Решение № 4574 от 2.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2743/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (РУО) на Оперативна програма Околна среда (ОПОС) 2014-2020 година, подадена чрез експерт с юридическа правоспособност Тодоров, срещу решение 1671 от 18.12.2024 година на Административен съд гр. Шумен по адм. д. 335/2024 година в частта, с която е отменено негово решение от 29.07.2024 година в частите му по раздел I, т.2, т.2.1, раздел I, т.2, т.2.2 и раздел I, т.3, т.3.4 и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне по подаденото искане за окончателно плащане на Водоснабдяване и канализация Шумен (ВиК Шумен) ООД. Решението се оспорва и в частта на присъдените в полза на ВиК Шумен ООД разноски. Релевира касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК недопустимост, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Досежно правилното приложение на материалноправните разпоредби сочи, че от акта на административния орган се установявало, че при всеки отказ от верификация органът бил проследил относимата нормативна регламентация, преценил е материалноправните предпоставки, съдържащи се в нея, и е формулирал становище по основателността на заявената претенция, като е формулирал волята си по ясен и разбираем начин, който да осигури възможност на адресата на издадения акт да защити в пълнота правата и интересите си. Органът отказал плащане на спорните разходи, поради несъответствие с приложимите условия за тяхната допустимост, защото в първата хипотеза не били налични изискуемите доказателства, въз основа на които органът може да направи обоснован извод в тази насока, а във втория случай - защото при осъществяването на този разход било допуснато нарушение на приложимото право. В мотивите на съдебния акт не били обсъдени всички събрани по делото доказателства, което представлявало нарушение на чл.168, ал.1 АПК. Съдът въобще не бил изложил мотиви защо основава решението си единствено на твърденията на жалбоподателя, а не е изследвал и анализирал представените по делото доказателства, като ги е пренебрегнал напълно или ги е омаловажил и неглижирал. Несъстоятелен бил и първоинстанционният извод, че административният акт е издаден в противоречие с нормата на чл.59, ал.2, т.4 от АПК. На последно място сочи, че присъдените в полза на ВиК Шумен ООД разноски били прекомерни. Прави искане за обезсилване на обжалвания съдебен акт в оспорените част, алтернативно за неговата отмяна. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът на Водоснабдяване и канализация Шумен ООД, чрез адв. Димитрова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения изложени в представен по делото писмен отговор.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Производството пред Административен съд гр. Шумен е образувано по жалба на ВиК Шумен ООД, ЕИК: 837068284, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен пл. Войн 1, представлявано от И. Пушкаров - в качеството му на управител, срещу решение от 29.07.2024 година на ръководителя на УО на ОПОС 2014-2020 г., съдържащо отказ за верификация на средства в размер на 359 989,01 лева от БФП и 46 732,28 лева от допустимо собствено финансиране, по подадено Искане за окончателно плащане 26/18.07.2024 годна във връзка с изпълнение на Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДПБФП) BG16M1OP002-1.016-0012. Административният акт е обжалван пред първоинстанционния съд в следните части:

• по раздел I, т.1, с която не се верифицира сума в размер на 180 559,46 лева от БФП и не е призната сума в размер на 23 439,48 лева от допустимо собствено финансиране;

• по раздел I, т.2. т.2.1, с която не се верифицира сума в размер на 129 547,01 лева от БФП и не е призната сума в размер на 16 817,25 лева от допустимо собствено финансиране;

• по раздел I, т.2. т.2.2, с която не се верифицира сума в размер на 17534,01 лева от БФП и не е призната сума в размер на 2 276,19 лева от допустимо собствено финансиране;

• по раздел I, т.3. т.3.4, с която не се верифицира сума в размер на 25 358,12 лева от БФП и не е призната сума в размер на 3 291,88 лева от допустимо собствено финансиране по РОД Друг 136 от 12.12.2022г..

