доставките и в представените при ревизията международни товарителници за автомобилен превоз на товари (CMR-кл.9). Поради това неправилно съдът не е обсъдил предмета на ВОД, посочен в тези инвойс фактури. Основателни в тази връзка са доводите в касационната жалба, че при липса на предмет на фактурите, както е приел съда, липсва изобщо доставка на стоки, за която да се начислява ДДС (арг. от чл. 86 във връзка с чл. 25, ал. 6 ЗДДС). Стоките, описани в инвойс фактурите съответстват по вид и количество на стоките, посочени в представените по делото транспортни документи - енергийни напитки Monster, 0.500, енергийни напитки HELL, кока кола, пепси, фанта, спрайт, с изключение на количеството на стоката ENERGY DRINK MONSTER 0,500ML, което според инвойс 3/09.07.2022 г. е 7 PALLETS, а в CMR - 6 PALLETS. По делото е установено, че "Тано 75" ЕООД е закупило стоките от "Метро Кеш енд Кери България" ЕООД, "БК Енерджи" ООД и "Експрес Еър" ЕООД. При ревизията не е оспорена реалността на посочените доставки, по които ревизираното дружеството е получател. Спорът е относно вътреобщностния характер на извършените от "Тано 75" ЕООД доставки към VAS TAS S.M.P.C., Гърция. С ревизионния акт не е признато освобождаването от ДДС на декларираните ВОД, на основание чл. 53 ЗДДС, като е начислен ДДС за осъществени доставки на стоки с място на изпълнение на територията на страната. Органите по приходите и решаващият орган са приели, че ревизираното лице не е изпълнило задълженията си с областта на доказването и не е установило, че стоките са транспортирани и получени на територията на Гърция. Неправилно съдът е приел, че не е доказано транспортирането на стоките, предмет на ВОД по инвойс 2/21.06.2022 г. и инвойс 3/09.07.2022 г., с изключение на 1 палет ENERGY DRINK MONSTER 0,500ML. Вътреобщностните доставки са декларирани в данъчни периоди м. 06 и 07.2022, при действието на чл. 53, ал. 2, т. 2 ( ДВ, бр. 102 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г.), поради което доказването на изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка, е с документите, определени с чл. 45а от Регламент за изпълнение (EС) 2018/1912 или документите, определени с правилника за прилагане на закона - чл. 45 ППЗДДС. В разглеждания случай, не се твърди и по делото не са налице данни за съставени документи, определени в регламента, поради което транспортирането на стоките се удостоверява с документите, предвидени в чл. 45 ППЗДДС. За доставките по посочените инвойс фактури по делото са представени товарителници за международен автомобилен превоз на товари (CMR), с положени подпис и печат в кл. 22, 23 и 24 на изпращач, превозвач и получател. Превозът на стоките, предмет на инвойс 2/21.06.2022 г. е извършен от Бобо кар ЕООД и е за сметка на доставчика съгласно представените при насрещната проверка на превозвача писмени доказателства - CMR от 21.06.2022 г., фактура 8409/23.06.2022 г. за извършен транспорт с получател "Тано 75" ЕООД и банково извлечение за плащане по фактурата от ревизираното дружество. Поради това и на основание чл. 45, т.2, б. "б" ППЗДДС транспортирането на стоките се доказва с транспортен документ. В случая такъв документ е представеното CMR от 21.06.2022 г., което съдържа подпис и печат на изпращач, превозвач и получател. Неправилно съдът е приел, че транспортната услуга по фактура 8409/23.06.2022 г. издадена от Бобо Кар ЕООД, по която е признал правото на данъчен кредит на ревизираното лице в размер на 391. 17 лева и е отменил ревизионния акт в тази част, не може да се обвърже с транспорта на стоките, предмет на спорната вътреобщностна доставка. При извършената му насрещна проверка превозвачът е представил своя екземпляр от CMR, от съдържанието на който се установява, че превозът се отнася за 30 PALLETS COCA COLA 0,300ML, които са предмет и на инвойс 2/21.06.2022 г. Инвойс 2 е посочен и в кл.9 на CMR, като придружаващ превоза документ. В представената фактура от превозвача е посочено, че транспортът до Атина е извършен с автомобил [рег. номер]/[рег. номер]. Представени са копия от свидетелствата за регистрация на влекач и ремарке със същите регистрационни номера, в които като собственик е посочен Бобо кар ЕООД. Представена е заповед за командировка на Р. М. - шофьор, нает по трудов договор в дружеството - превозвач, както и подробен пътен лист за движението на превозното средство в периода от 22.06-25.06.2022 г., според който на 23.06.2022 е пристигнало в Атина. При тези доказателства неправилно съдът е приел, че транспортирането на стоките от територията на страната и получаването им на територията на Гърция не е доказано. Различното място на натоварване на стоките, посочено в CMR и във фактурата, издадена от превозвача, не променят изводите относно релевантния за спора факт - получаването на стоките на територията на другата държава членка, тъй като по делото не се твърди и не са налице констатации, че в същия период дружеството е извършвало друга вътреобщностна доставка за Гърция. В хипотезата на чл. 45, т.2, б. "б" ППЗДДС писменото потвърждение, не е предвидено като документ за доказване на ВОД, но изявлението на гръцкото дружество от 23.06.2022 г., че стоките по инвойс 2/21.06.2022 г. са пристигнали в Атина на 23.06.2022 г. е допълнителен аргумент в подкрепа на данните за получаване на стоките съгласно представения транспортен документ и доказателствата за осъществяване на превоза, представени от превозвача. Превозът на стоките, предмет на ВОД по инвойс 3/09.07.2022 г., е за сметка на получателя по доставките съгласно чл. 3 и 4 от договора за доставка и сътрудничество от 21.06.2022 г., сключен между "Тано 75" ЕООД и VAS TAS S.M.P.C., Гърция. Кл. 23 на CMR е с подпис и печат на превозвач "Георгиеви 1988" ЕООД. От тези доказателства следва, че превозът на стоките е извършен от трето лице за сметка на получателя, поради което се доказва с документите, посочени в чл. 45, т. 2, б. "а" ППЗДДС - транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка - в случаите, когато транспортът е извършен от получателя или от трето лице за сметка на получателя; в писменото потвърждение се посочват дата и място на получаване, вид и количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките, и длъжностното му качество, име на лицето, получило стоките, и длъжностното му качество. Представеното по делото писмено потвърждение от 11.07.2022 г. на VAS TAS S.M.P.C., Гърция, (VASTAS M.I.K.E по данните от поставения печат) не съдържа марката и регистрационния номер на превозното средство, с което е осъществен превозът, както и име и длъжностно качество на лицето, предало стоките, поради което не е годно доказателство за ВОД по чл. 45, т. 2, б. "а" ППЗДДС. Представеното по делото CMR от 09.07.2022 г., като транспортен документ удостоверява превозването на стоките, описани в инвойс 3/09.07.2022 г. на територията на Гърция, с изключение на един палет ENERGY DRINK MONSTER 0,500ML. Този документ е алтернативно предвиден в чл. 45, т.2 б. "а" ППЗДДС като самостоятелно доказателство за удостоверяване на ВОД. Представеното CMR съдържа печат и подпис на "Тано 75" ЕООД като изпращач в кл.22, подпис и печат на "Георгиеви 1988" ЕООД в кл. 23 като превозвач и подпис и печат в кл.24 на VASTAS M.I.K.E, с VАТ EL801847929, идентичен с идентификационния номер по ДДС на получателя по доставките, посочен в инвойс фактурата. Неправилно съдът е приел, че CMR следва да съдържа имена и длъжностно качество на лицата, фактически участвали в предаването, съответно приемането на процесните стоки. Товарителницата (CMR) съдържа данните, посочени в чл. 6 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) и съгласно чл. 9, т.1 от същата конвенция удостоверява, до доказване на противното, условията на договора и получаването на стоката от превозвача. (В този смисъл е и решение 12644/21.11.2024 г. на Върховния административен съд, първо отд. по адм. дело 5046/2024 г.). По делото не са налице други доказателства, които да разколебават доказателствената сила на така представената товарителница. В тази връзка следва да се посочи, че в ревизионното производство не е извършена насрещна проверка на превозвача "Георгиеви 1988" ЕООД, нито обмен на данни с данъчната администрация на Гърция по реда на Регламент 904/2010. С оглед на изложеното неправилно и в противоречие с доказателствата по делото съдът е приел, че не е доказано осъществяването на ВОД по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗДДС на стоките, посочени в инвойс фактура 2/21.06.2022 г. на стойност 27 450 евро или 53 687.53 лева и на стоките посочени в инвойс фактура 3/09.07.2022 г. на обща стойност 22 079.86 евро или 43 184.45 лева, (без един от фактурираните палети ENERGY DRINK MONSTER 0,500ML на стойност 1 207.14 евро или 2360.96 лева, който не е посочен в товарителницата за транспорт). Допълнителен аргумент в подкрепа на изводите за осъществяване на ВОД по тези инвойс фактури, е и установеното при ревизията плащане от страна на получателя по доставките по банков път. Изводите на първоинстанционния съд за участие на ревизираното лице в данъчна измама, не се подкрепят от констатациите при ревизията и от събраните доказателства. По тези съображения следва да се приеме, че незаконосъобразно и в нарушение на материалния закон съдът е отхвърлил жалбата на ревизираното лице в частта на начисления ДДС в размер на 10 737.51 лева по инвойс 2/21.06.2022 г. за данъчен период м.06.2022 г. и в размер на 8 636.89 лева по инвойс 3/09.07.2022 г. за данъчен период м.07.2022 г. Решението в тази част следва да се отмени на основание чл. 221, ал. 2 АПК и спорът да се реши по същество като се отмени ревизионния акт по отношение на посочения размер на начисления ДДС в общ размер на 19 374.40 лева за данъчни периоди м.06 и 07.2022 г., както и в частта на установените задължения за лихви в размер на 2923.06 лева изцяло, тъй като след частичната отмяната на акта, резултатите по ЗДДС за данъчни периоди м.06 и 07.2022 г. се променят от ДДС за внасяне на ДДС за възстановяване. Решението в останалата обжалвана част е правилно постановено. Крайният извод на съда, че по инвойс 1/21.06.2022 г. не е доказано осъществяването на ВОД по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗДДС, се подкрепя от доказателствата по делото и съответства на материалния закон. В представеното по делото CMR от 21.06.2022 г. (л.392) в кл. 23 липсва подпис на превозвач - положен е само печат ЕXPRES AIR, SOFIA. Съгласно чл. 5, т.1 от Конвенцията договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) товарителницата се изготвя в три оригинални екземпляра, подписани от изпращача и от превозвача. Тези подписи могат да бъдат отпечатани или заменени с печатите на изпращача и превозвача, ако това се разрешава от законодателството на страната, в която се изготвя товарителницата. От данните в кл. 21 е видно, че товарителницата е съставена в Благоевград, България, но националното законодателство не допуска подписите на лицата да бъдат заменяни с печати на търговските дружества. Поради това представената товарителница не удостоверява предаване на стоките на превозвача съгласно чл. 9, т.1 от Конвенцията и не съставлява годен транспортен документ за осъществяване на ВОД по чл. 45, т.2 ППЗДДС. Представеното писмено потвърждение от 22.06.2022 г. за получаване на стоките по инвойс 1/21.06.2022 също не е годно доказателство по чл. 45, т.2, б. "а" ППЗДДС, тъй като не съдържа марката и регистрационния номер на превозното средство, с което е осъществен превозът, както и име и длъжностно качество на лицето, предало стоките. Решението в частта, в която е отхвърлена жалбата за начислен ДДС за данъчен период м.07.2022 г. в размер на 472.19 лева за 1 палет ENERGY DRINK MONSTER 0,500ML на стойност 1 207.14 евро или 2360.96 лева по инвойс 3/09.07.2022 г. е правилно като краен резултат, предвид изложеното по-горе, че ревизираното дружеството е фактурирало 7 палети ENERGY DRINK MONSTER 0,500ML на обща стойност 8 450 евро, но е представило транспортен документ за превоз на 6 палети ENERGY DRINK MONSTER 0,500ML. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че гръцкото дружество - клиент е декларирало като получени от него процесните стоки. Констатациите на органите по приходите от VIES системата са единствено относно валидността на ДДС номера на получателя. Липсват констатации, че получателят е декларирал ВОП. Представените по делото декларации от гръцкото дружество, не представляват документи по чл. 45 ППЗДДС и не могат да служат като самостоятелно доказателство за осъществяването на ВОД. По отношение на отказа на правото на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Манчев 979" ЕООД и ЕТ "С. М. - Стойсел" правилно съдът е приел, че не са изпълнени материалноправните предпоставки по чл. 68, ал.1, т.1 и ал. 2 ЗДДС във връзка с чл. 6, ал.1 и чл. 25, ал. 2 ЗДДС. По делото не е доказано доставяне и получаване на стоки по тези фактури, включително и от допълнително представения приемо - предавателен протокол. Липсва индивидуализация на стоките. Не е удостоверено прехвърляне на право на разпореждане със стоки от доставчиците на ревизираното лице. Твърдението в касационната жалба, че фактурите документират уреждане на финансови отношения между страните, е в противоречие с нормата на чл. 68, ал.1 ЗДДС, според която данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка, съответно за извършено от него плащане, преди да е възникнало данъчното събитие за облагаема доставка, за осъществен от него внос и за изискуемия от него данък като платец по глава осма. С оглед на изложеното, решението в частта, в която е отхвърлена жалбата на "Тано 75" ЕООД относно начислен ДДС в размер на 7 140.34 лева за данъчен период м.06.2022 г. за доставката, предмет на инвойс 1/21.06.2022 г. и в размер на 472.19 лева за данъчен период м.07.2022 г. за доставката на един палет ENERGY DRINK MONSTER 0,500ML по инвойс 3/09.07.2022 г., както и в частта на отказаното право на данъчен кредит в размер на 2234.43 лева за данъчен период м.07.2022 г., по фактури, издадени от Манчев 979 ЕООД и ЕТ С. М. Стойсел , следва да се остави в сила. По разноските: При този изход на спора, следва да се отмени решението и в частта на присъдените разноски за юрисконсултско възнаграждение над 1284.70 лева, което съответства на фактическата и правна сложност на делото пред първата инстанция, на материалния интерес, за който се потвърждава ревизионния акт и на осъществената правна защита. На касатора следва да се присъдят разноски в общ размер на 2 940.55 лева, представляващи разходи за държавни такси за двете съдебни инстанции и адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Възражението на ответника по касация за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като то е съобразено с фактическата и правна сложност на делото, осъществената правна защита в касационното производство и материалния интерес, за който се уважава касационната жалба. За касационната инстанция на приходната администрация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лева, което съответства на осъществената правна защита в касационното производство от процесуалния представител на ответника и на материалния интерес, за който се отхвърля касационната жалба. Водим то горното, Върховният административен съд, първо отделение,