Решение № 12736 от 25.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9518/2024 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане на Калцит ЕООД за отмяна на влязло в сила решение 10770 от 08.11.2023 г. по адм. д. 2668/2023 г., постановено от Върховния административен съд (ВАС), Трето отделение, с което е отменено решение 7045 от 23.11.2022 г., постановено по адм. дело 4353 по описа на Административния съд София-град (АССГ) за 2022 г. и са отхвърлени изцяло исковете на Калцит ЕООД срещу Министерството на иновациите и растежа с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините /ЗОДОВ/. Искателят Калцит ЕООД, чрез адв. Р. Райчев, с искането за отмяна и в съдебно заседание, претендира отмяна на атакуваното съдебно решение на основание чл. 239, т. 5 от АПК. Излага подробни доводи за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които са довели до лишаване от право на участие на страната в процеса, като дружеството е било възпрепятствано да осъществи процесуалната си защита, поради нарушаване на принципа на чл. 131 от АПК. Подателят на искането се позовава на факта, че ВАС е приел, че предмет на процесните отношения е сключен между страните административен договор, а не твърдения от ищеца деликт, но въпреки това касационният съд не е дал на ищеца възможност да уточни претенцията си като поясни дали претендира процесните суми на договорно основание, респективно да формулира и аргументира доводи по отношение на фактическите установявания, възприети за първи път от касационната инстанция, и дори, ако е необходимо, да ангажира съответни доказателства. Заявява искане за отмяна на атакуваното съдебно решение и връщане делото за ново разглеждане на компетентния за това съд. Прави искане за присъждане на разноски по представен списък по чл. 80 от ГПК. Ответникът Министерството на иновациите и растежа, чрез юрисконсулт Янкова и главен експерт Ганчев, оспорва искането за отмяна. В писмен отговор от 19.09.2024г., представен по реда на чл. 242, ал. 3 от АПК и в проведеното открито съдебно заседание пледира за отхвърлянето му като неоснователно, поради това, че сочените от искателя обстоятелства не се включват в пределите на основанията за отмяна на влязъл в сила съдебен акт, визирани в разпоредбата на чл. 239, т. 5 от АПК. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното: С атакуваното решение 10770 от 08.11.2023 г., постановено от Върховния административен съд, Трето отделение, по адм. д. 2668/2023 г. е отменено изцяло решение 7045 от 23.11.2022 г., постановено по адм. дело 4353 по описа на Административния съд София-град за 2022 г. Също така са отхвърлени предявените от КалцитЕООД срещу Министерството на иновациите и растежа искове с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение в размер на 1 460 775 лева за имуществени вреди от незаконосъобразно Решение РД-16-1962/10.12.2019 г. на Главен директор на Главна дирекция Европейски фондове и конкурентноспособност (ГД ЕФК) и ръководител на Управителен орган (УО) на Оперативна програма (ОП) Иновации и конкурентноспособност 2014 2020, ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от датата на завеждане на исковата молба 13.05.2022 г. до окончателно й изплащане, както и предявения във връзка с него иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД за сумата от 117 277, 15 лв., представляваща законна лихва за периода от 29.07.2021 г. до датата на завеждане на исковата молба 13.05.2022 г., ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба 13.05.2022г. до окончателното изплащане на сумата, както и иска с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ за сумата от 42 660, 00 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от незаконосъобразно Решение РД-16-49/17.01.2020 г. на Зам.-главен директор на ГД ЕФК и ръководител на УО на ОП Иновации и конкурентноспособност 2014 2020, ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от датата на завеждане на исковата молба 13.05.2022 г. до окончателното й изплащане, както и предявения във връзка с него иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД за сумата от 4823,34 лв., представляваща законна лихва за периода от 02.04.2021 г. до датата на завеждане на исковата молба 13.05.2022 г., ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба 13.05.2022г. до окончателното изплащане на сумата. Осъден е КалцитЕООД да заплати на Министерството на иновациите и растежа разноски, направени по делото и за двете инстанции в общ размер на 212,50 лева. За да достигне до този извод касационната инстанция е посочила, че с исковата молба, с която е сезиран административният съд, са предявени четири иска два главни и два акцесорни. С единия главен иск е претендирано обезщетение за причинени вреди от незаконосъобразно Решение РД-16-1962/10.12.19г. на главния директор на ГД ЕФК и ръководител на Управителния орган на ОП Иновации и конкурентноспособност 2014-2020, с другия главен иск обезщетение от незаконосъобразно Решение РД-16-49/17.01.2020г. на зам.главния директор на ГД ЕФК и ръководител на Управляващия орган на същата оперативна програма. Ищецът чрез своя процесуален представител е посочил, че вредите са резултат от действия и бездействия на административен орган, изразяващи се във фактическо неплащане на сумите, чиято дължимост била призната с решенията на ВАС, отменящи решенията, за които твърди, че са вредоносни. Въз основа на твърденията в исковата молба, касационната инстанция е приела, че административният съд правилно е квалифицирал главните искове като такива с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ, но неправилно, в противоречие с материалния закон ги е преценил като основателни. Изложила е, че двете решения са издадени във връзка с административен договор. След анализ на клаузите по договора касационната инстанция е достигнала до извод, че при наличието на договор, страните могат да искат уговореното по договора, респективно предписаното от закона за този договор. Предвиденото от законодателя, а именно, неизпълнението или лошото изпълнение от страна на бенефициента на административните договори, сключени на основания в ЗУСЕСИФ, да се установяват от административния орган с издадени от него индивидуални административни актове, които разпореждат и последиците от това неизпълнение /каквито са финансовата корекция и отказа за верификация на разход/, не води до деликтна отговорност на административния орган при отмяната им като незаконосъобразни. Касационната инстанция аргументира този извод като посочва, че от тези индивидуални административни актове не възникват нови, различни, самостоятелни правоотношения между страните (издателя им и засегнатото лице). Тези актове се издават във връзка с вече възникналото и съществуващо договорно правоотношение между тях. Договорната обвързаност задължава страните да разрешат своите отношения на основата само на договора. Поради това при наличието на договор, отговорността на неизправната страна може да бъде само договорна, а не и основана на непозволено увреждане. Отговорността е деликтна, само когато увреждането е резултат от неизпълнение на общото законово задължение, да не се вреди другимо, но не и когато увреждането е резултат от неосъществен очакван резултат по съществуващо облигационно правотношение. Така касационната инстанция е приела, че в конкретния случай твърдените от ищеца вреди, чието обезщетяване се претендира, не произтичат от административен деликт въпреки наличието на отменени индивидуални административни актове. Като прецени доводите на страните и данните по делото, петчленният състав на Върховния административен съд, намира искането на Калцит ЕООД за процесуално допустимо, защото е предявено от страна по делото, за която атакуваният съдебен акт е неблагоприятен. Искането е подадено в преклузивния едногодишен срок, регламентиран в чл. 240, ал. 3 от АПК. Относно твърдението на искателя за наличие на основание за отмяна по смисъла на чл. 239, т. 5 АПК, петчленният съдебен състав намира, че е неоснователно по следните съображения: Отмяната по реда на Глава четиринадесета, раздел I от АПК е средство за защита срещу влезли в сила порочни съдебни актове, тя не е обжалване, тъй като се развива след като атакуваното съдебно решение е влязло в сила и съдебният процес вече е приключил. Затова отмяната на влязло в сила решение не е фаза, стадий на съдебно- административния, съответно исковия процес, а е самостоятелно извънинстанционно производство, което не обхваща всички неправилни съдебни актове и всички техни пороци. Тя е средство за защита срещу съдебни решения, когато неправилността им се състои в несъответствие между постановеното окончателно решение и действителното правно положение, само когато се дължи на изчерпателно посочени в чл. 239 от АПК причини. По отношение на правното основание за отмяна, визирано в нормата на чл. 239, т. 5 АПК петчленният съдебен състав намира, че в случая не е налице. Това е така, защото по силата на горепосочената разпоредба влезлият в сила съдебен акт подлежи на отмяна, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Относно гореописаното правно основание за отмяна правната теория и съдебната практика са единодушни, че обхваща няколко различни групи нарушения на процесуалните правила, които са обединени от това, че всички те водят до лишаване, ограничаване или възпрепятстване правото на участие в процеса на съответната страна, която е била конституирана като такава по делото. Настоящият съдебен състав не възприема тезата развита в искането за отмяна и счита, че искателят обосновава искането си с лишаването му от възможност за осъществяване на процесуална защита в касационното производство. Това основание обаче не е включено в приложното поле на чл. 239, т. 5 от АПК, защото визираният нормативен текст изисква страната да е "лишена от възможност да участва в делото". Ако законодателят е искал да предвиди като правно основание за отмяна на влязъл в сила съдебен акт основание като "лишаване от право на процесуална защита" е щял да го регламентира именно по този начин, което обаче не е така. Според настоящия съдебен състав твърдяното от искателя съществено нарушение на процесуалните правила, представляващо лишаване страната от право на процесуална защита, не е идентично с регламентираното в чл. 239, т. 5 от АПК лишаване на страната от право на участие в процеса. Касае се за нарушения с различен смисъл и интензитет, които не се припокриват. По отношение на посочената практика на ВАС, която е представена с искането за отмяна, следва да бъде изложено, че същата не кореспондира с казуса предмет на разрешаване с постановеното от ВАС решение и е неотносима в конкретния случай. Спорът в цитираното съдебно решение не е разгледан по същество от първоинстанционния съд, а направо е разрешен от касационната инстанция без делото да е в производство по чл. 227 от АПК. Разглежданият от настоящия състав спор не е при същата фактическа обстановка. Както първоинстанционният съд, така и касационната инстанция са разглеждали исковата претенция по същество. Това, че касационната инстанция е стигнала до извод за неправилно приложение на материалния закон от първоинстанционния съд не следва да се разглежда като ограничаване правото на защита на искателя. Още повече следва да се вземе предвид, че още с касационната жалба на Министерството на иновациите и растежа е посочило като основание за отмяна на иска неправилно приложение на материалния закон, изразяващо се в това, че обезщетението е определено за деликтна отговорност, въпреки че става въпрос за договорни отношения. Калцит ЕООД се е запознало с касационната жалба и е имало възможност да даде становище във връзка с посочените касационни основания. В случай, че е намерило за необходимо е имало възможност да представи допълнителни доказателства. От тези си права дружеството не се е възползвало. Лимитативно посочените в чл. 239 от АПК правни основания за отмяна съставляват отклонение от общия принцип за окончателност и правен стабилитет на касационното съдебно решение, което след като е влязло в сила се ползва от сила на пресъдено нещо със съответните субективни и обективни предели за това, поради което основанията са изчерпателно посочени от законодателя и не могат да се тълкуват разширително или по аналогия. В случая не е спорно обстоятелството, че дружеството - искател е надлежно призовано и представлявано в касационното производство от редовно упълномощен адвокат, който е взел активно участие в касационния процес. Ето защо петчленният съдебен състав на ВАС счита, че в конкретната хипотеза не се установява наличие на основание за отмяна по смисъла на чл. 239, т. 5 от АПК. Формулираните от подателя на искането оплаквания по съществото си не могат да бъдат предмет на разглеждане от съда по отмяната, доколкото в това производство съдът не осъществява инстанционен контрол за правилност по чл. 209, т. 3 от АПК върху съдебния акт. В това производство не се разрешава и съдът не разполага с правомощията да се произнася по основателността на предявените искови претенции, нито по основанията за неправилност на съдебни актове, посочени в чл. 146 от АПК и чл. 209 от АПК. В настоящото производство по отмяна на влязло в сила решение не могат да бъдат обсъдени по същество многобройните оплаквания на дружеството, свързани с твърдяната от него на практика неправилност на съдебния акт, тъй като неправилността не е отменително основание по чл. 239 от АПК. Или като краен резултат искането за отмяна, депозирано от Калцит ЕООД, на основание чл. 239, т. 5 от АПК е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. С оглед изхода на спора на Калцит ЕООД не се дължат разноски. Такива не се дължат и на Министерството на иновациите и растежа, тъй като не е направено искане за това. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,