Решение № 1709 от 8.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13554/2016 г.

Решение № 1709 от 8.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13554/2016 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208- чл. 228 АПК. Образувано е по касационна жалба на Агенция "Митници" против решение № 6264/14.10.2016 г., постановено по адм. д. № 7125/2015 г. по описа на Административен съд - С.- град, с което Агенция "Митници" е осъдена да заплати на Н. П. П. обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ в размер на 14 400 лв за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в неполучаване на възнаграждение за периода от 25.06.2013 г. до 19.05.2015 г. по служебно правоотношение, на което е следвало да бъде преназначен от директора на Агенция "Митници", лихва за забава върху сумата на обезщетението в размер на 257,81 за периода от 19.05.2015 г. до 17.07.2015 г., законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от 17.07.2015 г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 1120 лв. К. А. "Митници" чрез процесуалния си представител твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Изтъква, че не са налице причинени вреди и пряка причинно-следствена връзка между твърдяната вреда и посочените от ищеца правопораждащи отговорността факти. Поддържа, че неправилно е изчислен размерът на обезщетението и неправилно е определен периодът, за който е присъдено. Поради това претендира за отмяна на съдебното решение и отхвърляне на исковата претенция, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - Н. П. П. оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че не са налице касационни основания и затова обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери оспореното решение при спазване на разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. С обжалваното съдебно решение Агенция "Митници" е осъдена да заплати на Н. П. П. обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ в размер на 14 400 лв за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в неполучаване на възнаграждение за периода от 25.06.2013 г. до 19.05.2015 г. по служебно правоотношение, на което е следвало да бъде преназначен от директора на Агенция "Митници", лихва за забава върху сумата на обезщетението в размер на 257,81 за периода от 19.05.2015 г. до 17.07.2015 г., законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от 17.07.2015 г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 1120 лв. Първоинстанционният съд е установил от фактическа страна, че Н. П. е работел по трудово правоотношение в Агенция "Митници". Тъй като заеманата от него длъжност е определена за изпълняване по служебно правоотношение при условията на § 9 от ПЗР на НПКДА и съгласно уведомление от работодателя, ищецът е подал в срока заявление на 16.07.2012 г. за преназначаване по служебно правоотношение. На 18.07.2012 г. органът по назначаването е положил резолюция "Не" на заявлението, а впоследствие със заповед № 7805/06.08.2012 г. трудовото правоотношение на П. е прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 12 от КТ., като заповедта е връчена на 25.06.2013 г. В периода 01.07.2012 г. до 25.06.2013 г. П. е бил в отпуск поради временна нетрудоспособност. С решение на АССГ по адм. д. № 7235/2013 г. по жалба на Н. П. е отменен отказа за назначаване и е върната преписката на административния орган с указания за произнасяне по заявлението на П. за преназначаване на държавна служба в 30-дневен срок. С решение на ВАС от 19.05.2015 г. по адм. д. № 9130/2014 г. решението на АССГ е било оставено в сила. Н. П. е назначен като държавен служител със заповед № 863/17.06.2015 г. При тази фактическа обстановка, съдът е счел, че искът е допустим и основателен, тъй като са налице незаконосъобразни мълчалив отказ по молбата за преназначаване и последвал го изричен отказ, установени с влязло в сила съдебно решение и не е налице друг процесуален ред, по който ищецът може да претендира обезщетението. Прието е, че ако органът беше преназначил Н. П. на служебно правоотношение, то последният щеше да получава възнаграждението за това, поради което е налице пряка причинна връзка между противоправното поведение и вредата. Във връзка с периода, за който се претендира обезщетение, АССГ е изложил мотиви, че той започва на 25.06.2013 г. - датата на прекратяване на трудовото правоотношение и завършва на 17.06.2015 г. - датата на издаване на заповедта за назначение на държавна служба. Съдът е изложил и подробни мотиви за начина на определяне на размера на обезщетението, като за негова база е счел средното за агенцията месечно възнаграждение за подобна длъжност, което е около 700 лв, а не определеното със заповедта от 17.06.2015 г. месечно възнаграждение от 600 лв, като е кредитирал второто изслушано по делото експертно заключение. Независимо от това, съдът е уважил исковата претенция в поискания размер от 14400 лв и е присъдил лихва за забава от датата на влизане в сила на решението на ВАС - 19.05. 2015 г. Решението е неправилно. При разглеждането и решаването на спора са събрани всички относими доказателства, които са анализирани подробно и задълбочено. Налице е обаче посоченото касационно основание - нарушение на материалния закон. При правилно изяснената фактическа обстановка са формирани несъответстващи на закона изводи. Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата отговаря за причинените на гражданите вреди, при условие, че тези вреди са в пряка причинно- следствена връзка от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на държавни органи или длъжностни лица при или по повод административна дейност. Според чл. 4 ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо дали са причинени виновно от длъжностното лице. Поради това отговорността следва да бъде характеризирана като обективна, безвиновна, а възникването на право на обезщетение предполага установяване на незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия във връзка с назначаването на ищеца като държавен служител. В мотивите на съдебното решение неправилно е прието, че ищецът е претърпял имуществена вреда, която се явява пряка и непосредствена последица и резултат от отказа на органа по назначаването да назначи Н. П. като държавен служител. Непосредствени вреди са тези, които по време и място следват противоправния резултат, а преки са тези, които обосновават причинната връзка между противоправността на поведението на административния орган и вредите. Водещи при определянето на съдържанието на понятието "пряка и непосредствена последица" са теорията за равноценността, според която един факт е причина за резултата, когато, ако този факт е липсвал, то резултатът не би настъпил, и адекватната теория, съгласно която причина са тези условия, които причиняват резултата нормално, типично, адекватно, а не по изключение. Причинна връзка в случая не е налице, тъй като оставането на Н. П. без възнаграждение е резултат от прекратяването на трудовото му правоотношение, а не от отказа за назначаване. Именно поради тази причина обезщетението не се претендира от датата на отказа за назначаване, а от датата на прекратяване на трудовото правоотношение. До този момент - 25.06.2013 г. ищецът е получавал възнаграждение, независимо от отказа да бъде назначен по служебно правоотношение. Ищецът не е обжалвал уволнението си и заповедта за това е влязла в сила. Макар към датата на отказа за назначаване Н. П. да е отговарял на условията за преназначаване, по време на исковия период ищецът не е отговарял на тези условия, тъй като не е заемал длъжността по трудово правоотношение и следователно не е било възможно да бъде преназначен на държавна служба. Едно от изискванията на § 36, ал. 1 ПЗР на ЗИД на ЗДСл. / ДВ бр. 24/2006 г./ и § 9, ал. 1 от НПКДА в сила от 01.07.2012 г. за преназначаване е лицето да заема длъжността по трудово правоотношение. Отмяната на отказа за назначаване не води автоматично до отмяна на уволнението по КТ. Настъпилото междувременно прекратяване на трудовото правоотношение води до отпадане на условията за преназначаване. Ето защо уволнението е обстоятелство, което прекъсва пряката и непосредствена причинно- следствена връзка между твърдяните вреди и отказа за назначаване. При положение, че уволнението не е отменено и за исковия период ищецът не отговаря на условията за преназначаване на държавна служба, не може да се твърди, че за този период той нормално, типично, адекватно би получавал възнаграждение за такава служба и съответно че липсата на такова възнаграждение се явява пропусната полза. Предвид изложеното, касационната жалба е основателна, поради което обжалваното решение следва да бъде отменено, а исковата претенция - отхвърлена като неоснователна. При този изход от спора, на касатора следва да бъдат присъдени разноски в размер на 300 лв за двете инстанции, на основание чл. 24 от Наредбата за правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,