Решение № 8878 от 12.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 3773/2022 г.

Решение № 8878 от 12.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 3773/2022 г., II о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. Г. против решение № 72 от 28.02.2022 г. по адм. дело № 630/2021 г. на Административен съд – Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 10-00-1674/15.06.2020 г., издадена от кмета на община Стара Загора, за премахване на незаконен строеж, представляващ "масивна постройка – ремонт и реконструкция на сезонна постройка", находяща се в поземлен имот № 327, местност [заличен текст] в землището на [населено място], общ. Стара Загора. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон и със събраните доказателства, както и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който заповедта за премахване на строежа да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът - кметът на община Стара Загора не изразява становище. Представеното писмено становище на л. 23 не следва да се обсъжда, тъй като е подадено от името на главния архитект на община Стара Загора, който не е страна по делото, а юрисконсулт Кузманова не е упълномощена да представлява органа -ответник, а само община Стара Загора, която също не е страна по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Решението на Административен съд – Стара Загора е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с изискванията за форма. Заповедта е писмена и в нея са посочени фактическите и правни основания за издаването й. Фактически обстоятелства за постановяване на административния акт се съдържат и в съставения по реда на чл. 223, ал. 2 ЗУТ констативен акт, в който е описан нареденият за премахване строеж по местонахождение, вид, начин на изграждане, конкретни характеристики и параметри, които позволяват неговото еднозначно индивидуализиране. Известните несъответствия между размерите на допълнителната площ на приземния етаж, посочени в заповедта и тези, установени от вещото лице по изслушаната съдебно-техническа експертиза, са несъществени, тъй като не променят характеристиките и местоположението на строежа. Поради това, следва да се приеме, че предметът на заповедта е ясно и точно индивидуализиран (в този смисъл са и мотивите в решение № 10652/20.10.2021 г. по адм. дело № 4945/2021 г. по описа на Върховния административен съд), а възраженията на касатора в обратен смисъл са неоснователни. В съответствие със закона и обосновани от доказателствата са и изводите на първоинстанционния съд, че оспорената заповед е постановена при наличие на материалноправните основания за това. Съгласно чл. 225а, ал. 1 ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед, издадена от кмета на общината или от упълномощено от него длъжностно лице. В случая при правилно тълкуване и прилагане на закона първоинстанционният съд приема, че предпоставките за премахване на строежа са изпълнени. Предмет на заповедта за премахване е незаконен строеж – масивна постройка, намираща се на кота -2, 50м. /приземен етаж/, изпълнена със стени от тухли и вароциментов разтвор и стоманобетонови колони, греди и плоча с размери 7, 30м. /6, 80м., изградена в отклонение от предвиденото със строително разрешение № 204 от 16.08.1989 г., което се отнася за сезонна постройка с площ от 19. 05 кв. м. Строежът е от пета категория. Изграден е без одобрен проект и разрешение за строеж в поземлен имот № 327, местност [заличен текст] в землището на [населено място], общ. Стара Загора, представляващ земеделска земя, собственост на жалбоподателя Г., през периода 1990-1997 г. (Показанията на свид. А., дадени при двете разглеждания на делото от първоинстанционния съд, макар и неточни, позволяват да се определи периода на строителство). При тези факти първоинстанционният съд достига до законосъобразния извод, че нареденият за премахване обект представляват строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, които съгласно легалното определение на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е незаконен, тъй като е изграден без строителни книжа – инвестиционен проект и разрешение за строеж, каквито се изискват за строежи върху земеделски земи, на основание чл. 148, ал. 1 ЗУТ, вр. с чл. 12 от Наредба № 19 от 25.10.2012 г. за строителство в земеделски земи без промяна на предназначението. Изводът на административния съд, че незаконният строеж не е търпим и подлежи на премахване, се споделя от настоящата инстанция. С оглед доказателствата относно времето на извършване на строителството, правилно е преценено, че строежът, описан в заповедта за премахване, попада във времевия обхват на § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ. Според цитираната разпоредба не се премахват строежи, които са били допустими по действащите градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно ЗУТ, и ако бъдат декларирани пред одобряващите органи съответно до 31 декември 1998 г. В случая строежът не е търпим, тъй като не е деклариран пред одобряващите органи в посочения срок, а освен това не са изпълнени и останалите кумулативни изисквания на § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ. Строежът е изграден в земеделска земя без промяна на предназначението и е недопустим, както по правилата и нормативите, действали към момента на строителството- чл. 26 ЗТСУ (отм.) и ППЗТСУ (отм.), така и съгласно чл. 12, ал. 2, чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 ЗУТ. Нарушени са изискванията на чл. 108, ал. 7 ППЗТСУ (отм.), в ред. ДВ бр. 48/1985 г. и чл. 108, т. 1 в ред. ДВ бр. 2/1996 г. ППЗТСУ (отм.) във връзка с чл. 2 от Наредба № 2 от 1993 г. за застрояването в земеделски земи (отм.), а също и тези на чл. 2, т. 1 от Наредба № 19 от 25.10.2012 г. за строителство в земеделски земи без промяна на предназначението. Според чл. 108, ал. 7 ППЗТСУ (отм.) в лични селскостопански имоти и предоставени за ползване имоти, извън регулация може да се разреши строителство на едноетажни постройки за сезонно ползване със застроена площ до 35 кв. м. Аналогично е и предвиденото в чл. 177 и чл. 183 от Наредба № 5/1977 г. за правила и норми по териториално и селищно устройство (отм.), на която касаторът се позовава. В случая строежът не съответства на чл. 108, ал. 7 ППЗТСУ (отм.) и на Наредба № 5/1977 г. (отм.) относно допустимата площ, а и по предназначение, както и на предвиденото в разпоредбата на чл. 2 от отменената Наредба № 2/1993 г., към която препраща чл. 108, ал. 1 ППЗТСУ( отм., ред. ДВ бр. 2/1996 г.), която допуска в земеделски земи без промяна на предназначението да се извършва само строителство, свързано с ползването на земята – стопански сгради за съхранение на растителна или животинска продукция и жилищни сгради, предназначени за обитаване и ползване от лицата, които произвеждат селскостопанска продукция. Строежът не удовлетворява и изискванията на чл. 2, ал. 1, т. 1 и ал. 2, чл. 4 и чл. 11 от действащата Наредба № 19/2012 г., тъй като не е функционално съвместим със земеделския характер на земята и липсва издадена виза за проектиране. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че решението е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства, а доводите на касатора в обратен смисъл са неоснователни. Възражението за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователно. В съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 АПК първоинстанционният съд извършва преценка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички, посочени в чл. 146 АПК основания. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 АПК, като на страните са дадени указания за обстоятелствата, за които следва да представят доказателства и им е осигурена възможност да ангажират такива в подкрепа на твърденията си (разпореждане от 27.10.2021 г.). Направените от жалбоподателя в хода на делото искания за събиране на доказателства са уважени от съда, като са събрани гласни доказателства и е допусната съдебно-техническа експертиза. Решението на съда е постановено след обсъждане на доводите на жалбоподателя и на събраните доказателства. Въпросът относно търпимостта на строежа е правен, а не технически, поради което административният съд правилно не се съобразява с констатацията на вещото лице по изслушаната съдебно – техническа експертиза за търпимост на строежа, а въз основа на съвкупната преценка на доказателствата и тълкуване на разпоредбата на § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ достига до самостоятелно заключение, че строежът не е търпим, като излага мотиви в подкрепа на направения правен извод. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на оспореното решение. Съдебният акт е обоснован и е постановен в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставен в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,