Решение № 6641 от 19.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1007/2014 г.

Решение № 6641 от 19.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1007/2014 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Станислава и Стоил Милославови против решение № 5971 от 3.10.2013 г., постановено от Административния съд София-град по адм. д. № 3180/2013 г., с което е отхвърлена жалбата им срещу заповед № РД-09-38/7.02.2013 г., издадена от кмета на район "Слатина" - Столична община, с която на осн. чл. 65, ал. 2 от ЗОС и чл. 34, ал. 2 от НРУУРОЖТСО е наредено, от жалбоподателите, да се изземе общинско жилище, находящо се в гр. София, ж. к. "Хр. Смирненски", бл. 47, вх. Б, ет. 7, ап. 40 и жалбоподателите са осъдени да заплатят на Столична община разноски в размер на 150 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението, иска се отмяната му и уважаване на жалбата ведно със законните последици от това. От посочените обстоятелства в жалбата следва, че поддържаните касационни основания са необоснованост на решението и неправилно приложение на материалния закон- чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът -кметът на район "Слатина" при Столична община оспорва касационната жалба с твърдения, че тя не е подадена в преклузивния срок за това и евентуално с доводи за нейната неоснователност . Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в рамките на законоустановения 14-дневен срок за касационното обжалване. Касационната жалба е неоснователна. Предмет на обжалване пред административия съд е заповед, индивидуализирана по-горе, с която е наредено, на осн. чл. 65, ал. 2 от ЗОС да се изземе от жалбоподателите обитаваното от тях общинско жилище. Съдът е отхвърлил жалбата срещу тази заповед, приемайки че заповедта е издадена от компетентен орган, в необходимата форма и съдържа мотиви. Съдът е установил, че наемното правоотношение между общината и жалбоподателите е прекратено с предходна, влязла в сила заповед, поради което към датата на издаване на процесната заповед е отпаднало правното основание, да се държи процесното жилище. Въз основа на установеното, съдът е преценил обжалваната заповед като материално законосъобразна. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява обжалваното решение като правилно. Обоснован е изводът на административния съд, че към датата на издаване на обжалваната заповед, общинското жилище се държи от жалбоподателите без основание. Жалбоподателите са заемали общинското жилище по силата на договор за наем, сключен между общината и Станислава Милославова, който е прекратен със Заповед № РД-09-49/8.02.2012 г. Заповедта е връчена на наемателката през м. 03.2012 г. по реда на чл. 61 от АПК, чрез залепването й на таблото за съобщения и призовавания и в сайта на район "Слатина", които обстоятелства се установяват от известие за доставяне с баркод ИД PS 1574 003027 А, протокол от 7.03.2012 г. и протокол от 22.03.2012 г. Както правилно е посочил административният съд, в производството пред него не са представени доказателства за отмяна на заповедта за прекратяване на наемното правоотношение, а такива не се представят и с касационната жалба. В писмените бележки на ответника, представени в касационното производство се твърди, че заповедта за прекратяване на наемното правоотношение е влязла в сила на 22.03.2012 г., без да е обжалвана и спирана от съда. След прекратяване на наемния договор и преди издаване на обжалваната заповед, на Станислава Милославова е връчена покана за доброволно освобождаване на общинския имот (лист 19 от делото). Видно от поканата е, че тя е получена от Стоил Милославов на 6.06.2012 г. Въз основа на тези установени от съда обстоятелства, обоснован и правилен е изводът му за материалната законосъобразност на обжалваната заповед. Решението е правилно и следва да се потвърди. Воден от горното и на осн . чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд