Решение № 1081 от 28.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11012/2013 г.

Решение № 1081 от 28.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11012/2013 г., VII о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационната жалба на Общински съвет Разград с искане за отмяна на решението на първоинстанционния съд. Навежда доводи за съществени нарушения на съдопроизводствените правила поради допуснато смесване на процедурите на съдебните производства по оспорване на общ и нормативен административни актове. На 26.11.2012 г. обществеността е уведомена за административното производство с поставяне на обява на таблото в сградата на общината и заявка за публикуване на интернет страницата. Необосновано и материално незаконосъобразно съдът приема, че таксата е за услуги, каквито не са предвидени, а всъщност са остойностени видовете услуги по чл. 62, ал. 1 от ЗМДТ съобразно изискванията на чл. 66, ал. 1, т. 2, 3, 4 от ЗМДТ. В нарушения на процесуалните правила решението е обосновано със съдебна експертиза, която е неправилна, поради погрешното тълкуване от страна на съдебния експерт на съдържанието на план-сметката, лошо тълкуване на § 1, т. 7 от ДР на ЗМДТ и разходите за разриване на торища на 21 населени места - план-сметка № 25, разходи за третиране на строителни отпадъци - план-сметка № 23, разходи по социални програми - план-сметка № 25. Съдът нарушил съдопроизводствените правила, тъй като не отвел съдебния експерт, дал заключение и по предходното дело за 2011 г. Разпоредбата на чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ е неприложима и има подробни мотиви към предложението на кмета на общината защо е неприложим метода за прилагане на основния способ за определяне на такса смет.

Ответниците оспорват касационната жалба и искат оставяне на решението в сила.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, VII отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

Със съдебно решение № 30 от 19.06.2012 г. по адм. д. № 27/2013 г. по описа на АС-Разград са отменени т. 2, 5, 6, 10, 19, 25.1, 25.3, 24 в частта за Разград, т. 25.5 в частта за с. Гецово и с. Мортагоново, т. 25,6 в частта за с. Дряновец, т. 27 по отношение на Разград, с. Стражец, с. Гецово, с. Мортагоново, с. Дряновец и т. 30 в частта за с. Пороище от решение № 258/протокол № 20 от 27.12.2012 г. на Общински съвет Разград. Мотивите са, че издаването на общ административен акт е станало при съществени нарушение на административнопроизводствените правила поради неспазване на чл. 66 от АПК и неспазване на материалния закон - чл. 7, чл. 8, чл. 62 и чл. 66 от ЗМДТ.

Решението е допустимо. Постановено е по жалбите на лица, които са доказали правния си интерес от съдебна защита с представяне на съответните писмени доказателства за собственост в населени места, намиращи се в границите на Община Разград, поради което е допустимо.

Решението е правилно.

Настоящата съдебна инстанция не споделя правните изводи на АС-Разград за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Решение № 258/протокол № 20 от 27.12.2012 г. на Общински съвет - Разград, с което е определен годишен размер на такса за битови отпадъци за всяко населено място е издадено при спазване на чл. 66 от АПК. Вярно е, че към 27.11.2012 г., когато е поставено обявлението на видно място в сградата на община Разград на информационното табло, не е имало изготвен проект на решението, но от 5.12.2012 г., когато проектът е налице и е внесен в общинския съвет до 27.12.2012 г., когато е издадено оспореното решение, е налице изтекъл разумен срок, в който заинтересованите лица са можели да се запознаят с неговото съдържание. Всъщност не на 5.12.2013 г., както е приел съдът, а на 27.11.2012 г. е открито производството по издаване на общ административен акт, предвид разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от АПК. Начините за уведомяване на общността са различни и равностойни от юридическа гледна точка - чрез средства за масово осведомяване, чрез изпращане на проекта до организации на заинтересовани лица или по друг подходящ начин. Такъв друг подходящ начин представлява поставянето на обявление на видно място в сградата на общината. Заинтересованите лица са уведомени за започване на административното производство и не са лишени от възможността да участват в него, а като е приел обратното, съдът е направил необоснован правен извод. Липсата на изготвена план-сметка към 27.11.2012 г. не е съществено нарушение на административнопроизводствените правила. От 5.12.2012 г. до 27.12.2012 г. е налице разумен срок, в рамките на който заинтересованите лица са могли да се запознаят с изготвения проект на план-сметка.

Неоснователно е оплакването на касационния жалбоподател за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила с назначаването на вещото лице Таня Диманова, тъй като съдебният експерт носи наказателна отговорност за даване на обективно заключение. Дори да е дадено становище по правни проблеми, това е без значение, защото съдът е този, който цени или не заключението.

Неправилно съдът приема, че са определени такси върху дейности, вместо върху услуги. Видно от представената план-сметка такса за битови отпадъци е определена като размер поотделно за следните видове услуги:

1. събиране и транспортиране на битови отпадъци,

1. депониране на отпадъци,

1. поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в рамките на населените места - л. 42 и л. 53 от делото, което съответства на чл. 62 от ЗМДТ.

Таксата се определя въз основа на одобрена план-сметка, с която са определени необходимите разходи за всяка дейност посочена в чл. 66 от ЗМДТ. Следователно услугите, които общината предоставя имат цена, а тя се определя въз основа на разходи за различни дейности, чрез които се извършват тези услуги. С разпоредбата на чл. 66, ал. 1, т. 1 до т. 4 от ЗМДТ дейностите, които подлежат на оценяване са посочени изчерпателно: осигуряване на съдове за съхраняване на битовите отпадъци - контейнери, кофи и други, събиране, включително разделно на битовите отпадъци и транспортирането им до депата или други инсталации и съоръжения за третирането им, проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци или други инсталации или съоръжения за обезвреждане, рециклиране и оползотворяване на битови отпадъци, включително отчисленията по чл. 60 и чл. 64 от ЗУО (в случая са в основата на високия размер на таксите) почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване. Елементите на ценообразуването л. 173 и сл. от делото съвпадат с описаните в закона дейности. След дебати са изключените разходите за почистване на територията на Зона за отдих "Пчелина", Велоалея Разград м. "Пчелина" като находящи се извън територията на населеното място - л. 146 от делото.

В мотивите съдът е смесил двете понятия "вид услуга" и "дейности" за извършването й. Цената на дейността по чл. 66, ал. 1, т. 3 от ЗМДТ е определена неправилно като несъществуваща услуга. Проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци или други инсталации или съоръжения за обезвреждане, рециклиране и оползотворяване на битови отпадъци, включително отчисленията по чл. 60 и чл. 64 от Закона за управление на отпадъците, представляват дейности, чрез които се извършва услугата обезвреждане в депа или други съоръжения на битовите отпадъци (по смисъла на чл. 63, ал. 1 от ЗМДТ услугата е определена като ползване на депо за битови отпадъци). Стойността на дейността осигуряване на съдове за съхраняване на битовите отпадъци - контейнери, също неправилно е определена като цена на отделна услуга.

Законодателят е поставил в определена и императивна последователност начините на определяне размера на таксата. Основният начин е според количеството на битовите отпадъци, а когато не може да се установи количеството се преминава към определяне на такса в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет. Съюзът "или" означава, че посочените два начина за определяне на годишния размер на таксата (в левове на ползвател или пропорционално върху определена основа) са равностойни юридически, а са алтернативни само по отношение на основния начин за определяне на таксата върху количеството на битовите отпадъци. Достатъчно е да се установи, че е невъзможно да се установи количеството на битовите отпадъци по чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ, за да се премине към един от алтернативните способи. Следователно е предоставено на преценката на общинския съвет кой от двата начина да избере, но само в случай, че е невъзможно да се определи количеството на битовите отпадъци. Затова са принципно неправилни мотивите на първоинстанционния съд, че законът определя първи, втори и трети последователно приложими способи за определяне размера на таксата, като се преминава към следващия, ако не е приложим предходния, а определянето на размера на таксата на основата, определена от общинския съвет е последният трети вариант. В хипотеза на невъзможност да се определи на количеството на отпадъка общинският съвет има правомощието в условията на оперативна самостоятелност да избере една от следващите възможности - такса на ползвател или върху основа.

Разпоредбата на чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ в редакция ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 1.01.2004 г., действала към момента на издаване на Решение № 258 нито задава рамките на този избор, нито го ограничава и следователно определянето на таксата в размер върху данъчна основа не противоречи на императивна законова разпоредба към 27.12.2012 г. Изменението на тази разпоредба е с ДВ, бр. 101/2013 г. и забранява основата, определена от общинския съвет да е данъчната оценка на недвижимите имоти, балансовата му стойност или пазарната му цена. Поради това са незаконосъобразни мотивите на съда, че Решение № 258 е неправилно, защото е допустимо и възможно да бъде определен размер на такса битови отпадъци на "ползвател" на имот като втори законов начин. Първоинстанционният съд е изградил мотивите си в този смисъл върху допуснатата и ценена съдебната експертиза. От решение № 258 обаче е видно, че общинският съвет е избрал начин на определяне на размер на таксата пропорционално върху основа, определена от него, и е недопустимо съдът с решението си да се намесва или да измества волята на общинския съвет изразена при оперативна самостоятелност да избере един от двата допустими и възможни начина. Решението обаче като краен резултат е правилно, предвид мотивите изложени по-долу.

Общинският съвет не е спазил чл. 67, ал. 1 и ал. 2 от ЗМДТ, редакция ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 1.01.2004 г. и чл. 74 вр. с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК поради немотивираност на определянето на размера на таксата като начин пропорционално върху данъчната основа на имотите. На л. 153 от делото има изложени от общинския съвет съображения към Решение № 258 защо таксата не е на базата на количеството отпадъци. Посочено е, че най-подходящ и приложим за всички домакинства и юридически лица в Община Разград начин е начисляване на ТБО на основата "промил" върху данъчната оценка на имотите, на всички имоти. Този избор е оправдан от общинския съвет със създадена досега организация и липсата на система за индивидуално измерване на количеството отпадък. Отпадъкът се събирал на едно място от много домакинства, а впоследствие се замерва на входа на депото.

Настоящата съдебна инстанция споделя правните изводи на съда, че няма мотиви за невъзможност по смисъла на чл. 67, ал. 1 и ал. 2 от ЗМДТ да се установи количество на битовите отпадъци на територията на общината. Съдът е разграничил в мотивите си две групи задължени лица - които притежават имоти в етажна собственост и лица с имоти, които не са в етажна собственост. Решението на общинския съвет се отнася за всички лица и такова разграничение липсва. В Решение № 258 е определен размер на таксата върху данъчна основа и за собственици на еднофамилни жилища в Разград (Марийка Белчева Димитрова), за имоти в села на територията на община Разград. Данните по делото не сочат имотите на първоначалните жалбоподатели в селата да са в етажна собственост. По същия начин е определен размер на ТБО и за нежилищни имоти ("Агроспектър 2000" ООД). Защо обаче е определена таксата пропорционално върху данъчна основа и за тези имоти, няма яснота. Следователно са обосновани мотивите на първоинстанционния съд, че в Решение № 258 общинският съвет не е посочил обстоятелства и факти, които да сочат за липсата на възможност да се установи размер на таксата според количеството отпадък и за тази група собственици. Обосноваването на Решение № 258 с досега създадената организация не представлява излагане на мотиви за обективна и принципна невъзможност за прилагане на чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ. С тези доводи е оправдано неприлагането на материалния закон, а не липсата на възможност да се определи количество отпадъци генерирани от всички задължени лица, независимо от местонахождението на имотите им . Обратното би означавало, че липсата на промяна в организацията за събиране на отпадъка винаги ще е законово основание да не се прилага разпоредбата на чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ и като резултат, тази разпоредба може и никога да не се приложи от общинския съвет.

Предвид изложеното и като се вземат предвид мотивите към настоящото съдебно решение на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VII отделение