Решение № 7226 от 16.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1398/2015 г.

Решение № 7226 от 16.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1398/2015 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - гр. Бургас и на търговското дружество "Порт флот - Бургас" ЕООД, подадена от неговия управител Димитър Христов Христов срещу решение № 2063 от 3.12.2014 г. по адм. дело № 1977/2014 г. на Административен съд - гр. Бургас. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. От данните по делото е видно, че Нейчо Симеонов Караманов е работил като механик на катер по силата на договор № 4 от 30.09.2013 г. с "Порт флот - Бургас" ЕООД със срок до 1.10.2014 г. На 31.12.2013 г. е започнал работа по график в 8.00 часа. Сменният екип е трябвало да пристигне в 8.00 часа на 1.01.2014 г., въпреки че в графика за работа и почивка за м. декември 2013 г. за Нейчо Симеонов Караманов е посочено: раб. смяна от 08.00 до 20.00 часа; разположение от 20.00 до 08.00. Сутринта на 1.01.2014 г., около 7.30 часа, Нейчо Симеонов Караманов е намерен от случаен рибар удавен - безжизненото му тяло било във водата (в морето) при 8-мо корабно място на Пристанище Бургас между моторен катер "Тритон" (на който обичайно изпълнявал трудовите си задължения и на който също така обичайно изпълнявал задължението да бъде на разположение на работодателя) и плавателен съд "Сокол". Според протокол № 25 от 26.06.2014 г. за резултатите от извършено разследване на злополуката механикът на м/к "Тритон" (Нейчо Симеонов Караманов) е видян за последно около 2.00 часа на 1.01.2014 г. Между страните няма спор по фактите. Спорът между тях е правен и е по въпроса: при тези данни внезапното увреждане на здравето, възникнало по време когато работник или служител е на разположение на работодателя по смисъла на чл. 139, ал. 5 от Кодекса на труда и поради това се намира на предварително уговорено между тях място, е ли трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С разпореждане № 3 от 24.07.2014 г. длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО при ТП на НОИ - гр. Бургас е приело, че злополуката е трудова, тъй като се касае за увреждане, станало през време и по повод на извършваната работа - Нейчо Симеонов Караманов е бил на разположение на работодателя, т.е. той е извършвал дейност: очакване да му бъде възложено извършването на фактическа работа. Сезиран с жалба от "Порт флот - Бургас" ЕООД директорът на ТП на НОИ - гр. Бургас с решение № РД-121 от 4.09.2014 г. е отменил това разпореждане, като е приел, че за да е налице трудова злополука е необходимо осигуреното лице да е пострадало във връзка или повод на дейност, която то е задължено да извършва по силата на трудовия договор, т.е. необходимо е да е налице функционална зависимост между трудовите функции на пострадалия и внезапното увреждане на неговото здраве, а в случая от събраните доказателства не се установява функционална зависимост между изпълнението на трудовите функции и увреждането - по време на злополуката Нейчо Караманов не е извършвал трудови функции, защото такива не са му възлагани нито устно, нито писмено, не е бил в работно време, няма доказателства и за извършване на работа в интерес на предприятието, поради което не е налице хипотезата на чл. 55, ал. 1 КСО. С посоченото по-горе решение Бургаският административен съд е отменил решението на директора на ТП на НОИ и вместо него е решил въпроса по същество като е потвърдил разпореждането на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО, с което злополуката с Нейчо Симеонов Караманов е приета за трудова. Този резултат съдът е аргументирал (обосновал) със следните мотиви: "Специфичните условия, при които моряците престират труда си, налагат извода, че по време на трудовия договор, когато морякът е на кораба, неговото място за живеене (каютата), мястото за хранене и мястото, на което получава възнаграждението си и др. не могат да бъдат разграничени пространствено и те съвпадат с територията на предприятието (кораба), т.е. с работното му място. Именно поради това Наредбата за трудовите и непосредствено свързани с тях отношения между членовете на екипажа на кораба и корабопритежателя въвежда понятието "Непрекъсната работа на борда на кораб" (§ 1, т. 10 от наредбата), съгласно която това е периодът от качването на члена на екипажа на борда на кораба до репатрирането му, през който изпълнява трудовите си задължения. През това време морякът се намира на борда на плавателния съд единствено и само във връзка или по повод на извършваната от него работа, както и извършва всякаква друга работа в интерес на предприятието по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО, какъвто безспорно е настоящия случай. В този смисъл е ирелевантно за настоящия правен спор, дали падането е предизвикано от прилошаване, залитане, препъване или др. причина свързана с установеното алкохолно опиянение към момента на смъртта. Достатъчно е, че е станало по време на работа и при изпълнение на служебните задължения. Освен това, след като законодателят в разпоредбата на чл. 55, ал. 2 от КСО е признал за трудови дори злополуките, станали по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място, то на още по-голямо основание конкретната злополука, станала с Караманов следва да бъде приета за трудова. Правен аналог на нормата на чл. 55, ал. 2 от КСО е разпоредбата на чл. 49, ал. 2 от цитираната наредба, според която обезщетение се дължи на члена на екипажа и когато трудовата злополука е настъпила по време на пътуването му до кораба и до приключване на репатрирането му." Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационните жалби са неоснователни, а оспореното с тях решение е правилно (законосъобразно и обосновано), поради следните съображения: Не се спори между страните по изложените по-горе факти. И с касационната жалба, подадена от него, работодателят "Порт флот - Бургас" ЕООД заявява, че "работното време на работника е било от 8.00 часа до 20.00 часа на 31.12.2013 г., а от 20.00 часа до 24.00 часа той е положил извънреден труд, след което е приключил работа (и) след 24.00 часа работникът не е имал задължение да работи, но е било необходимо да е на разположение на мястото, определено от работодателя - почивни стаи на територията на Пристанище Бургас (над бивш валутен магазин)". В Съдебно-медицинската експертиза на труп № 2 от 2014 г. е посочено, че според предварителните сведения от разследващия полицай пострадалият Нейчо Симеонов Караманов "до 02 часа е бил с капитана на лодката, пили са, след което той си е тръгнал". В случая очевидно се касае за приравнена трудова злополука по чл. 55, ал. 2 КСО, какъвто обоснован и законосъобразен извод е направил и Бургаският административен съд, станала при придвижването на пострадалия към мястото, където е трябвало да бъде на разположение на работодателя - или към каюта на катера (според уговореното с капитана на катера), или към определеното от работодателя място, а не е изключено пострадалият да е тръгнал и към дома си. Същественото е, че от 20.00 до 24.00 часа той е положил извънреден труд на работното си място (на м/к "Тритон", наречен в съдебно-медицинската експертиза "пасажерска лодка"), след което, дори да е употребил алкохол, така и не е успял да стигне до мястото, на което е имал намерение да прекара останалата част от времето на разположение. Употребата на алкохол, дори когато е укорима, е проява на самонадеяност и не може да бъде определена като доказателство или индиция за умишлено увреждане на здравето по смисъла на чл. 55, ал. 3 КСО. Тя е релевантно фактическо обстоятелство в други правоотношения между работодателя и наследниците на пострадалия, а при определянето на злополуката като трудова употребата на алкохол непосредствено преди тази злополука е ирелевантен факт. По тези съображения решението на Бургаския административен съд следва да бъде оставено в сила. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,