Решение № 11733 от 16.12.2022 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС) против решение 156 / 19.11.2021 г. по административно дело 267 / 2019 г. на Административен съд Габрово. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 31 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО), съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Ответникът по касационната жалба Община Габрово изразява становище за неоснователност на същата. Представя писмен отговор с подробно развити съображения като моли да бъде оставено в сила първоинстанционното съдебно решение и претендира разноски за касационната инстанция под формата на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес. Разгледана по същество е неоснователна. С решение 156 / 19.11.2021 г. по административно дело 267 / 2019 г. Административен съд Габрово е отменил по жалба на Община Габрово Заповед 164 / 21.05.2019 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околна среда в частта ѝ, касаеща неизпълнението на целите по чл. 31, ал.1, т.1 от Закона за управление на отпадъците от Община Габрово за 2017 г. и е върнал преписката за издаване на нов акт в отменената му част при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на съдебното решение. Присъдил е разноски. Решението е правилно. От фактическа страна е установено, че със заповед 164 от 21.05.2019 г. на изпълнителния директор на ИАОС в частта ѝ, касаеща Община Габрово, на основание чл. 12, ал. 4 от Наредбата за разделно събиране на биоотпадъците и третиране на биоразградимите отпадъци, Община Габрово е определена за неизпълнила целите по чл. 31, ал. 1, т. 1 от ЗУО във връзка с § 15, т. 2 от ПЗР на ЗУО. Административният орган се е позовал на предоставените годишни отчети, съгласно чл. 5, ал. 1, т. 2 от Наредба 1 от 04.06.2014 г. за реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публични регистри и публични данни от Националния статистически институт за общините, както и Методиката за разпределение на целите по чл. 31, ал. 1 от ЗУО между регионите по чл. 49, ал. 9 от ЗУО. Приел е, че Община Габрово е постигнала степен на рециклиране 19% за календарната 2017 г. Лицата, извършващи дейности с битови отпадъци, в т. ч. биоотпадъци, са длъжни да водят отчетни книги, съгласно чл. 12, ал. 1 от Наредбата за разделно събиране на биоотпадъците и третиране на биоразградимите отпадъци, и да предоставят годишни отчети съгласно изискванията на наредбата по чл. 48, ал. 1 от ЗУО. С мотивирана заповед, издавана по силата на чл. 12, ал. 4 от Наредбата за разделно събиране на биоотпадъците и третиране на биоразградимите отпадъци, министърът на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице (изпълнителният директор на Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС) съгласно заповед РД-352 от 29.05.2017 г. определя общините, които са изпълнили целите по чл. 31, ал. 1 ЗУО, и общините, които не са изпълнили целите по чл. 31, ал. 1 ЗУО за предходната календарна година. Със заповед 164 от 21.05.2019 г. на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по околна среда са определени множество общини, които не са изпълнили целите по чл. 31, ал. 1 от ЗУО, като за всяка община поотделно е определена различна постигната степен на рециклиране. Община Габрово, като задължено по ЗУО лице, е предоставила необходимата информация и годишни отчети за битови и строителни отпадъци в ИАОС и в НСИ, направени въз основа на формулярите на съответните институции. По отношение на необходимата отчетна информация, предоставена на общината и приложените към жалбата до съда отчети и отчетите на задължените по закона лица, представени в ИАОС и в НСИ, има съществени различия. При изчисляване процента за постигане изпълнението на целите по чл. 31, ал. 1, т. 1 от Община Габрово за използвани резултати, получени при определяне на общото количество образувани отпадъци от домакинствата и подобни отпадъци от други източници за процесния период и определените количества битови и подобни отпадъци от други източници, третирани и предадени за оползотворяване от лицата, притежаващи разрешителни за дейности с отпадъци или образуващи отпадъци с битов характер на територията на общината. Във връзка с изчисляване процента за постигане на целите административният съд е назначил съдебно-екологична експертиза, която въз основа на данните в общината е приела 39.27%, въз основа данните в ИАОС 64.57%, а при обобщената информация от всички източници вещото лице е приело 40.25% степен на рециклиране. Общият извод, който прави вещото лице, е че независимо коя база за информация се ползва, то следва да се приеме, че целите са постигнати. При направените допълнителни изчисления по допълнителната експертиза вещото лице изчислява близко до първото заключение процент изпълнение 41.27%, който процент е по-висок от първоначално изчисления, но и двата покриват изискванията за изпълнение от 40%. Относно изчисление на процентното изпълнение на целите по чл. 31,ал. 1, т. 3 от ЗУО е била назначена и тройна съдебна експертиза, която е определила 58,38% - по-високо от посоченото от първоначалната единична експертиза ниво. Разминаването между подадения от Община Габрово отчет до НСИ и обявените от НСИ количества отпадъци се дължи на това, че НСИ борави с друга методика, която се използва за статистически цели и включва информация за количеството образувани битови отпадъци, събирани чрез общинските системи за организирано сметосъбиране /смесени битови и отпадъци, събрани директно от частния сектор чрез системите за разделно събиране, вторични суровини и други, с цел оползотворяване и рециклиране. Обосновани са изводите на съда за противоречие с материалноправни разпоредби и липса на мотиви на оспорената заповед. Последната формално съдържа правни основания за издаването ѝ и в нея са описани конкретни факти. Липсват обаче мотиви за относимостта на тези факти към обективирания в акта извод. Остава неясно общото количество на образуваните битови отпадъци на територията на общините и общото количество на предадените за рециклиране битови отпадъци, обстоятелство, преклудиращо възможността за проверка на изчислените в проценти, постигнати през 2017 г. степени на рециклиране, посочени в заповедта. Предвид изложеното в случая се констатира и липсата в акта на конкретни съществени факти, към които вече посочените в него да бъдат съотнесени, като по този начин крайният извод на органа да бъде обоснован и мотивиран. Установената липса на фактически основания лишава адресата на акта от възможност за ефективна защита, както и съда от възможност за извършване на контрол за законосъобразност. При издаването на процесната заповед не са спазени изискванията на действащите в процесния период и приложими в конкретния случай разпоредби на чл. 12 от Наредбата за разделно събиране на биоотпадъци и третиране на биоразградимите отпадъци (Наредбата), регламентиращи етапна процедура. Разпоредбата на чл.12 ал. 2 от Наредбата задължава изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по околна среда ежегодно в срок до 30 септември да обобщава и публикува информация за предходната календарна година по общини и региони за изпълнение на целите по чл. 31, ал. 1 от ЗУО. Това означава, че до 30.09.2018 г. административният орган е следвало да публикува цитираната информация за 2017 г. По делото липсват доказателства, удостоверяващи спазването на процедурата. Публикуването на информацията по чл.12, ал. 2 от Наредбата на страницата на ИАОСВ е станало едва на 07.01.2019 г., т.е. значително след законоустановения срок и извън рамките на календарната 2018 година. Посоченото обстоятелство е довело до издаване на процесния акт след предвидения в чл. 12, ал. 4 от Наредбата срок при условие, че чл. 12, ал. 3 от Наредбата предоставя възможност на общините в 30-дневен срок от публикуването на информацията по ал. 2 да изразят становище и да направят предложения за изменение и/или допълнение на информацията. Едва след спазване на това изискване ежегодно, в срок до 20 ноември въз основа на информацията по ал. 2 и становищата на общините по ал. 3, ако такива са представени, министърът на околната среда и водите, или оправомощеното от него длъжностно лице, издава мотивирана заповед, с която определя общините, които са и които не са изпълнили целите по чл. 31, ал. 1 от ЗУО за предходната календарна година. Неспазването на срока по ал. 2 е ограничило възможността на общините да направят предложения за изменение и/или допълнение на информацията. Посочените срокове са инструктивни, но неспазването им не освобождава органа от вменените му задължения и допуснатите нарушения законосъобразно са ценени от първоинстанционния съд като съществени по смисъла на чл. 146, т.3 АПК. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 78, ал.8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК съдът определя в размер на 100,00 лева. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение