Решение № 5565 от 13.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2777/2019 г.

Решение № 5565 от 13.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2777/2019 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208 - 228 АПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. Велинов срещу Решение № 2646/12.12.2018 г. на Административен съд – Пловдив по адм. дело № 1376/2018 г., с което е отхвърлено оспорването му на мълчалив отказ на кмета на община Карлово за учредяване на право на прокарване на отклонение от общата мрежа и техническата инфраструктура на канализационно отклонение през чужд имот, представляващ ПИ с идентификатор 36498.504.2446, по заявление от 09.01.2018 г., за отвеждане на повърхностни води от ПИ с идентификатор 36498.504.2455 по КККР на гр. Карлово.

Ответниците – кметът на община Карлово, Г. Салчев и В. Салчева, са на становища за правилност на решението.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е допустима, но неоснователна.

1. Пред административния съд е обжалван мълчалив отказ на кмета да издаде позитивен акт по чл. 193, ал. 3 ЗУТ за учредяване на правото на прокарване със съдържанието по ал. 1 на текста. По повод на изрично указание на съда, волята на жалбоподателя е изразена и в уточняваща молба от 22.05.2018 г. В съответствие с диспозитивното начало в съдебния административен процес – чл. 126 АПК, съдът дължи произнасяне именно по заявения от страната предмет на оспорване.

1. Заявлението на Велинов е разгледано от назначената от кмета на общината комисия по чл. 210, ал. 1 ЗУТ, която с протоколно решение от 12.03.2018 г. е приела, че не са налице условията за започване на процедура по чл. 193, ал. 3 ЗУТ и за определяне на обезщетение.

а. Решението на комисията недвусмислено обективира отказ за изготвяне на оценка за обезщетение на собствениците на засегнатия от прокарването на канализационно отклонение имот. Комисията по чл. 210, ал. 1 ЗУТ е орган по устройството на територията, чийто актове са индивидуални административни и подлежащи на самостоятелен съдебен контрол – ал. 3 на текста, независимо че съставът й се определя от кмета на общината. Меродавно за правното й положение е квалификацията на приетите от нея актове. Т. е. комисията е отделен орган, а при обжалването на нейните актове, за разлика от това на заключителния акт на кмета в производството по чл. 193 ЗУТ, страна е общината, а не кмета – чл. 215, ал. 2 вр. ал. 1 ЗУТ.

б. Оценката по реда на чл. 210 и издаването на заповед по чл. 193, ал. 3 ЗУТ са отделни етапи в процедурата по прокарване на отклонение, законосъобразното протичане на всеки от които подлежи на самостоятелен съдебен контрол. Затова неизготвянето на цена не е част от атакуваното правно бездействие на кмета на общината, както се твърди в касационната жалба, а следва да се преценява в контекста на предпоставките за удовлетворяване на предявеното пред администрацията право.

1. Изготвянето на оценка и определянето на размера и изплащането на обезщетение предхожда издаването на заповед по чл. 193, ал. 3 ЗУТ – по аргумент от ал. 8 на текста. Тези действия са материалноправно условие за учредяване на правото.

Доколкото Велинов не е упражнил правото си да оспори негативното решение на комисията, задължителният елемент от фактическия състав на правомощието на кмета по чл. 193, ал. 3 ЗУТ е останал неосъществен. При този факт, равнозначен на наличието на отрицателна предпоставка на сервитутното право, за кмета не е възникнало задължението да разпореди исканата правна промяна. Само на това основание обжалваният мълчалив отказ е материално законосъобразен по резултата си, а потвърждаващото го съдебно решение – правилно.

1. Дори и касационните доводи, че с прокарването на отклонение няма да се влошат условията за застрояване, да се препятства установеният начин на трайно ползване и да се засегне разрешения строеж в съседния поземлен имот, чийто титуляри са ответниците Салчеви (вж. забраните по чл. 193, ал. 5 ЗУТ), да са основателни, те не са в състояние да преодолеят констатираната пречка за издаване на крайния акт на кмета в производството по чл. 193 ЗУТ. Съответно и обсъждането им не е необходимо, тъй като не би променило изхода на спора.

Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение – чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение