Решение № 2976 от 8.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12671/2009 г.

Решение № 2976 от 8.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12671/2009 г., I о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по две касационни жалби срещу решение № 806/16.07.2009 г. по адм. дело № 1566/2008 г. на Административен съд - Бургас, IХ състав. Директорът на дирекция "ОУИ" - гр. Бургас при ЦУ на НАП обжалва решението в частта, с която е изменен РА № 020800202 от 23.06.2008 г. на ТД на НАП - Бургас, потвърден с решение № РД-10-281/18.09.2008 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Бургас при ЦУ на НАП, в частта относно допълнително установените в тежест на "Инстрой" ЕООД задължения за ДДС, като за данъчен период м. 10.2005 г. и м. 04.2006 г. задълженията за ДДС са намалени, както и в частта, в която РА е отменен, в частта относно допълнително установените в тежест на "Инстрой" ЕООД задължения за ДДС за данъчен период м. 08.2004 г. и м. 01.2006 г. Касаторът поддържа, че решението в тази част е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. "Инстрой" ЕООД, гр. Бургас, чрез пълномощника адв. Иванова обжалва решението в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА в останалата му част, както и в частта, с която същия е изменен. Касаторът поддържа, че решението в тази част е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Бургас при ЦУ на НАП и частична основателност на жалбата на "Инстрой" ЕООД, гр. Бургас. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 АПК и са процесуално допустими. Разгледани по същество: Касационната жалба на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Бургас при ЦУ на НАП е неоснователна, а жалбата на "Инстрой" ЕООД, гр. Бургас, е частично основателна. За да постанови обжалваното решение, административният съд, е приел че, по отношение на фактурите, издадени от ЕТ "Рилстрой-93 - Илия Стойков" са налице реално извършени доставки. Независимо от това обаче е прието, че по отношение на фактури № № 796/24.07.2003, 797/24.07.2003, 1048/21.09.2005 г., 1061/31.10.2005 г., 1103/02.02.2006 г. не може да намери приложение разпоредбата на чл. 64, ал. 2 ЗДДС (отм.), тъй като данъкът по тях не е платен по "ДДС - сметка" на доставчика, а в брой или по разплащателна сметка на същия. Прието е още, че съгласно разпоредбата на чл. 55а ЗДДС (отм.) получателят по доставката не е задължен да внесе начисления данък по "ДДС - сметка", когато е в размер под 1000 лв. (какъвто е настоящия случай). С оглед обаче приложимостта на изключението на чл. 64, ал. 2 ЗДДС (отм.) и признаването на данъчен кредит, данъкът следва да е бил внесен по "ДДС - сметка" на доставчика. По отношение на останалите фактури, издадени от ЕТ "Рилстрой-93 - Илия Стойков" - № № 915/30.08.2004 г., 1055/19.10.2005 г., 1099/11.01.2006 г., 1137/19.04.2006 г., съдът е установил, че данъкът е платен по "ДДС - сметка" на доставчика изцяло най-късно до края на данъчния период, през който е упражнено правото на данъчен кредит, следователно е приложима разпоредбата на чл. 65, ал. 8 ЗДДС (отм.). Ревизионният акт е отменен в частта относно данъчен период м. 08.2004 г. и м. 01.2006 г., както и изменен в посока намаление в частта относно данъчен период м. 10.2005 г. и м. 04.2006 г. По отношение на данъчна фактура № 1138/19.04.2006 г., също издадена от ЕТ "Рилстрой-93 - Илия Стойков", съдът е приел, че е неприложима нормата на чл. 65, ал. 8 ЗДДС (отм.), тъй като данъкът е платен по "ДДС - сметка" на доставчика, но не до края на данъчния период, през който е упражнено правото на данъчен кредит, а в следващия данъчен период, поради което съдът е приел, че на жалбоподателя правилно е отказан данъчен кредит по посочената фактура. По отношение на доставчиците "Металин - 2003" ЕООД и ЕТ "Купър - Ангел Антонов" съдът е приел, че са налице реални доставки по издадените от тях фактури. Установено е още, че тези доставчици не са открити на декларираните адреси, както в ревизионното, така и в съдебното производство, поради което не е могло да бъде проверено начисляването на данъка по реда на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.). Данъкът по процесните фактури е платен по "ДДС - сметка" на доставчика, но независимо от това съдът е приел, че в случая не може да намери приложение разпоредбата на чл. 65, ал. 8 ЗДДС (отм.), тъй като плащането е извършено не до края на данъчния период, през който е упражнено правото на данъчен кредит, а в друг данъчен период. Решението в частта, в която РА е изменен и отменен, обжалвана от директора на дирекция "ОУИ" - гр. Бургас при ЦУ на НАП, както и от "Инстрой" ЕООД, само относно изменението на РА, е правилно. Законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че всички спорни данъчни фактури, издадени от доставчика ЕТ "Рилстрой-93 - Илия Стойков", обективират реално осъществени доставки, поради което приходния орган неправилно е отказал данъчен кредит на основание чл. 6 и чл. 64, ал. 4, т. 4 ЗДДС (отм.). Правилно е приетото от съда, че липсата на транспортни документи, както и съставянето на складови разписки за заприхождаване, не е основание да се приеме нереалност на доставките. По делото е установено, че фактурите са осчетоводени при жалбоподателя (получател по доставките), включени са в дневника за покупки, а стоките по тях са били вложени в последващи дейности на различни обекти. След като е установена реалност на доставките, съдът правилно е приел, че по отношение на фактури № № 915/30.08.2004 г., 1055/19.10.2005 г., 1099/11.01.2006 г., 1137/19.04.2006 г., приложение следва да намери чл. 65, ал. 8 ЗДДС (отм.), съгласно който разпоредбата на ал. 4 не се прилага по отношение на данъчния кредит, възникнал в резултат на доставка, ако данъкът по съответния данъчен документ е платен по "ДДС - сметка" на доставчика изцяло най-късно до края на данъчния период, през който е упражнено правото на данъчен кредит. Начисленият данък по цитираните фактури е внесен по "ДДС - сметка" на доставчика изцяло най-късно до края на данъчния период, през който е упражнено правото на данъчен кредит, поради което съдът законосъобразно е признал на жалбоподателя правото на данъчен кредит по спорните фактури. Решението в тази част като правилно следва да бъде оставено в сила. Решението, в останалата му част е неправилно. Незаконосъобразно съдът е приел, че по отношение на данъчни фактури № № 796/24.07.2003, 797/24.07.2003, 1048/21.09.2005 г., 1061/31.10.2005 г., 1103/02.02.2006 г., издадени от доставчика ЕТ "Рилстрой-93 - Илия Стойков", на жалбоподателя не следва да бъде признато право на приспадане на данъчен кредит. По делото е установено, че този доставчик не е бил намерен на декларирания адрес, както в ревизионното, така и в съдебното производство, поради което не е могло да се установи начисляването на данъка по реда на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.). Установено е още, че данъкът по посочените фактури не е бил платен по "ДДС - сметка" на доставчика, но по делото е приета реалност на доставките, както и плащане на начисления ДДС в брой и по разплащателна сметка на доставчика. Прието е и допълнително заключение по ССЕ, съгласно което доставчикът ЕТ "Рилстрой-93 - Илия Стойков" е декларирал пред ТД на НАП - Бургас издадените от него фактури, а размерът на начисления ДДС по тези фактури (включително цитираните по-горе), е внесен в бюджета през съответния период. Оттук може да се направи извод, че преди да бъде платен, ДДС е бил отразен като задължение към бюджета. Отразяването на ДДС като задължение към бюджета по реда на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.) се извършва, за да се внесе данъка по реда на чл. 73 ЗДДС (отм.) в бюджета. С оглед на изложеното, както и на безспорно установеното от вещото лице, че начисления ДДС по спорните фактури е внесен в бюджета през съответния период, настоящият състав на ВАС приема, че на жалбоподателя следва да се признае право на приспадане на данъчен кредит по посочените фактури. По отношение на фактурите издадени от ЕТ "Металин - 2003" ЕООД и "Купър - Ангел Антонов", съдът незаконосъобразно е приел, че не може да намери приложение разпоредбата на чл. 65, ал. 8 ЗДДС (отм.). Правилно е приетото от съда, че по тези фактури са налице реални доставки, като в тази връзка са обсъдени всички представени по делото доказателства в тяхната съвкупност и са изложени подробни мотиви, които настоящата инстанция споделя. Съдът обаче неправилно е тълкувал текста на чл. 65, ал. 8 ЗДДС (отм.), съгласно който, разпоредбата на ал. 4 не се прилага по отношение на данъчния кредит, възникнал в резултат на доставка, ако данъкът по съответния данъчен документ е платен по "ДДС - сметка" на доставчика изцяло най-късно до края на данъчния период, през който е упражнено правото на данъчен кредит. Конкретно съдът е установил, че данъчният кредит по двете фактури, издадени от ЕТ "Металин - 2003" ЕООД и "Купър - Ангел Антонов" е упражнен през данъчен период м. 04.2005 г., а данъкът е внесен по "ДДС - сметка" на доставчика на 12.05.2005 г. Независимо, че плащанията са извършени през месеца следващ издаването на фактурите, упражняването на правото на данъчен кредит като фактически състав включва действията по осчетоводяване на данъка, отразяването му в ДП и СД за конкретния период. Подаването на СД обаче се извършва през следващия данъчен период, а не в периода, в който е възникнало правото на приспадане на данъчния кредит. Следвайки тази последователност настоящия състав приема, че правото на данъчен кредит по фактурите, издадени през месеца се упражняват най-рано през следващия плащането месец, а в случая е доказано, че данъкът по цитираните фактури е бил заплатен през следващия месец. Текста на чл. 100, ал. 3 ЗДДС (отм.) предвижда подаването на СД до четиринадесето число на периода, следващ периода, в който фактурите са отразени, а съгласно чл. 67, ал. 1 ЗДДС (отм.) правото на данъчен кредит се упражнява чрез осчетоводяването му и отразяването му в ДП и СД за този или в един от следващите три данъчни периода. Изложените мотиви се отнасят и до данъчна фактура № 1138/19.04.2006 г., издадена от ЕТ "Рилстрой-93 - Илия Стойков". Решението в описаните части като неправилно следва да бъде отменено. Вместо него от касационната инстанция следва да бъде постановено друго решение, с което РА в съответните части бъде отменен. С оглед изхода на делото директорът на дирекция "ОУИ" - гр. Бургас при ЦУ на НАП следва да заплати в полза на "Инстрой" ЕООД, гр. Бургас доказаните съдебни разноски в размер на 925 лв. (900 лв. адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие и 25 лв. държавна такса). Водим от горното, Върховният административен съд - I А отделение, на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 222, ал. 1 АПК