Решение № 3962 от 2.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1317/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на областен управител на Област Видин,чрез юрк. Иванова, срещу решение 195/22.12.2023 г., постановено по адм. дело 150/2023 г. по описа на Административен съд - Видин, с което е отхвърлено оспорването му, обективирано в заповед РД 25-26/ 27.06.2023 г., на т. 1 и т. 2 от решение 106 на Общински съвет Видин, по т. 25 от Протокол 5 / 29.05.2023 г. С доводи за незаконосъобразност на решението, поради допуснати съществени нарушения на материалния закон и необоснованост, се претендира неговата отмяна ведно със законните последици. Ответникът Община Видин, чрез юрк. Неделков , в писмено възражение, излага доводи за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението като законосъобразно, обосновано и правилно.Претендира юрк.възнаграждение за касационната инстанция. Останалите ответници не ангажират становища по касационната жалба. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за незаконосъобразност на обжалваното решение и основателност на касационните оплаквания и предлага да се отмени решението. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима. След извършена проверка на правилността на обжалваното решение, настоящият състав счита, че касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлено оспорването на настоящия касатор, обективирано в заповед РД 25-26/ 27.06.2023 г., на т. 1 и т. 2 от решение 106 на Общински съвет Видин, по т. 25 от Протокол 5 / 29.05.2023 г., с което на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА и чл. 6, ал. 1 от ЗОС, общинският съвет е дал съгласието си за разделяне на ПИ в гр. Видин, урегулиран в УПИ V469 За пешеходна зона и озеленяване на два нови проекти ПИ, единият от които с ново предназначение за обществено обслужване и променя характера на собствеността на новото ПИ от публична в частна собственост, като дава съгласие да се възложи изработването и да се одобри проект за изменение на ПУП-ПРЗ. Прието е, че промяната на собствеността от публична в частна общинска собственост касае 42 кв.м., която площ е изцяло бетонирана и от 2017г. до момента върху нея е разположен надлежно разрешен за поставяне преместваем обект с предназначение Офис към траурна агенция, т.е. тази част от УПИ V469 За пешеходна зона и озеленяване е с променено предназначение и служи за обществено обслужване. Позовавайки се на законовите норми на чл.6, ал.1 във вр. с чл.3, ал.2, т.3 от ЗОС и чл.61, ал.4 във вр. с ал.2 от ЗУТ и безспорното обстоятелство, че отделянето на тези 42 кв.м. не нарушава предназначението на УПИ V469 За пешеходна зона и озеленяване , първоинстанционният съд е извел решаващият правен извод за законосъобразност на оспорените решения на общинския съвет. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, като мотивите му се споделят изцяло от настоящата инстанция по реда на чл.221, ал.2, предл.второ от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 6 ал. 1 от ЗОС, имотите и вещите - публична общинска собственост, които са престанали да имат предназначението по чл. 3, ал. 2, се обявяват от общинския съвет за частна общинска собственост. Нормата на чл. 3 ал. 2 от ЗОС гласи Публична общинска собственост са: 1. имотите и вещите, определени със закон; 2. имотите, предназначени за изпълнение на функциите на органите на местното самоуправление и местната администрация; 3. други имоти, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение, определени от общинския съвет. В случая спорният въпрос касае наличие, респ. липса на предпоставките на чл. 3 ал. 2 т. 3 от ЗОС, тъй като предназначението на процесните 42 кв.м. от УПИ V469 За пешеходна зона и озеленяване е по силата на действащия ПУП. Следователно е от съществено значение дали и в каква степен е реализирано мероприятието на плана. От доказателствата по делото безспорно се установява, че спорната част от 42 кв.м. от посочения УПИ не е озеленена и няма изградена пешеходна зона, а е изцяло бетонирана и върху нея е разположен преместваем обект от 2017г., надлежно разрешен от общината. Това обстоятелство сочи на променено предназначение по смисъла на § 5, т. 41 от ЗУТ и чл. 6 ал. 1 от ЗОС. В тази връзка се явява неоснователно оплакването на касатора за нарушение на чл. 62, ал. 2 ЗУТ, тъй като фактическата обстановка сочи на приложимост на изключителната хипотеза на чл. 62 а, ал. 4 ЗУТ. Неоснователно е и възражението за немотивираност по реда на чл.59 АПК на оспорените решения. Подробни мотиви са изложени в Предложение рег. ПО -01-04-128/05.05.2023г. на кмета на Община Видин до Общински съвет Видин. Съгласно ТР 16/1975 г. на ОСГК на ВС мотивите на обжалвания административен акт може да се съдържат и в документ по преписката, но той следва да е съпътстващ издаването на крайния акт документ, т. е. изготвен в изпълнение на изискуемата по закона процедура. Именно тази хипотеза е налице в случая, поради което оспорената заповед не страда от порок по смисъла на чл.59, ал.1 във вр. с ал.2, т.4 от АПК. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Предвид изхода на спора и надлежно и своевременно заявената претенцията за разноски от ответника Община Видин, касаторът дължи разноските за настоящата инстанция, съставляващи юрк. възнаграждение в минимален размер от 100 лв, определен по реда на чл. 78 ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,