Решение № 2784 от 26.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15880/2013 г.

Решение № 2784 от 26.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15880/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Славка Найденова Производството по делото е образувано пред 5-членен състав на Върховния административен съд по реда на чл. 208 и сл. АПК, по касационна жалба на министъра на вътрешните работи срещу решение № 13436/16.10.2013 г., постановено по адм. д. № 5007/2013 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на пето отделение, като в нея се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което да се отхвърли жалбата на Теодор Валериев Симеонов от гр. София, непълнолетен, предявена със съгласието на баща си Валери Петров Симеонов, срещу Решение рег. № I-7455/25.03.2013 г. на министъра на вътрешните работи. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът, Теодор Валериев Симеонов, в съдебно заседание и писмена защита, чрез процесуалните си представители, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноските за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура е на становище, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд в настоящия 5-членен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, включително и по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение, тричленният състав на пето отделение, в производство по реда на чл. 145 и сл. АПК, отменил по жалба на Теодор Валериев Симеонов, непълнолетен, предявена със съгласието на баща си Валери Петров Симеонов, Решение рег. № I-7455/25.03.2013 г. на министъра на вътрешните работи, с което на основание чл. 163 ЗМВР, чл. 9, т. 5 от Инструкция № Iз-381/10.03.2009 г., чл. 32а, ал. 5, т. 1 и 5 от инструкция № Iз-2843/2010 г. и чл. 32, ал. 1 и 4 ЗЗЛД, е отказано заличаване на личните данни на Теодор Валериев Симеонов, обработвани в информационните фондове на ЗМВР, въведени във връзка с ЗМ-2007/2011 г. по описа на 01 РУ - СДВР и върнал преписката на министъра на вътрешните работи за ново произнасяне по искане вх. № ЗЛД-7/27.02.2013 г. За да постанови решението си тричленният състав е приел, че оспореното решение е постановено в противоречие на материалноправни разпоредби, имащи значение за заличаване на личните данни за непълнолетния, съхранявани във фондовете на МВР, изразяващи се в това, че: не е определен срок за съхраняване на личните му данни съгласно чл. 159, ал. 2, т. 4 ЗМВР; че чл. 32а от от инструкция № Iз-2843/2010 г. не може да бъде правно основание в случая, опредящо срока на съхранение на личните данни, както и че отказът да се образува наказателно производство по отношение на лицето е по чл. 24, ал. 1, т. 8 НПК, а не по т. 1 от същия текст, които водят до незаконосъобразност на решението. Решението е правилно. В случая няма спор по изяснената фактическа обстановка от събраните в административната преписка и делото доказателства. Установено е, че в Първо РУ - СДВР, личните данни на Теодор Симеонов се обработват в информационните фондове на МВР за извършено от него престъпление по чл. 194, ал. 1 КН, както и че прокуратурата е отказала да образува наказателно производство срещу него на основание чл. 24, ал. 1, т. 8 НПК, като е освободила Симеонов от наказателна отговорност с прилагане на възпитателни мерки. Установено е също така, че Местната комисия за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни е прекратила образуваното възпитателно дело, като е приела, че противообществената проява извършена от него, е незначителна и че е постигната целта на ЗБППМН - личната превенция на непълнолетния. С оглед на това решение на комисията, със заявление до МВР, непълнолетният Симеонов със съгласие на баща си, е поискал да бъдат заличени неговите лични данни, обработвани в информационните фондове на МВР, като по това искане е издадено и оспореното решение. При така установените факти и обстоятелства, при правилно прилагане на материалния закон и обосновано тричленният състав е приел, че решението е незаконосъобразно. Съгласно чл. 159, ал. ал. 5 ЗМВР, личните данни по ал. 2 и 3 се заличавал, ако вече не съществува причина за тяхното спазване. В конкретния случая не е налице извършено престъпление от страна на непълнолетния, тъй като прокуратурата е отказала да образува наказателно производство срещу него на основание чл. 24, ал. 1, т. 8 НПК, освободила е Симеонов от наказателна отговорност с прилагане на възпитателни мерки, а Местната комисия за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни е прекратила образуваното възпитателно дело като е приела, че противообществената проява е незначителна. С оглед на това не е налице правното основание за издаване на решението, освен това не е определен срок за съхраняване на личните данни съгласно чл. 159, ал. 2, т. 4 ЗМВР, а чл. 32а, ал. 5, т. 1 и 5 от инструкция № Iз-2843/2010 г. е неприложима като правното основание за конкретния случай, определящо срока за съхранение на личните данни. Правилно административната преписка е върната на административния орган за ново произнасяне по подаденото заявление. Като се има предвид изложеното, както и изложеното в мотивите на обжалваното решение, които настоящата инстанция споделя изцяло, не са налице касационните основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК. Решението като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. На ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените разноски за касационната инстанция, които са поискани своевременно и са доказани в размер на 400 лв платено адвокатско възнаграждение. Водим от горното Върховният административен съд в настоящия 5-членен състав, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 и чл. 143, ал. 3 АПК,