За да отмени административен акт в частите му по раздел I, т.2, т.2.1, раздел I, т.2, т.2.2 и раздел I, т.3, т.3.4, първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия и в съответствие с административнопроизводствените правила. По отношение на неговата форма и материална законосъобразност съдът намира, че в частта му по раздел I, т.2. т.2.1 решението се явява незаконосъобразно, като счита, че административният акт е издаден в разрез с изискванията на чл.59, ал.1, т.4 от АПК. Намира, че от една страна в т.2.1.1. органът приема, че допустимостта на разходите не може да бъде потвърдена по чл.57, ал.1, т.6 (в приложимата редакция) от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ), а от друга, че допустимостта на същите тези разходи не може да бъде потвърдена по чл.57, ал.1, т.4 (в приложимата редакция) от ЗУСЕФСУ, като в акта липсва разграничаване кои разходи се явяват недопустими по смисъла на чл.57, ал.1, т.6 и кои по т.4 от същата разпоредба. По същество приема, че не се установяват сочените от органа основания за недопустимост на претендираните разходи. По отношение административния акт в частта му по раздел I, т.2. т.2.2 и по раздел I, т.3. т.3.4 съдът намира административния акт за немотивиран.

Решение от 29.07.2024г. в частта му по раздел I. т.1 е прието за правилно и обосновано, поради което подадената жалба в тази й част е отхвърлена. Съдебният акт в отхвърлителната му част като неоспорен е влязъл в сила.

При извършена служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, касационният състав приема, че обжалваното съдебно решение в оспорените му части е валидно и допустимо.

По отношение на довода за недопустимост на съдебното решение, същият се преценява за неоснователен от касационната инстанция, тъй като видно от представените от ВиК Шумен ООД, в изпълнение на указанията, дадени от съда с определение 1123 от 22.08.2024 година, доказателства (л.131 по делото) жалбата е подадена на 12.08.2024 година.

По делото не е спорно, че бенефициерът е уведомен за издаването на административния акт на 29.07.2024 година (л. 10 от делото), съответно срокът за неговото обжалване е изтекъл на 12.08.2024 година. Видно от представената куриерска разписка (л. 131 от делото), в която е описано, че в пратката се съдържа жалба срещу решение от 29.07.2024 година на ръководителя на УО на ОПОС 2014-2020, жалбата е постъпила в куриерската фирма на 12.08.2024 година. С оглед изложеното, правилни са изводите на административния съд, че жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок, съобразно разпоредбата на чл. 149, ал. 1 АПК, изчислен по реда на чл. 60, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложим в производството пред първоинстанционния съд на основания чл. 144 АПК. Производството е образувано по процесуално допустима жалба, поради което не е налице твърдяната от касатора недопустимост за неговото провеждане, влечаща недопустимост на съдебния акт.

Касаторът не релевира възражения за допуснати съществени процесуални нарушения.

Досежно възражението за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на съдебния акт, касационната инстанция приема следното:

1. В конкретната хипотеза страните не спорят, че:

1.1.Между ВиК Шумен ООД и ръководителя УО на ОПОС 2014-2020, е сключен АДПБФП BG16M1OP002-1.016-0012/Д-34-11 от 15.04.2020 година за изпълнение на проект Интегриран проект за подобряване на водния сектор.

1.2. От страна на жалбоподателя е подадено Искане за окончателно плащане 26 на 18.07.2024 година на стойност 30 415 897,91 лева по АДПБВП, сключен между страните.

1.3. Във връзка с подаденото искане е издадено и оспореното решение от 29.07.2024 година на ръководителя на УО на ОПОС 2014-2020 година, с което не се верифицират средства в размер на 359 989,01 лева от БФП и не са признати 46 732, 28 лева от допустимо собствено финансиране.

1. Предмет на касационен съдебен контрол е решението на първоинстанционния съд в отменителната му част, касаещо законосъобразността на административния акт в частите му по раздел I, т.2, т.2.1, раздел I, т.2, т.2.2 и раздел I, т.3, т.3.4, както и в частта на присъдените разноски.

1. Касационният състав приема за правилен извода на АС гр. Шумен, че оспореният административен акт е издаден във валидна писмена форма, от компетентен орган, при спазване на процедурата по издаването му. Правилен е и крайният извод на Административен съд гр. Шумен за отмяна на оспорения административен акт в съответните части, но при следните съображения от правна страна:

3.1. В подлежащите на съдебна проверка пред настоящата инстанция части на административния акт като основание за издаване на отказа за верификация на претендираните разходи са посочени следните разпоредби:

• в частта по раздел I, т.2, т.2.1 от акта - разпоредбите на чл. 57, ал.1, т.4 и т.6 (в приложимата редакция) от ЗУСЕСИФ и на основание чл. 64, ал.3 от същия закон. Като фактически констатации, субсумиращи хипотезата на изписаните правни норми са посочени: - неправилно попълнен сертификат за непредвидени разходи 5; непредставяне на отделни КСС за всяка една заповед от заповедната книга; непредставяне на отделни измервателни протоколи за доказване на реално изпълнени СМР по всяка заповед от заповедната книга"; непредставяне на отделен доказателствен материал, включително и чертежи с конкретни параметри за изпълнените СМР за всяка заповед.

• в частта по раздел I, т.2, т.2.2 от акта - разпоредбите на чл. 57, ал.1, т.3 (в приложимата редакция) и във връзка с чл. 59, ал.2, т.1 от ЗУСЕСИФ. Като фактически констатации, субсумиращи хипотезата на изписаните правни норми са посочени: Надвишаване на максималната одобрена стойност на бюджетен ред I.1.9.

• в частта по раздел I, т.3, т.3.4 от акта - чл. 57, ал.1, т.6 (в приложимата редакция) от ЗУСЕСИФ. Като фактически констатации, субсумиращи хипотезата на изписаните правни норми са посочени: липсва документално доказателство или представената информация е непълна.

Касационната инстанция на първо място констатира пропуск на РУО да определи приложимата редакция на ЗУСЕФСУ, спрямо която прави анализ за допустимост на разходите, предявени за верификация. Административният акт е издаден на 29.07.2024 година, като касае оценка за допустимост на разходите по подадено Искане за окончателно плащане 26/18.07.2024 годна във връзка с изпълнение на Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДПБФП) BG16M1OP002-1.016-0012. Изписването в акта на израза в приложимата редакция на ЗУСЕСИФ не променя този извод на касационния състав. Законът за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) е изменен и допълнен със Закон за изменение и допълнение (ЗИД) на ЗУСЕСИФ обнародван в ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г. С разпоредбата на § 1 от ЗИД на ЗУСЕСИФ наименованието на закона се изменя така: Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление. Към датата на издаване на обжалвания административен акт, 29.07.2024 година, закон с наименования Законът за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) не съществува. Видно от текста на оспорения административен акт, анализът на фактите е направен при прилагане на Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление, каквото наименование към 29.07.2024 година законът няма, без всъщност да е ясна коя е в действителност приложената редакция на същия закон. Съдът е арбитър между страните, а не орган по прилагане на финансови корекции, нито орган по оценка на допустимост на разходи, средства от ЕСИФ/ЕФСУ, поради което и съдът няма компетентност/правна възможност за първо път вместо РУО в решението си да определи (в полза на едната или другата страна) приложимата редакция на закона. С посочването на разпоредбите послужили като основание за издаване на отказа за верификация, в разглежданите части, без конкретизиране на приложената редакция на закона с наименованието му към датата на издаване на административния акт, се възпрепятства осъществяването на съдебен контрол за законосъобразност на административния акт. Съдът няма как да извърши преценка правилно ли е поставил органа фактите в хипотезите на приложените правни норми, без да знае коя редакция на действащ към датата на издаване на АА закон, РУО в действителност е приложил.

В първоинстанционното съдебно решение и в касационната жалба на РУО се сочи, че приложимата редакция в административния акт (АА) е съгласно пар.70 от ЗИД ЗУСЕСИФ. Недопустимо е допълването на приложимото в АА от органа право с писмени бележки или с възражения в касационната жалба, както е недопустимо и прецезиране на приложимата от органа редакция на закона с мотивите на първоинстанционното решение.

На самостоятелно основание, правилни са изводите на първоинстанционния съд в насока, че изложените от органа факти не субсумират изписаните от РУО правни квалификации, дори и да се приеме за приложена от РУО в АА редакцията на пар.70 от ЗИД ЗУСЕСИФ, при следните съображения от правна страна:

В частта по раздел I, т.2, т.2.1 от акта, като фактически констатации, субсумиращи хипотезата на изписаните правни норми са посочени: - неправилно попълнен сертификат за непредвидени разходи 5; непредставяне на отделни КСС за всяка една заповед от заповедната книга; непредставяне на отделни измервателни протоколи за доказване на реално изпълнени СМР по всяка заповед от заповедната книга"; непредставяне на отделен доказателствен материал, включително и чертежи с конкретни параметри за изпълнените СМР за всяка заповед. Тези факти са привързани към разпоредбите на чл. 57, ал.1, т.4 и т.6 (в приложимата редакция) от ЗУСЕСИФ и на основание чл. 64, ал.3 от същия закон. Правилен е изводът на АС гр. Шумен, че от мотивите на АА не става ясно кои факти са отнесени към хипотезата на чл. 57, ал.1, т.4 и и кои към тази на т.6 (в приложимата редакция) от ЗУСЕСИФ. В хипотеза на т.4, в редакцията на пар.70 от ЗИД ЗУСЕСИФ, касаеща незаконосъобразност на разхода, хипотезата на правната норма изисква попълването й с нарушена разпоредба на друг закон, което нарушение да води до осъществяване на състава на т.4. В случая такова изписване липсва, за да се направи анализ дали в действителност разходът по това перо е незаконосъобразен. На самостоятелно основание, неправилното попълване на Сертификати и КСС-та не осъществява нито хипотезата на т.4, нито тази на т.6, обосноваваща липсва на одитна следа в редакцията на пар.70 от ЗИД ЗУСЕСИФ. Непредставянето на изискани от РУО документи представлява самостоятелно основание за отказ за верификация по аргумент от чл. 64, ал.1 от ЗУСЕФСУ, но хипотезата не е разграничена от РУО от тази по т.6, която касае липса на съставен документ, необходим като следа при одитиране, а не неправилното попълване на такива документа или попълването им по начин, че да се улесни проверката на РУО.

В частта по раздел I, т.2, т.2.2 от акта като фактически констатации, субсумиращи хипотезата на изписаните правни норми са посочени: Надвишаване на максималната одобрена стойност на бюджетен ред I.1.9. Тези факти са привързани към разпоредбите на чл. 57, ал.1, т.3 (в приложимата редакция) във връзка с чл. 59, ал.2, т.1 от ЗУСЕСИФ. Чл. 57, ал.1, т.3 при приложение на пар.70 от ЗИД ЗУСЕСИФ изисква реалност на доставката. Изписаните факти не говорят за констатации за липса на реалност, а за надвишени прагове. Новата т.3 на чл.57, ал.1 от ЗУСЕФСУ, ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г. въвежда като изискване за допустимост на разходите, разходите да не надхвърлят праговете за съответната категория в документите по чл. 26, ал. 1 и в одобрения проект. Не е ясно обаче, ако органът прилага пар.70 от ЗИД ЗУСЕСИФ и преценката за допустимостта на разходите е спрямо закона в редакцията му преди ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г., на какво основание спрямо разхода в частта по раздел I, т.2, т.2.2 от акта органът прилага друга редакция на закона, а именно тази в сила от 1.07.2022 г.

В частта по раздел I, т.3, т.3.4 от акта като фактически констатации, субсумиращи хипотезата на изписаните правни норми са посочени: липсва документално доказателство или представената информация е непълна. Тези изводи са привързани към разпоредбата на чл. 57, ал.1, т.6 (в приложимата редакция) от ЗУСЕСИФ. Правилен е изводът на АС гр. Шумен в насока касаеща липса на конкретни факти за недопустимост на разхода на посоченото основание. ВиК Шумен е изплатила на община Велики Преслав сумите представляващи обезщетения за придобиване на вещни права. Ето защо остава неизяснен факта какви допълнителни доказателства за разхода не са представени от страна на бенефиера за оценка на допустимостта му на посочената т.6, относима към хипотезата на одитна следа.

Предвид гореизложеното, като правилно като краен резултат, в обжалваната му част, оспореното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. РУО не е определил спрямо коя редакция на ЗУСЕФСУ извърши преценката за допустимост на разходите по оспорените точки. А анализът на изписаните разпоредби в редакцията на закона съобразно пар.70 от ЗИД ЗУСЕСИФ обосновава или формално несъответствие между факти и правна квалификация, или липса на обосновка, фактическа мотивираност на приложената правна квалификация.

Анализът на дължимите разноски първоинстанционният съд правилно е изградил въз основа на уважената част от претенцията, с която е сезиран. Размерът на присъденото адвокатско възнаграждение е определен съобразно фактическата и правна сложност на спора, и уважената част от претенцията. За касационна инстанция ответникът по касация не претендира отделна сума разноски.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК съставът на Върховния административен съд