Решение № 86 от 8.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1945/2015 г.

Решение № 86 от 8.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1945/2015 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Емануела Балевска Производството е образувано е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, образувано по искането на [фирма] С. за отмяна на влязло в сила Решение от 23.07.2013 г. по гр. В. д. № 1535/2013 г. на Софийския градски съд, с което е отменено решението на районния съд по отхвърлените обективно съединени искове по чл. 344, ал. 1 - 3 КТ и е постановено ново, с което уволнението на Д. И. С. е признато за незаконно и същата е възстановена на длъжността "банков служител", в частта, с която и е присъдено обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на сумата 2 250 лв. за времето останала без работа. С молбата за отмяна молителят - О. АД С. поддържа, че след постановяване на решението и възстановяване на уволнения служител, от същия са подадени писмени документи: Декларация, молба -справка за осигурителни суми, Удостоверение от НАП изх. № 230191400165611/26.09.2014 г., които сочат, че за времето на уволнението до момента на възстановяване на работа, служителката е била в трудово правоотношение с друг работодател, което обстоятелство би дало основание на съда по обжалваното решение относно основателността на претенцията по чл. 225, ал. 1 КТ. По делото не е постъпил отговор срещу подадената молба за отмяна на решението на СГС. При преценка на ангажираните писмени доказателства за наличие на основание за отмяна по см. на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, настоящият състав на ВКС намира: Молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на О. -АД С. е неоснователна. Като основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение, хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК предполага след приключване на делото и влизане в сила на решението, чиято отмяна се иска, да е налице новооткрито обстоятелство т. е. нов от гл. т. на доказателствения материал по делото правно релевантен за спора факт, за съществуването на който страната не е знаела и незнанието и се дължи на причини извън процесуалното поведение на молителя. С разясненията на ТР 138/67 на ОСГК на ВС, новооткритото обстоятелство е дефинирано като такова обстоятелство, което е съществувало преди постановяване на решението, но което не е било известно на страната към този момент, като нейното незнание се дължи на обективни причини. Страната, която се позовава на такова обстоятелство, следва да не е знаела за факта/ обстоятелството/ и това незнание не следва да се дължи на нейна небрежност, да е обективирано в частен документ, който не е могъл да се представи и приобщи към доказателствения материал по делото по обективни причини, и която обстоятелство да е от съществено значение за изхода на спора - т. е. ако се намира по делото като доказателство, би могло да обуслови различен от постановения правен резултат, както и да представи документ, който обективира сочения нов факт. Не може да се иска отмяна въз основа на обстоятелство, което представлява ново основание за защита на претендираното право, тъй като въз основа на него страната може да предяви иск, но не и да иска отмяна на решението, защото това ново основание не е юридически или доказателствен факт, относим към предмета на спора, разрешен с влязлото в сила решение. Посочените от молителя О. АД писмени доказателства, с които акционерното дружество- работодател се е снабдило след постановяване на решението и възстановяване на уволнения служител и представени от същия: Декларация, молба -справка за осигурителни суми, Удостоверение от НАП изх. № 230191400165611/26.09.2014 г., без съмнение сочат, че за времето на уволнението до момента на възстановяване на работа, Д. С. е била в трудово правоотношение с друг работодател, което обстоятелство принципно би дало основание на съда, постановил обжалваното решение, за друг правен извод относно основателността на претенцията по чл. 225, ал. 1 КТ. В конкретната хипотеза не може да се приеме, че тези доказателства - Декларация на Д. С., молба -справка за осигурителни суми, Удостоверение от НАП изх. № 230191400165611/26.09.2014 г., които сочат, че за времето на уволнението до момента на възстановяване на работа, служителката е била в трудово правоотношение с друг работодател, имат характера на писмени доказателства за новооткрити правно релевантни факти/ обстоятелства/, относими към спора по чл. 225, ал. 1 КТ, тъй като в хода на делото по чл. 344, ал. 1 - 3 КТ Д. С. е представила трудовата си книжка за да установи отрицателния факт, не няма отразено друго трудово правоотношение по което е получавала трудово възнаграждение. От страна на работодателя ответник О. АД не е застъпена теза, че тези доказателства са недостатъчни за установяване основателността на иска по чл. 225, ал. 1 КТ, нито е имало възражения от същия, че лицето е реализирало други доходи и било в друго трудово правоотношение, поради което и не са събирани други доказателства в тази насока. Ето защо, дори и да биха били приобщени "новите доказателства" към доказателствения материал по делото и съобразени с дадените разяснения по приетото ТР 6/2013 г. ОСГК на ВКС, не е да бъде постановена исканата отмяна, тъй като принципът на чл. 131-133 ГПК е, че относими са само онези доказателства, който касаят релевирани фактически или правни защитни възражения от страна на страната -молител, и тези възражения не са могли да бъдат установени по обективни причини, а не по причина, че от страна на молителя, като страна в исковия процес, не е положена дължимата грижата на добър стопанин за попълване на делото своевременно с доказателствен материал чрез надлежно упражняване на правото на процесуална защита. По изложените съображения, състав на Върховния касационен съд - второ отделение на гражданска колегия