Решение № 113 от 6.04.2015 г. на ВКС по н. д. № 121/2015 г.

Решение № 113 от 6.04.2015 г. на ВКС по н. д. № 121/2015 г., I н. о., НК, докладчик съдията Капка Костова Производството е по реда на Глава Тридесет и трета от НПК и е образувано по искане на осъдения К. Н. Н., чрез защитника му адвокат Н. Д. от САК, за отмяна по реда на възобновяването на наказателните дела на решение № 278 от 15 юли 2014 г. на Софийския апелативен съд (САС), НО, 2-ри състав, по внчд № 616/2014 г., с което е потвърдено изцяло определение от 05 юни 2014 г. на Софийския градски съд (СГС), НК, 10-ти състав, постановено по нчд № 151/2014 г. по описа на този съд. В искането за възобновяване на делото са заявени допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони, като нарушенията са съществени. Твърди се неправилно формиране на съвкупността от престъпления, за които на осъдения Н. е определено общо наказание по правилата на чл. 25, ал. 1 от НК, като е постановено отделно изтърпяване на наказанието от една година и шест месеца лишаване от свобода, наложено му с влязлата в законна сила присъда по нохд № 4545/2010 г. на СГС, НО, 4-ти състав, а това не е най-благоприятното третиране на осъдения при преценка на съвкупностите от престъпления, за които той е осъден. Възражението ангажира отменителните основания по чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Претендира се отмяна на оспореното решение на САС и възобновяване на производството по делото. В съдебно заседание пред ВКС осъденият Н. участва лично и със защитника си адвокат Д., който поддържа искането за възобновяване на делото при направеното в него възражение и доводи, които намира, че го подкрепят. Идентично е становището и на осъдения Н. в рамките на упражненото от него право на личната защита, с акцент върху осъждането му по нохд № 4545/2010 г. и неправилното, според него, включване на престъплението по това осъждане в съвкупността от престъпления, предмет на настоящето производство. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на искането поради наличие на заявената в него неправилност, като намира, че тя може и следва да бъде отстранена от ВКС в рамките на правомощията му по чл. 425 от НПК. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка по делото, установи следното: С атакуваното по реда на извънредния способ за проверка на наказателните дела решение на САС, е потвърдено изцяло определението на СГС, постановено по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК и по повод направено предложение от С. градска прокуратура за определяне на осъдения К. Н. едно общо наказание за престъпленията, за които той е осъден с влезли в сила присъди по нох дела № № 5201/2012 г. на СРС, 2036/2013 г. на СГС, 895/2013 г. на Великотърновския районен съд (ВТРС) и 1800/2013 г. на СГС. Съдът е определил на Н. общо наказание за тези престъпления в размер на най-тежкото измежду тях, а именно пет години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален "строг" режим. Зачел е предварителното задържане и изтърпяната част от наказанията за престъпленията, включени в съвкупността. На основание чл. 24 от НК е увеличил определеното общо наказание с една година лишаване от свобода. Постановил е отделно изтърпяване на наказанието от една година и шест месеца лишаване от свобода, наложено на осъдения Н. с влязлата в сила присъда по нохд № 4545/2010 г. на СГС, НО, 4-ти състав. Искането за възобновяване на делото е процесуално допустимо, тъй като е направено от лице, което има право на това съгл. чл. 420, ал. 2 от НПК и в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК. Атакуваният съдебен акт е между подлежащите на съдебен контрол по реда на извънредния способ за проверка, на основание разпоредбата на чл. 419 от НПК, препращаща към тази на чл. 341, ал. 1 от НПК, а тя - към актовете, постановени по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК. Разгледано по същество, искането е основателно. Единственият повод за оспорване от страна на осъдения Н. на съдебния акт, е постановеното в него отделно изтърпяване на наказанието от една година и шест месеца лишаване от свобода по нохд № 4545/2010 г. на СГС. Заявява, че престъплението, предмет на това осъждане, е включено в друга съвкупност, формирана с определението на съда по нчд № 2635/2012 г. на СГС, НО, 4-ти състав и това е по-благоприятният за него вариант, още повече, че определеното за нея общо наказание от три години лишаване от свобода вече е изтърпяно. Посочените обстоятелства намират подкрепа в данните по делото. През периода от 2001 г. до 2013 г., молителят Н. е осъден с двадесет влезли в сила присъди. Последното осъждане е по нохд № 1800/2012 г. на СГС, за престъпление по чл. 199 от НК, извършено на 31.10.2011 г., за което му е наложено наказание от пет години лишаване от свобода. Присъдата е влязла в сила на 02.12.2013 г. През този период престъпленията, предмет на осъжданията му, са били групирани в рамките на постановените присъди или по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК. Последното произнасяне в този смисъл (преди настоящето) е с определение № 857 от 12.12.2013 г. на ВТРС, по нчд № 1857/2013 г., влязло в сила на 28.12.2013 г. С него на осъдения Н. е определено общо наказание от три години лишаване от свобода за престъпленията, за които той е осъден с влезли в сила присъди по нохд № 5201/2012 г. на СРС, нохд № 2036/2013 г. на СГС и нохд № 895/2013 г. на ВТРС. Към момента на постановяване на определението, на съда няма как да е било известно осъждането на Н. по нохд № 1800/2012 г., присъдата по което е влязла в сила няколко дни преди това - на 02. 12. 2013 г. Последното осъждане е предизвикало нова преценка за наличието на съвкупност от престъпления и това е станало в рамките на настоящето производство по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК. Съдът правилно е установил, че престъплението, предмет на това осъждане, се намира в отношение на съвкупност с престъпленията, които са били предмет на произнасяне с посоченото по-горе определение № 857 от 12.12.2013 г. на Великотърновския районен съд (ВТРС), по нчд № 1857/2013 г. И това е така, защото престъплението по нохд № 1800/2012 г. на СГС, е извършено на 31.10.2011 г., а първата, влязла в сила присъда измежду посочените три наказателни производства е тази по нохд № 2036/2013 г. и тя е влязла в сила на 21.05.2013 г. Или иначе казано, престъпленията, предмет на осъжданията на Н. по нох дела № № 1800/2012 г. на СГС, 5201/2012 г. на СРС, 2036/2013 г. на СГС и 895/2013 г. на ВТРС, са извършени в периода 13.06.2011 г. (нохд № 2036/2013 г.) - 21.01.2013 г. (нохд № 895/2013 г.), преди да е била налице влязла в законна сила присъда за което и да е от тях. Затова предпоставките на чл. 25, ал. 1 във вр. чл. 23, ал. 1 от НК за определяне на общо наказание несъмнено са налице. Престъплението по нохд № 4545/2010 г. на СГС, е извършено на 09.08.2006 г., а присъдата по делото е влязла в сила на 04.04.2012 г. Това престъпление може да формира съвкупност с престъпленията по първите три от посочените по-горе четири нох дела, но не и с това по нохд № 895/2013 г. на ВТРС, деянието по което е извършено през м. януари 2013 г., т. е. след влизане в сила на присъдата по нохд № 4545/2010 г. Наложеното на осъдения наказание по нохд № 895/2013 г. е в размер на три години лишаване от свобода и евентуалното му отделно изтърпяване очевидно би било по-неблагоприятно за осъдения, ако съвкупността би била формирана по този начин. Освен това, вън от вниманието на съда е останало обстоятелството (доколкото не е коментирано в решението на въззивния съд и в мотивите на определението на СГС), че наказанието от една година и шест месеца по нохд № 4545/2010 г. е включено при определяне на общото наказание от три години лишаване от свобода за съвкупността от престъпления, за които Н. е осъден с влезли в сила присъди по нох дела № № № 6888/2007 г. на СРС, 14082/2007 г. на СРС, 13131/2007 г. на СРС и 2877/2007 г. Това е направено с определение от 10.10.2012 г. на СГС, НО, 4-ти състав, по нчд № 2635/2012 г. (приложено на л. 178 от нох дело). Няма никаква причина престъплението по това осъждане да бъде извадено от съвкупността, в която наказанието за него е погълнато от тригодишния срок на общото наказание лишаване от свобода и да бъде постановено отделното му изтърпяване, което несъмнено е по-неблагоприятния за осъдения вариант. Още по-неблагоприятно би било престъплението да се включи в съвкупността, предмет на обсъждане в настоящето производство, защото това би довело до изключване от нея на престъплението по нохд № 895/2013 г. и отделно изтърпяване на наложеното за него наказание от три години лишаване от свобода. Тази неправилност по приложението на закона може да бъде отстранена от настоящата инстанция в рамките на правомощията й по чл. 425, ал. 1, т. 3 от НПК, чрез отмяна на постановеното отделно изтърпяване на наказанието от една година и шест месеца лишаване от свобода, наложено на осъдения Н. по нохд № 4545/2010 г., доколкото това несъмнено е в полза на осъдения. В този смисъл следва да бъде изменен съдебния акт. Предвид изложеното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 3 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение