Решение № 2838 от 26.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11680/2013 г.

Решение № 2838 от 26.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11680/2013 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Цветанка Симеонова и Александър Симеонов, представлявани от адв. Христев, против решение № 2626/19.04.13 г. по адм. д. № 11272/11 г. по описа на Административен съд София-град с молба за отмяната му като неправилно и присъждане на разноски. Ответникът, "АРТ СТОУН" ООД поддържа становище за неоснователност на касационната жалба, моли обжалваното решение да бъде оставено в сила, претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция. Ответникът, главен архитект на Столична община, не взема становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира касационната жалба процесуално допустима като подадена от страни, за които решението е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и като я разгледа по същество, констатира: Предмет на оспорване в първоинстанционното производство е Заповед № РД-09-50-179/7.02.11 г. на главния архитект на Столична община, поправена и изменена с негова Заповед № РД-09-50-869/22.06.11 г., с която на осн. § 8, ал. 2, т. 3 и ал. 4 от Преходните разпоредби на Закона за устройство на територията / ПРЗУТ/ е одобрено изменение на плана за регулация на кв. 25, м."Манастирски ливади-изток", УПИ I-416,417,418,419,490,587,588,589,590,591,592 и създаване на УПИ I-416,417,418,419,490,587,588,589,590,591 и УПИ III-592 съгласно графична част. С постановеното по делото решение оспорването на Цветанка Йорданова Симеонова и Александър Йорданов Симеонов е отхвърлено като неоснователно. За да постанови този правен резултат Административен съд София-град е приел, че заповедта е издадена при спазване на административнопроизводствените правила и в съотватствие с материалния закон. Въз основа на събраните по делото доказателства, вкл. писмено заключение на съдебно техническа експертиза, прието по реда на Раздел V-ти Глава ХIV-та от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ вр. с чл. 144 АПК, неоспорено от страните, е възприет извод, че одобреният със Заповед № РД-09-50-239/13.06.96 г. частичен регулационен план на кв. 25, м. "Манастирски ливади- изток" по отношение процесния парцел I- 416,417,419,490,588,589,590,591,592 не е приложен, обстоятелство, обосноваващо от фактическа страна приложението на разпоредбата на § 8, ал. 2, т. 3 ПРЗУТ. Приет за установен е и факта, че регулационните линии на новообразуваният УПИ III-592 са в съответствие с кадастралните граници на пл. № 592 с включена допълнително придобита чрез възмездна сделка реална част от пл. № 922. Касационните доводи за нищожност и неправилност на така постановеното решение са неоснователни. Претенцията за нищожност на решението касационните жалбоподатели мотивират с липсата на компетентност на издалия заповедта административен орган. Такава липса би обусловила нищожност на административния акт, не и на съдебното решение. С оглед приложената по делото Заповед РД-09-3345/29.05.08 г., при издаване на обжалваната заповед главният архитект е упражнил делегирани му от кмета на Столична община правомощия. Решението е постановено в съответствие с материалния закон. При установени в пълнота релевантни факти решаващият правен извод относно наличието на фактичско основание за приложението на § 8, ал. 2, т. 3 ПРЗУТ е законосъобразен. Цитираната разпоредба представлява самостоятелно правно основание за одобряване изменение на заварените от влизането в сила на ЗУТ неприложени действащи дворищнорегулационни планове . Съгласие на всички собственици на имотите, включени в общия парцел, в приложената законова хипотеза не се изисква. Заповедта съответства и на целта на закона. Тази цел, съгласно чл. 1, ал. 1 ЗУТ е чрез устройственото планиране да се гарантира устойчиво развитие на територията на страната и благоприятни условия за живеене, труд и отдих на населението. Чрез одобряване устройственото решение се постига така дефинираната законова цел, тъй като от устройствена гледна точка е неоправдано поддържането в правния мир на неприложен и загубил сила дворищнорегулационен план. При постановяване на решението не са допуснати нарушения на съществени съдопроизводствени правила, тъй като на жалбоподателите е осигурена равнопоставеност, допуснати са поисканите от тях доказателства, а приложените от административния орган такива са били на разположение в делото. Решаващите правни изводи, обусловили резултата от оспорването, са възприети въз основа на съвкупната преценка на събраните доказателства, обсъдени във връзка и с доводите на страните, поради което обжалваното решение се явява и обосновано. С оглед твърдението в касационната жалба, че оплакванията в жалбата /възражение/, по повод която е образувано първоинстанционното производство не са разгледани в пълнота, следва да се има предвид, че тази жалба съдържа единствено категорично несъгласие с одобреното изменение, без конкретика на претенциите относно законосъобразността на административния акт, на нарушени материалноправни и процесуални норми при издаването й. Изложените мотиви налагат извода, че решението е постановено при липса на релевираните с касационната жалба касационни основания по чл. 209, т. 1 и т. 3 АПК и следва да бъде оставено в сила. При този резултат претенцията на ответника "АРТ СТОУН" ООД за разноски - адвокатстко възнаграждение би била основателна, ако страната е доказала извършването на разход в посочения размер от 150 лв. Такова доказване няма, поради което претендираната сума не следва да се присъди. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд в настоящия състав на II-ро отделение