Решение № 953 от 23.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6382/2018 г.

Решение № 953 от 23.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6382/2018 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Г. против решение № 57 от 14.03.2018 г., постановено по адм. д. № ЗЗ/2018 г. по описа на Административен съд гр. Сливен. Касаторката навежда доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон – отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК и моли за отмяната му. Ответникът – началник сектор "Пътна полиция" към ОДМВР гр. Сливен не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционният съд отхвърля жалбата на С. Г. против заповед № 17-0804-001030/06.11.2017 г. на началник сектор "Пътна полиция" към ОДМВР гр. Сливен, с която на С. Г. е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е в съответствие с материалния закон, поради което прави извод за нейната законосъобразност. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Законосъобразни са изводи на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма като същата съдържа фактически и правни основания за издавеното й. Правилно съдът приема, че при налагане на принудителната административна мярка не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е в съответствие с материалния закон. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че жалбоподателката предоставя собствения си автомобил за управление на А. А., който е с отнето свидетелство за управление на МПС. При тези данни изводът на съда за материална законосъобразност на оспорената заповед е правилен. Съгласно правилото на чл. 171, т. 2 а от Закона за движението по пътищата (в приложимата му редакция към датата на издаване на заповедта) принудителната административна мярка – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство се налага на собственик, чието МПС е управлявано от лице непритежаващо съответното свидетелство за управление. Фактът, че лицето, на което е предоставено управлението на автомобила е с отнето СУМПС, не обосновава извод за незаконосъобразност на заповедта. Отнемането на свидетелството за управление се приравнява на липса на такова, тъй като лицето с отнето СУМПС не следва да управлява МПС. "Съответното свидетелство за управление на моторното превозно средство" по смисъла на посочената правна норма е валидно такова, което следва да се притежава от лицето, управляващо МПС. Ето защо доводите на касаторка, че не е следвало да се налага ПАМ, тъй като лицето е притежавало свидетелство за управление, но същото е отнето, са незаконосъобразни. Фактът, че съставеното наказателно постановление на водача на автомобила е отменено не обосновава незаконосъобразност на оспорената заповед. В случая става въпрос за различни производства, а именно едно за налагане на ПАМ на собственика на автомобила и друго за ангажиране на административно-наказателната отговорност на водача на автомобила, които са самостоятелни и независими едно от друго. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно и не е налице соченото касационно основание за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,