Решение № 8428 от 29.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1571/2020 г.

Решение № 8428 от 29.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1571/2020 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Т. Бракьовска, чрез процесуалния си представител, против решение № 7528 от 3.12.2019 г., постановено по адм. дело № 4851/2019 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлено оспорването й срещу заповед № ДК-10-ЮЗР-26/25.03.2019 г. на началника на РДНСК - Югозападен район, издадена на основание чл. 216, ал. 5 ЗУТ (отм. ДВ, бр. 25/26.03.2019 г.). В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му. Ответникът – началникът на РДНСК – София, чрез пълномощника си, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Ответникът – главният архитект на район "Средец" при Столична община не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на касатора срещу заповед № ДК-10-ЮЗР-26 от 25.03.2019 г. на началника на РДНСК-ЮЗР (сега РДНСК - София), с която на основание чл. 216, ал. 5 във връзка с чл. 149, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 3 ЗУТ е прекратено поради недопустимост образуваното по нейно оспорване административно производство против разрешение за строеж (РС) № 39/30.09.2014 г., издадено от главния архитект на СО - район "Средец", ведно с одобрените на 20.08.2014 г. инвестиционни проекти за строеж "преустройство и смяна предназначението на еднофамилна жилищна сграда в снек-бар", находящ се в кв. 390, м. ГГЦ – Зона - Г по плана на гр. София, район "Средец", с административен адрес: гр. София, бул. "Витоша" № 55, вх. Б и с възложител М. Василев. За да постанови този резултат, съдът приема, че жалбоподателят не попада в кръга за заинтересованите лица по чл. 149, ал. 2, т. 2 ЗУТ, поради което не е легитимиран да оспори разрешението за строеж. Излага съображения, че разпоредбите на чл. 38, ал. 3 и ал. 4 и чл. 39, ал. 2 ЗУТ визират режим на вертикална етажна собственост, който може да се прилага само в границите на една единствена сграда, но са неотносими в хипотезата на установената хоризонтална такава при наличие на две сгради, изпълнени в съсобствен имот. Според съда в случая не е налице никаква функционална връзка между обекта, собственост на касатора и предвидената за преустрояване долепена жилищна сграда, поради което жалбата срещу РС се явява недопустима и правилно административното производство е прекратено. Решението е неправилно. Първоинстанционното производство се развива по реда на чл. 216, ал. 5 ЗУТ (отм.); , според който заповедта на началника на РДНСК, с която административното производство пред него е прекратено поради недопустимост, подлежи на оспорване с частна жалба пред съответния административен съд, чието определение е окончателно. В случая цитираната разпоредба е отменена със Закона за изменение и допълнение на ЗУТ (ДВ, бр. 25 от 26.03.2019 г.), поради което към датата на подаване на жалбата и произнасянето на съда липсват специални правила за производството по тези актове. Същите следва да бъдат разгледани по общия процесуален ред, предвиден в чл. 197 и сл. АПК, засягащ отказите на административния орган да се произнесе по същество, към който препраща чл. 56, ал. 4 АПК в случай на прекратяване на административното производство, в какъвто смисъл е обжалваната заповед на началника на РДНСК-ЮЗР. В тези хипотези съдът се произнася с определение, което подлежи на обжалване с частна жалба от страните, участващи в административното производство (чл. 200, ал. 2 АПК). Разглеждането на жалбата срещу оспорената заповед в открито съдебно заседание и произнасянето на съда с решение не съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което да обуславя отмяна на съдебния акт само на това основание. По делото е установено, че касаторът Бракьовска е съсобственик на поземления имот, в който се намира еднофамилната жилищна сграда, предмет на оспореното РС, както и че двете сгради, а именно – тази, в която същата притежава на партерния етаж самостоятелен обект с идентификатор 68134.102.133. 1. 6 и предвидената за преустрояване с идентификатор 68134, 102.133.4, са долепени. Между двете сгради съществува обща делителна стена. Това обстоятелство, както и фактът, че входът на новопредвидения снек-бар е от вътрешния двор, който е общ за всички собственици на обекти в поземления имот, вкл. и за долепената сграда, се установява от приетото по делото заключение на съдебно - техническата експертиза. При тези данни неправилно в оспорената пред съда заповед е прието, че двете сгради са изградени на калкан. Общата стена между обекта, предмет на РС и този, собственост на касатора, не отговаря на нормативните условия за "калканна стена" според дефиницията, дадена в § 5, т. 56 ДР ЗУТ. Съгласно цитираната норма "калканна стена" е външната стена на сграда или постройка без корниз или стреха и без отвори за врати и прозорци, разположена на вътрешната граница на поземлен имот. В случая се касае за постройки с различни собственици, изпълнени в съсобствен поземлен имот, а не на вътрешната граница, с обща стена между тях, представляваща обща част по смисъла на чл. 38, ал. 2 от Закона за собствеността. Независимо от нанасянето им в кадастралната карта като отделни сгради те са функционално свързани помежду си, което определя режима им на етажна собственост. В хипотезата на преустройство и промяна на предназначението на заварен строеж, която е налице в случая, при преценката относно кръга за заинтересованите да оспорят издаденото РС лица, правилно съдът приема, че е приложима разпоредбата на чл. 149, ал. 2, т. 2 ЗУТ и това са лицата по чл. 38, ал. 3 и ал. 4 и чл. 39, ал. 2 ЗУТ. Настоящият състав споделя извода, че в този случай са неотносими хипотезите на т. 1 и т. 3 от същата разпоредба, касаещи нов строеж, пристрояване и надстрояване на заварен строеж, както и случаите по чл. 185, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ, поради което не подлежат на обсъждане. Обстоятелствата относно изпълненото строителство и дали то е в обхвата на предвиденото с процесното РС са извън предмета на делото. Неправилен обаче е изводът на съда, че регламентираните в чл. 38, ал. 3 и ал. 4 и чл. 39, ал. 2 ЗУТ хипотези обхващат случаите на промяна предназначението на обекти в сграда единствено в режим на вертикална етажна собственост. Законът не поставя такова изискване, поради което направеното от съда тълкуване, основано на използваното в чл. 38, ал. 3 и ал. 4 ЗУТ понятие "жилищна сграда" в единствено число, не се споделя от настоящия състав. В случая между сградите, изпълнени в съсобствения поземлен имот, е формирана етажна собственост. Доколкото с оспореното РС се предвижда преустройство с промяна предназначението на цялата жилищна сграда с идентификатор 68134, 102.133.4, то приложение следва да намери разпоредбата на чл. 38, ал. 4 ЗУТ, изискваща изрично писмено нотариално заверено съгласие на всички собственици на жилища – непосредствени съседи на обекта. Данните по делото сочат, че касаторът е собственик на партерно помещение, което се явява непосредствен съсед на обекта, предмет на РС, поради което има право да го оспори като заинтересовано лице по чл. 149, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Характеристиките на това помещение и съставлява ли жилище по смисъла на § 5, т. 30 ЗР ЗУТ към датата на издаване на РС, както се твърди в първоначалното оспорване и в касационната жалба, или е преустроено в магазин за детски дрехи, с каквото предназначение е закупено видно от представения нотариален акт № 121/2009 г., е обстоятелство, което не е изследвано по делото. Дори и да се приеме, че двете сгради не са в режим на етажна собственост, то нито административният орган, нито съдът излагат съображения относно предпоставките за допустимост на жалбата срещу оспореното РС в хипотезата на чл. 39, ал. 2 ЗУТ. Съгласно цитираната разпоредба при промяна на предназначението на част или на цяла сграда в жилищни, курортни или вилни зони, когато преустройството е свързано с масов достъп на външни лица и наднормено за зоната шумово и друго замърсяване, освен спазване на изискванията по чл. 38 е необходимо и изрично писмено нотариално заверено съгласие на всички собственици и носители на ограничени вещни права в съседни поземлени имоти. След като законът включва в кръга на заинтересованите лица собствениците на съседни имоти, когато преустройството се извършва в посочените зони, с голям достъп на външни лица и наднормено шумово замърсяване, то на още по – голямо основание правото на оспорване следва да се признае на лицата с вещни права върху обекти в сграда, изпълнена в съсобствен поземлен имот. В случая се предвижда промяна на предназначението на долепената в същия имот жилищна сграда в "снек-бар", което безспорно представлява обект с повишен достъп на външни лица. Останалите, предвидени в чл. 39, ал. 2 ЗУТ предпоставки не са изследвани от контролния орган и от съда, поради което липсват фактически установявания и правни изводи, касаещи допустимостта на жалбата на Бракьовска в тази хипотеза. Предвид изложеното, като достига до заключение за законосъобразност на оспорената заповед, с която административното производство е прекратено като недопустимо, тъй като жалбоподателят не попада в кръга на заинтересованите лица с право да оспори процесното РС, съдът постановява неправилно решение, което подлежи на отмяна. Вместо него следва да се постанови друго, с което да се отмени заповед № ДК-10-ЮЗР-26/25.03.2019 г. на началника на РДНСК - Югозападен район като издадена в противоречие с разпоредбата на чл. 149, ал. 2, т. 2 ЗУТ. С изменението на чл. 156, ал. 1 ЗУТ и отмяната на чл. 216 ЗУТ с ДВ, бр. 25/2019 г. органите на ДНСК разполагат с компетентност да се произнасят по издадените РС само при извършена служебна проверка след уведомяването им по реда на чл. 149, ал. 5 ЗУТ, но не и в случай на подадена жалба срещу такъв индивидуален административен акт от заинтересовани лица. Компетентен да разгледа депозирано оспорване от лицата по чл. 149, ал. 2 ЗУТ е административният съд по местонахождение на недвижимия имот съгласно чл. 215, ал. 1, изр. 1 ЗУТ. В тази връзка след отмяната на обжалваното решение делото следва да се изпрати по подведомственост на Административен съд София – град, който дължи произнасяне по депозираната от Т. Бракьовска жалба срещу разрешение за строеж № 39/30.09.2014 г., издадено от главния архитект на СО - район "Средец", при спазване на дадените в настоящото решение указания. По делото са налице данни, че такова производство е образувано пред същия съд (определение от 8.05.2019 г.). Съдът следва да се събере доказателства относно характеристиките на обекта, собственост на касатора, както и относно степента на шумово и друго замърсяване за зоната, в която попада предвиденият "снек-бар", след което да изложи съображения относно допустимостта и основателността на жалбата срещу разрешението за строеж. При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане на касатора за присъждане на разноски, РДНСК – София следва да бъде осъдена да му заплати такива в общ размер на 1 100 лева за двете съдебни инстанции, от които 80 лева – внесени държавни такси, 300 лева – депозит за вещо лице и 720 лева –адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство, съобразно представените доказателства за реалното им заплащане. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение