Решение № 5858 от 4.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1492/2010 г.
ВАСПетчленен състав04.05.2010 г.докладчик т Панайот Генков
Диспозитив
Оставя в сила решение № 14168/25.11.2009 г. по адм. дело № 7467/2009 г. на Върховния административен съд, трето отделение. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 5858 от 4.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1492/2010 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Юлия Асенова Граматикова, подадена от адв. Пенчев, срещу решение № 14168/25.11.2009 г. по адм. дело № 7467/2009 г. на Върховния административен съд, трето отделение, с което е отхвърлена жалбата срещу заповед № К - 3147/8.05.2009 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР е прекратено служебното правоотношение на Юлия Асенова Граматикова, като началник на група в САД "Информация и архив" - МВР, категория "В", поради придобито право на пенсия при условията на чл. 69 КСО - по инициатива на органа по назначаването, считано от датата на връчване на заповедта. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът - министърът на вътрешните работи, в подадени писмени бележки ангажира становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на I колегия, намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. За да постанови обжалваното решение тричленният състав на Върховния административен съд е приел, че процесната заповед е издадена в съответствие с приложимия материален закон, тъй като в конкретния случай са налице предпоставките по чл. 69, ал. 2 КСО, към които изрично препраща разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР, а именно осигурителен стаж 25 г., от който 2/3 като служител в МВР, без оглед възрастта на служителя. В конкретния случай съдът е установил, че жалбоподателката има 39 г. и 10 м. осигурителен стаж, от които 19 г. и 01 м. в МВР, тоест налице е изискуемия се осигурителен стаж за прилагане по инициатива на органа по назначаване на нормата на чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР. Решението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР служебното правоотношение на държавния служител в МВР се прекратява при придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социалното осигуряване - по инициатива на органа по назначаването. Съгласно чл. 69, ал. 2 КСО държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи придобиват право на пенсия, независимо от възрастта, при 25 години осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по посочените закони. С нормата на чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР, посочена като правно основание за издаване на процесната заповед, законодателят изрично е регламентирал правото на административния орган по своя инициатива да освободи от служба служители, които имат изискуемия по чл. 69 КСО трудов стаж, без оглед на възрастта, каквато е например хипотезата на чл. 245, ал. 1, т. 2 ЗМВР. Единствената предпоставка е служителят да има 25 години осигурителен стаж, от които 2/3 действително изслужени като държавен служител в системата на МВР. Не е спорно по делото, че жалбоподателката е прослужила като държавен служител в системата на МВР изискуемия стаж и по този начин е придобила право на пенсия, съгласно чл. 69, ал. 2 КСО. Налице е законоустановената предпоставка за освобождаването й от служба на посоченото в заповедта основание - чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР, който е самостоятелна хипотеза и следва да се различава от тази, предвидена в чл. 245, ал. 1, т. 2 ЗМВР, като не е необходимо кумулативното условие възраст. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР е непълна и препраща към чл. 106, ал. 1, т. 5 ЗДСл, в който е регламентирано, че органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение на държавния служител с едномесечно предизвестие, ако същият освен необходимия осигурителен стаж, има и изискуемата се възраст. Разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 2 ЗМВР препраща към чл. 69 КСО, който е категоричен, че единствената предпоставка е служителят да има 25 години осигурителен стаж, от които 2/3 действително изслужени като държавен служител в системата на МВР, независимо от възрастта. Предвид изложеното обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното Върховният административен съд, петчленен състав на I колегия, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК