Решение № 173 от 27.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 177/2011 г.

Решение № 173 от 27.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 177/2011 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Костадинка Арсова Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Г. С. А. е подала молба за отмяна на решение № 59 от 24.02.2010 г., постановено по гр. д. № 671 от 2010 г. на Ловешкия окръжен съд, което е влязло в сила на 2.06.2010 г., когато е постановено определение № 569 от 2.06.2010 г. по гр. д. № 699 по описа за 2010 г. на ВС, Второ отделение, с което съдът се е произнесъл по чл. 288 ГПК и не е допуснал касационно обжалване на атакуваното решение. В молбата подържа, че е налице ново доказателство- извлечение от Партидна книга на Агенцията по вписвания, което отразява различни факти от възприетите в решението. Молителката счита, че ако това доказателство беше съществувало по време гледането на делото щеше да доведе до различен от постановения резултат. Допълнително сочи, че е конституирана във въззивната инстанция, което е препятствало правото й на защита. Моли решението да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане. Ответницата А. Х. Т. не е взела становище по молбата за отмяна. Ответниците С. П. Т. и Т. С. Т. оспорват молбата. Претендират разноските за тази инстанция, документирани с договор за правна помощ и съдействие от 28.03.2011 г. в размер на 250 лв. Ответника М. Т. А. чрез пълномощника се- майка подържа молбата за отмяна. Върховният касационен съд, състав на Първо г. о. като прецени наведените оплаквания по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, доводите на страните и данните по делото приема следното: Молбата е допустима, защото е подадена от надлежна страна, срещу влязло в сила решение, което е неблагоприятно за нея, в хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, която допуска отмяна на влязъл в сила съдебен акт . Молбата е подадена в законният тримесечен срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК от представеното ново доказателство. Разгледана по същество молбата е неоснователна. Атакуваното решение е постановено по обективно съединени искове по чл. 124, ал. 1 ГПК и по чл. 108 ЗС по който е прието, че молителката и съпругът й М. Т. А. следва да предадат на ответниците С. П. Т. и Т. С. Т. 51386/106963 идеални части от спорния имот, представляващ дворно място, масива и полумасивна жилищна сграда и гараж. Изразеният аргумент за основателност на иска е че ответниците- ищци в процеса са запазили собствеността върху цитираните идеални части, тъй като за тях договора не е бил развален. Развалянето касае идеална част и само за нея е осъществен вещно прехвърлителния ефект на сделката, с която молителите се легитимират. Посочено е, че решението за разваляне е вписано и като такова е противопоставимо на трети лица. Не е уважено направеното правопреобразуващо възражение за придобиването на имота по давност. Подадената молба за отмяна е неоснователна защото представеният допълнителен документ не представлява доказателство, което би се отразила на резултата по спора. А. Х. Т. не е била собственик на целия имот, а само на идеална част от него, поради което и със сключеният договор за прехвърляне в нотариална форма е могла да прехвърли само притежаваната от нея идеална част. Представеното извлечение от партидната книга не може да промени тези обстоятелства, поради което не може да се отрази и на резултата установителния и осъдителен иск. Освен това страната е могла да се снабди с това извлечение и в хода на съдебният процес. Молителката е била конституирана във въззивната инстанция като ответник, тъй като имота е бил придобива в имуществена общност и тя представлява необходим другар. Това й е дало възможност да участва в процеса и да защити своите права. Молбата е неоснователна и не следва да бъде уважена. По изложените съображения ВКС, състав на Първо отделение