Решение № 16801 от 16.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14331/2013 г.

Решение № 16801 от 16.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14331/2013 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда чл. 122е от Закона за обществените поръчки /ЗОП/ във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на МБАЛ "Д-р Никола Василев" АД със седалище гр. Кюстендил, против Решение № 1182 от 18.09.2013 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) по преписка № КЗК- 911/2013 г. С него е отменено Решение № 48/11.07.2013 г. на изпълнителния директор на МБАЛ "Д-р Никола Василиев" АД, гр. Кюстендил, за класиране на участниците и определяне на изпълнител за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Изпиране, гладене и дезинфекция на болнично бельо, постелъчен болничен инвентар и работно облекло". Със същото решение е върната преписката на възложителя за продължаване на процедурата от етап разглеждане и класиране на подадените оферти при спазване на мотивите, изложени в решението на КЗК. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се неговата отмяна и постановяване на друго, с което да бъде отхвърлена жалбата на "Тедей" ЕООД срещу оспорваното пред КЗК решение на възложителя. Ответникът Комисия за защита на конкуренцията и заинтересованата страна "Хигия" ЕООД, редовно призовани, не се явяват и не вземат становище по жалбата. Ответникът "Тедей" ЕООД, в съдебно заседание и с представени писмени бележки, излага подробни доводи за правилност на обжалваното решение. Моли същото да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на жалбата, поради което предлага оспорваното решение да бъде отменено и преписката да бъде върната на КЗК за произнасяне по останалите оплаквания в жалбата до нея. Върховния административен съд намира, че жалбата е подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес от оспорване на обжалваното решение на КЗК и в срока установен в чл. 122е, ал. 1 от ЗОП, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Производството по преписка № КЗК-911/2013 г. на Комисията за защита на конкуренцията е било образувано по жалба на "Тедей" ЕООД срещу Решение № 48/11.07.2013 г. на изпълнителния директор на МБАЛ "Д-р Никола Василиев" АД, гр. Кюстендил, за класиране на участниците и определяне на изпълнител за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Изпиране, гладене и дезинфекция на болнично бельо, постелъчен болничен инвентар и работно облекло". С него жалбоподателят в производството пред КЗК е класиран на трето място, а на първо място е класирано "Хигия" ЕООД, което дружество и е определено за изпълнител на обществената поръчка. С обжалваното решение КЗК е отменила оспорваното решение на възложителя и е върнала преписката на същия за продължаване на процедурата от етап разглеждане и класиране на подадените оферти при спазване на мотивите, изложени в решението на КЗК. За да постанови този резултат КЗК е установила, че с предходно влязло в сила решение на КЗК - Решение № 279/21.03.2013 г., е отменено предходно решение на възложителя за класиране на участниците и определяне на изпълнител на процесната обществена поръчка. С това решение КЗК е дал задължителни указания по хода на процедурата, а именно да се изискат от участниците "Хигия" ЕООД и "Давек" ООД, по реда на чл. 68, ал. 8 от ЗОП, "Удостоверения за вписване в регистъра на обект с обществено предназначение /обществена пералня за изпиране на болнично бельо/" от РИОКОЗ. Помощната комисия е изискала такова удостоверение от посочените участници, но те не са представили изисканото от всеки от тях удостоверение, което с предходното решение на КЗК е прието като задължително за допустимост на офертите им. Затова КЗК е отменила оспорваното решение на възложителя и е върнала преписката на същия за продължаване на процедурата от етап проверка на представените по реда на чл. 68, ал. 9 от ЗОП документи от "Хигия" ЕООД и "Давек" ООД, като е дала указания, че същите следва да бъдат отстранени от участие в процедурата, тъй като не са отстранили нередовността на офертите си и след дадената им възможност за това. Със същото решение КЗК е указала на възложителя правната възможност по чл. 39, ал. 1, т. 6 от ЗОП за прекратяване на процедурата при нарушения в откриването й, които не могат да бъдат отстранени, без това да промени условията при които тя е обявена. Настоящият съдебен състав намира обжалваното решение на КЗК за правилно. Съгласно чл. 122г, ал. 2 от ЗОП в случай на чл. 122г, ал. 1, т. 2 от ЗОП - при който КЗК отменя решението и връща преписката за продължаване на процедурата за възлагане на обществена поръчка от последното законосъобразно решение или действие, Комисията за защита на конкуренцията може да даде задължителни указания по хода на процедурата за възлагане на обществена поръчка. С предходно свое Решение № 279/21.03.2013 г. по преписка № КЗК-120/2013 г. Комисията за защита на конкуренцията по реда на чл. 122г, ал. 2 от ЗОП, е посочила, че изискването на възложителя в обявлението - раздел III. 2.1. "Изисквания към кандидатите или участниците, включително за вписването им в професионални или търговски регистри" и в т. 5 на "Технически спецификации" от документацията за участие, е задължително за участниците. КЗК изрично е посочила, че поставеното изискване е влязло в сила и не следва да се тълкува с оглед чл. 2 от Наредба № 37 за хигиенните изисквания към устройството и експлоатацията на обществените перални. В случая помощната комисия по чл. 34, ал. 1 от ЗОП и възложителят с издаване на оспорваното пред КЗК Решение № 48/11.07.2013 г., не са спазила указанията на КЗК в предходното й Решение № 279/21.03.2013 г. по преписка № КЗК-120/2013 г. Те са приели "...че такова удостоверение не следва да се изисква...". Изпълнението на процедурата по чл. 68, ал. 8 - ал. 10 от ЗОП не е достатъчно, тъй като освен указания за изпълнението й, КЗК е дала и указания, че участниците следва да представят и посоченото удостоверение. Ако касаторът не е бил съгласен с това решение на КЗК, той е могъл да го оспори валидно пред Върховния административен съд. Но след като Решение № 279/21.03.2013 г. по преписка № КЗК-120/2013 г. на КЗК е влязло в сила, то дадените указания по процедурата са задължителни за възложителя съгласно посочените по-горе правни норми. Затова решението на възложителя, с което не са изпълнени в цялост указанията на КЗК, е незаконосъобразно и правилно същото е отменено с оспорваното решение на КЗК и е върната преписката на възложителя за продължаване на процедурата от етап проверка на представените по реда на чл. 68, ал. 9 от ЗОП документи от "Хигия" ЕООД и "Давек" ООД. Следва да се посочи, че допуснатите от възложителя /касатора МБАЛ "Д-р Никола Василев" АД/ нарушения в откриването на процедурата не могат да се отстранят с неспазване от него на влезлите в сила изисквания към участниците. В случая отстраняването на допуснатите от възложителя нарушения в откриването на процедурата би довело до изменение на условията, при които е обявена обществената поръчка. КЗК правилно е указала на възложителя правната възможност по чл. 39, ал. 1, т. 6 от ЗОП. Не се споделя от настоящия състав становището на представителя на Върховна административна прокуратура за правната възможност съдът да осъществи косвен контрол, като констатира нищожност на административния акт. В случая предходното решение на КЗК не е административен, а е правораздавателен акт. Дадените с него указания са въз основа на осъществен контрол от специализиран контролен орган и въз основа на законово регламентирани негови правомощия. Съдът не може да ревизира по реда на косвения контрол решението на КЗК. Оспорваното решение в частта му за разноските също е правилно. Искането за присъждането им е било своевременно направено пред КЗК от "Тедей" ЕООД. Разноските са и доказани съгласно представения договор за правна защита и съдействие, в който изрично е посочено че е внесена в брой сумата от 1000 лв. Затова е неоснователно оплакването на касатора, че не е било доказано реалното им заплащане. В производството пред КЗК не се е явил пълномощник на касатора, съответно не е правено искане за намаляването им поради прекомерност. Разноските не са и прекомерни по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК предвид фактическата и правна сложност на делото. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира за законосъобразни и обосновани правните изводи на КЗК, изведени въз основа на обективно установени фактически обстоятелства, поради което оспорваното решение следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК вр. с чл. 122з от ЗОП, е основателно предявеното от заинтересованата страна "Тедей" ЕООД искане за присъждане на направените от него разноски по делото - 1000 лв. за адвокатско възнаграждение. Искането е своевременно направено, разноските са действително направени и доказани съгласно представения договор за правна защита и съдействие. Неоснователно е искането на пълномощника на касатора за намаляване поради прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съгласно § 2 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в случаите на чл. 78, ал. 5 от ГПК "присъденото възнаграждение не може да бъде по-ниско от трикратния размер на възнагражденията, посочени в тази наредба". Според чл. 8 вр. чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/9.07.2004 г. минимално определеният размер на адвокатското възнаграждение е 150 лева, или трикратният размер е от 450 лв., до който размер може да бъде намалено адвокатското възнаграждение. Но делото се отличава с фактическа и правна сложност, при съобразяването на която заплатеното възнаграждение за адвокат от 1000 лв. не е прекомерно. Затова искането по чл. 78, ал. 5 от ГПК се оставя без уважение. Предвид на това касационният жалбоподател МБАЛ "Д-р Никола Василев" АД следва да бъдат осъден да заплати на "Тедей" ЕООД сумата от 1000 лв. разноски по делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК вр. чл. 122е, ал. 3 от ЗОП, Върховният административен съд, четвърто отделение