Решение № 14079 от 19.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6237/2018 г.

Решение № 14079 от 19.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6237/2018 г., IV о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на М. Герова от [населено място], [община] срещу решение № 422 от 8.3.2018 г., постановено по адм. дело № 766 по описа на Административен съд Благоевград, с което отхвърлена жалбата й срещу заповед № 03-010-РД/429 от 29.08.2017 г. на директора на Областна дирекция на Държавен фонд Земеделие-Благоевград. Твърди, че решението е неправилно поради наличие на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната му и да се отмени атакуваната от нея заповед, с която й е отказано финансиране по подадено заявление по Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ във връзка с Наредба № 10 от 10.06.2016 г. за прилагане на подмярка 6.3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. Излага доводи в касационната жалба и иска присъждане на разноски. Ответникът по така подадената касационна жалба - директор на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие не взема становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, четвърто отделение като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на контрол пред първата инстанция е била заповед № 03-010-РД/429 от 29.08.2017 г., с която е отказано да бъде финансирано заявление на М. Герова с идентификационен № на проекта 01/06/3/0.0.2971 за подпомагане по подмярка 6.3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от ПРСР - 2014-2020 г. на основание Наредба 10 от 10.06.2016 г. за прилагане на подмярка 6.3 - чл. 5, ал. 2, т. 3 вр. с чл. 5, ал. 10, т. 1. За да отхвърли жалбата съдът е анализирал всички събрани доказателства, както в административното производство, така и в съдебното, възприел е данните по заключението на съдебно-ветеринарната експертиза и е извел съответните правни изводи. Установено е, че са представени всички необходими документи към заявлението за подпомагане по посочената подмярка. Спорът е относно фактите - към дата 30.9.2016 г. е установено, че съпругът на касаторката Ф. Дряновски има регистриран животновъден обект под № 2967-0427 с регистрирани 11 бр. говеда, т. е. има отделно земеделско стопанство, което обстоятелство не било декларирано от Герова в проекта. Събраните доказателства не са установили твърденията на Герова, че животните са били прехвърлени на бащата на Дряновски през 2009 г. Поради което е останало единственото относимо към този спор - справка за животните от БАБХ, че процесният обект на Ф. Дряновскси № 2967-0427 е с 0 бр. животни към дата 13.3.2017 г. т. е. дълъг период след подаване на заявлението. Поради което съдът е приел, че при така установените факти са налице основания за отказ за финансиране и посочените от органа правни основания са адекватни към установената фактическа обстановка. Така постановеното решение е правилно. В касационната жалба оплакванията са свързани с преценката на съда на установените факти. Тези оплаквания са неоснователни. Решението е мотивирано, при постановяването му не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат отмяна и връщането му за ново разглеждане и е постановено в съотвествие с материалния закон. Установените факти отговарят на събраните по делото доказателства. Не са събрани други такива, които биха формирали различен правен извод. Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от Наредба 10 от 10.6.2016 г. към датата на подаване на заявлението за подпомагане кандидатите следва да отговарят на редица условия, като за конкретния случай е посоченото в т. 3 от разпоредбата - икономическият размер на стопанството, измерен в стандартен производствен обем е в границите между 2000 евро и 7999 евро включително. Според чл. 5, ал. 10, т. 1 от Наредбата условието по ал. 2, т. 3 не е изпълнено, когато съпругът/съпругата на кандидата физическо лице има отделно земеделско стопанство и общият сбор на земеделските стопанства надвишава сумата 7999 евро, както е установено при конкретния казус. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. От ответната страна няма искане за присъждане на разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение