Решение № 13 от 17.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5656/2007 г.

Решение № 13 от 17.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5656/2007 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Снежанка Николова Производството е по § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК, във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" и сл. от ГПК (отм.). С решението от 4.07.2007 г. по гр. д. № 420/2006 г. С. градски съд, като въззивна инстанция, е оставил в сила първоинстанционното решение от 30.09.2005 г. по гр. д. № 7934/2004 г. на С. градски съд в частта, с която е осъдено "Н." ЕООД, в ликвидация да заплати на С.Х. Р. сумата 3 825 лв. по предявен частичен иск от обща сума в размер на 271 055.04 лв., а на Ж. И. Д. - сумата 1 275 лв., като част от обща сума в размер на 90 351.69 лв., представляващи обезщетение за ползуване без основание на собствения им имот, подробно описан, в периода 15.09.99 г. - 28.02.2003 г., със законната лихва от 15.09.2004 г. до окончателното изплащане на сумите, както и направените разноски. Въззивният съд е отменил първоинстанционното решение в частта му относно периода на обезщетенията от 1.04.97 г. до 15.09.99 г. и вместо това отхвърлил предявените искове за този период, като погасени по давност, и с оглед допуснато във въззивното производство увеличение в размерите на предявените искове осъдил "Н." ЕООД, в ликвидация да заплати допълнително на С. Х. Р. сумата от 6 175 лв., а на Ж. И. Д. допълнително сумата 8 725 лв., като частични искове от общата сума на обезщетенията им за ползуване на имота без основание в периода 15.09.99 г. - 28.02.2003 г., ведно със законната лихва от 15.09.2004 г. до окончателното изплащане на сумите и направените по делото разноски. Въззивното решение е обжалвано от ответното дружество "Н.", ЕООД, в ликвидация, чрез пълномощника му адв. Н. Ц., с касационна жалба, подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.). Оплакванията са за нарушение на материалния и процесуалния закон с искане за неговата отмяна, като вместо него предявените искове бъдат отхвърлени или делото се върне за ново разглеждане от друг въззивен състав. Претендират се и направените по делото разноски. Ищците оспорват жалбата. За да се произнесе, настоящият състав на Върховния касационен съд, II гражданско отделение, съобрази следното: От данните по делото е установено, че наследодателят на ищците С, починал през 1931 г., е бил собственик на имот, представляващ П. "С." в гр. С., отчужден по ЗНЧИМП, собствеността върху който е възстановена по ЗВСВОНИ. С влязло в сила решение от 18.02.99 г. по гр. д. № 5139/07 г.на С. районен съд, касаторът е осъден да предаде на Е. Г. С. и Ж. И. Д. владението върху трети етаж (втори надпартерен), бивш тавански етаж, както и на покритата овална тераса към втория етаж на сградата, бивша печатница, заедно с владението върху терена, върху който е построена, подробно описан. Ревандикираният имот е предаден на наследниците на бившия му собственик с протокол от 1.03.2003 г., а в настоящето производство последните са претендирали заплащане на обезщетение за ползуването му от ответното дружество, сега касатор, без основание в периода от 1.04.97 г. до 28.02.2003 г. Исковете са предявени като частични от първоначално определен общ размер на обезщетението - 44 730 лв., а впоследствие, въз основа заключение на техническата експертиза относно размера на обезщетението за ползуване за исковия период, е допуснато увеличение в размера на общата сума на обезщетението - 361 406.73 лв., част от която се претендира от двамата ищци, както следва - в първоинстанционното производство 3 825 лв. за С. Р. и 1 275 лв. за Ж. Д. Във въззивното производство е допуснато увеличение в размера на предявените като частични искове - по 10 000 лв. за всеки от ищците от така посочената обща сума на претендираното за исковия период обезщетение - 361 406.73 лв. За да уважи исковете, въззивният съд приел, че в исковия период ответното дружество владее собствения на ищците имот без да има основание за това, поради което им дължи обезщетение за това ползуване. Налице е обедняване у ищците със сумата, установена от заключението на експертизата поради лишаване от ползите, които биха могли да реализират и обогатяване за дружеството със същата сума, представляваща спестените му разходи за ползуването на имота. Затова са налице предпоставките на неоснователното обогатяване и ответникът следва да заплати обезщетение за ползуването, като съдът намерил възражението му за погасяване на вземането на ищците по давност за основателно за периода пет години преди предявяване на исковете, т. е. претенциите от 1.04.97 г. до 15.09.99 г. приел за погасени по давност, а за останалия период от 15.09.99 г. до 28.02.2003 г. уважил исковете в размера, в който са увеличени частичните искове - 10 000 лв. за всеки от ищците, като постановил решение по същество за допълнителните суми извън присъдените от районния съд. Решението е правилно и обосновано, тъй като въззивният съд не е допуснал поддържаните в касационната жалба нарушения. Вярно е, че исковете са предявени като частични - по 10 000 лв. за всеки от ищците от общо дължимото обезщетение за целия претендиран период в размера, установен от вещото лице по заключението, неоспорено от страните и възприето от съда като компетентно дадено. Неоснователен е доводът на касатора, че предприетото във въззивното производство увеличение в размера на частичните искове е погасено по давност, тъй като при така заявената обща претенция с предявяването на исковата молба, е формулирано спорното между страните материално право - правото да се търси обезщетение за ползуването на имота в целия исков период, вкл. и за част от него, за който това вземане е погасено по давност. В съответствие с чл. 114, ал. 1 ЗЗД съдът е приел, че това вземане за периода пет години преди предявяване на исковете е погасено по давност и отхвърлил исковете за обезщетението до 15.09.99 г. Вземането за следващия период не е погасено по давност, тъй като давностният срок, предвиден в закона, не е изтекъл и съгласно заключението на вещото лице, размерът му включва претендираната сума от всеки един от ищците - по 10 000 лв. (до който размер е предприето увеличението на исковете). За разликата над първоначално предявените размери до този размер не може да се приеме, че давността не е била прекъсната и да се приложат последиците й, тъй като паричната претенция е заявена за целия период от време, за част от който тя действително е погасена и съдът е отхвърлил исковете за този период, като за заявеното право давност не тече докато трае съдебния процес, в който именно е предприето увеличението на частичните искове - чл. 115, ал. 1, б. "ж" ЗЗД. В заключение, въззивното решение като правилно и обосновано, следва да се остави в сила. Разноски не се присъждат на ответниците по касация, с оглед липсата на доказателства за направени такива в настоящето производство. Водим от горните съображения, настоящият състав на II г. о.