Решение № 2531 от 24.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13152/2009 г.

Решение № 2531 от 24.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13152/2009 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Рени Валентинова Йовева и Димитринка Георгиева Йовева, двете от гр. Варна, срещу решение № 1380/28.07.2009 г., постановено по адм. д. № 694/2008 г. на Административен съд - гр. Варна, като в нея се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което се отмени оспорената от тях Заповед № ДК-09-03/13.02.2008 г. на н-ка на РДНСК гр. Варна. От ответниците, становище за неоснователност на касационната жалба чрез процесуалния си представител, изразява Красимира Николова Мукарева от гр. Варна Останалите не са изразили становища. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е основателна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Варна, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отхвърлил жалбата на Рени Валентинова Йовева и Димитринка Георгиева Йовева срещу Заповед № ДК-09-03/13.02.2008 г. на н-ка на РДНСК гр. Варна, с която на основание чл. 178, ал. 5 ЗУТ е наредена забрана за ползуването на невъведения в експлоатация по законоустановения ред строеж "преустройство и надстрояване на таванска стая № 3 от жилищен блок, намиращ се в УПИ III, кв. 455 по плана на 1-ви микрорайон на гр. Варна. За да постанови решението си съдът приел, че строежът не е въведен в експлоатация и че е неприложима разпоредбата на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ, както и че оспорвания административен акт е законосъобразен, поради което отхвърлил жалбата. Решението е постановено при неправилно прилагане на материалния закон и е необосновано. Съгласно § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими. От анализа на събраните по делото доказателства поотделно и съвкупно, се установява безспорно, че преустройството е извършено от 1986 г. - до началото на 1987 г. От друга страна, то не противоречи на градоустройствените планове, тъй като е извършено в съществуваща сграда, поради което са налице предвидените условия по § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ и строежът е търпим. С оглед на това, освен че строежът като незаконен, изграден без изискващите се строителни книжа не подлежи на премахване, той не подлежи и на забрана за ползуването му. Дали даден строеж е търпим или не, се извежда от съответния административен орган или съда, в производство по установяването на незаконен строеж и премахването му или забрана за ползуването му, поради което е неотносимо дали е искано и издавано удостоверение за търпимост от съответния главен архитект. Издаденото такова удостоверение има задължителна сила само по отношение на съответните нотариални служби по прехвърлителни сделки. Освен това в оспорената заповед не е посочена година за извършването на строежа, а в констативния акт е посочена година на извършването му 1997 г., като административният орган, независимо, че е бил длъжен да изследва и посочи фактически основания относно приложимостта на § 16 ПР на ЗУТ, тъй като нормата е императивна, при наличието на която и да било хипотеза по него, е пречка за издаването на заповедта. В констативния акт, въз основа на който е издадена оспорената заповед е посочено, че възложител на строежа е Димитринка Георгиева Йовева и че същият е извършен през 1997 г. по дадени на съседи /без да са посочени поименно/. Към последната дата същата не е била собственица на обектите от жилищния блок, нито дъщеря й, тъй като от представения по делото нотариален акт е видно, че собственик на обектите до м. август 2006 г. е било друго лице, продало ги на Рени Йовева, със съгласие на майка й Димитринка Йовева. С оглед на това приобретателката на имота не би могла да посочи годината на извършеното преустройство достоверно. От представената декларация, нотариално заверена, изхождаща от прехвърлителката на имота, /тя станала негова собственица по силата на съдебна спогодба по дело за делба през м. март 1986 г./, преустройството е извършила преди 7.04.1987 г., дадена при известност на наказателна отговорност по чл. 313 НК. Това деклариране, при наказателна отговорност за дадени неверни данни, както и с оглед свидетелските показания на св. Иванова и св. Георгиева, свързани с месеца и годината на спогодбата по делото за делба, следва извода, че преустройството е извършено след приключилата със спогодба делба, до началото на 1987 г. Като се има предвид изложеното налице са основанията за прилагане на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ, което е пречка за издаване на процесната заповед и поради това същата се явява незаконосъобразна, издадена в противоречие на императивна материалноправна норма, поради което подлежи на отмяна. Като е приел обратното съдът е постановил решението при неправилно прилагане на материалния закон и правните му изводи не кореспондират с доказателствата по делото, поради което е и необосновано. Налице са отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението следва да се отмени и се постанови решение по същество, с което се отмени оспорената заповед като незаконосъобразна. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав на основание чл. 222, ал. 1 АПК