Решение № 9199 от 5.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14624/2017 г.

Решение № 9199 от 5.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14624/2017 г., III о., докладчик председателят Таня Куцарова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). О. Р., гражданин на Гана, е подал касационна жалба срещу Решение № 6344 от 06.11.2017 г. по адм. дело № 7134/2017 г. по описа на Административен съд С. град, I отделение, 47 състав. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата му срещу Решение № 10396 от 25.05.2017 г., издадено от председателя на Държавна агенция за бежанците при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 във връзка с чл. чл. 8 и 9 от ЗУБ е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Касаторът твърди, че обжалваният съдебен акт е неправилен, като постановен в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа, че съдът неправилно не е кредитирал бежанската история на кандидата за закрила и е формирал неправилен извод за законосъобразност на оспорения административен акт. Иска отмяната на решението със законните последици. Ответната страна, чрез юрк. Ч., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че решението е правилно, а касационната жалба неоснователна. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, намира, че касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците е отхвърлил жалбата на О. Р., гражданин на Гана, срещу Решение № 10396 от 25.05.2017 г., издадено от председателя на Държавна агенция за бежанците при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 във връзка с чл. чл. 8 и 9 от ЗУБ е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че решението на председателя на ДАБ е издадено от компетентен орган, в установената писмена форма, надлежно мотивирано е, като не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и материалният закон е приложен правилно. За да отхвърли жалбата на О. Р. срещу горепосочения административен акт, съдът се е мотивирал с бежанската история на чужденеца при проведеното задължително интервю относно причините за нежеланието му да се завърне в родината си и обстоятелствата, изложени по време на тях за наличието на реална опасност за живота му. Съдът се е позовал на изнесените от Р. факти в бежанската му история, които според него налагат извода за недостоверност на изнесените от него твърдения за наличие на обстоятелства по чл. 8 от ЗУБ /по-конкретно преследване поради политическа принадлежност/, а именно, че касаторът не е преследван, а също така, че срещу него не е имало конкретни посегателства, не е преживявал насилие заради религията си и не е бил арестуван или осъждан от официалните власти. Съдът е развил съображения за това, че спрямо О. Р. не се установява наличието на материалноправните предпоставки на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ - по отношение на същия не се доказва наличие на преследване или основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическото му мнение и/или убеждение, поради което липсват законови основания да му бъде предоставен статут на бежанец. Съдът подробно е разгледал и законовите основания за предоставяне на чужденеца на хуманитарен статут, като, изхождайки отново от бежанската история и актуалните данни за обществено-политическата обстановка в Гана към датата на постановяване на административния акт, е приел, че не са налице материалноправните предпоставки по чл. 9 от ЗУБ, за предоставяне на О. Р. на хуманитарен статут - липсват данни чужденецът да е изложен на реална опасност от тежки посегателства в трите й проявни форми по чл. 9, ал. 1, т. 1-3 от ЗУБ. Настоящият състав на Върховния административен съд, III - отделение споделя изцяло фактическите и правни изводи на АССГ. След подробен анализ на твърденията на жалбоподателя, справката на ДАБ, правилно в обжалваното решение е прието, че не са налице основанията по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя. Самият жалбоподател твърди, че не е политически ангажиран, не е арестуван и преследван от официалните власти. Относно основанията по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, с оглед тълкуването на чл. 15, б. "в" от директива 2004/83/ЕО, дадено с решение от 17.02.2009 г. по дело С-465/2007 г. на СЕС, съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи по изключение може да се счита за установено, когато степента на характеризиращо протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие достигне толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице върнато в съответния регион, поради самия факт на присъствието си, се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи, като преценката за това е на компетентните национални власти или юрисдикциите на държавите - членки. С посоченото съдебно решение изрично се признава правото на преценка за степента на развитие на конфликтите и наличието на сериозни и потвърдени основания за предположение за реална опасност от реализиране на заплахите. От справката на ДАБ е видно, че цялостната оценка на ситуацията на цялата територия на Гана не може да се определи като отговаряща на определението за въоръжен конфликт. Не са налице сериозни основания да се приеме, че е налице безогледно насилие и единствено поради присъствието, там възникват опасности от тежки посегателства. Внимателният анализ на дадените обяснения от жалбоподателя с оглед степента им на конкретност последователност и правдоподобност дава основания да се приеме за обоснован изводът на административния съд за това, че не се доказва наличие на тежки лични заплахи по отношение на жалбоподателя и на твърденията за основателен страх от преследване и противоправни посегателства в случаите на завръщане в страната по произход, включително и при съобразяване на възможностите за вътрешно разселване. Освен това, анализът на изложените обстоятелства в проведеното интервю дава основание да се приеме, че не са изложени нови обстоятелства, различни от изложените в предишното производство, които да са относими към основания по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. От приложената пред настоящата инстанция справка МД 320/20.04.2018 г. на дирекция "Международна дейност" на ДАБ - МС за актуалното положение в страната към месец април 2018 г. - не може да се обоснове извод, че в страната на произход на бежанеца има безогледно насилие, което да достига толкова високо ниво, че да съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице върнато в съответната страна или евентуално в съответния район, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Обосновано на събраните доказателства, решаващия състав се е мотивирал, че в конкретния случай е приложима разпоредбата на чл. 9, ал. 5 от ЗУБ, съгласно която хуманитарен статут може да не се предостави, когато в една част на държавата по произход не съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства, при което той може сигурно и законно да пътува и да получи достъп до тази част на държавата, както и може основателно да се очаква да се установи там. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд - С. - град, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение