Решение № 6620 от 19.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 356/2010 г.

Решение № 6620 от 19.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 356/2010 г., VII о., докладчик съдията Таня Вачева Производството е образувано по касационната жалба на Петър Атанасов Минеков от с. Мало Конаре, Пазарджишка област против решение № 578 от 25.11. 2009 г., постановено по адм. д. № 618/2009 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № З-241/11.08.2009 г. на началника на РУ на МВР - Пазарджик за отказ за издаване на разрешение за носене, употреба и съхранение на огнестрелно оръжие и изземване на притежаваното от него оръжие, поради недоказана необходимост. Релевират се доводи за неправилност на съдебния акт с оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се неговата отмяна и произнасяне по съществото на спора с отмяна на обжалвания административен акт. Ответникът началникът на РУ на МВР - Пазарджик оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмено възражение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, като провери правилността на оспореното решение, намира касационната жалба по същество за неоснователна. Решаващият съд е установил правилно фактическата обстановка по спора; подробно е описал констатациите си съобразно приетите доказателства и настоящата инстанция не следва да ги излага повторно. Петър Минеков е сезирал административния орган с искане № 16-363 от 6.07.2009 г. за издаване на разрешение за носене и съхранение на огнестрелно оръжие - пистолет "Макаров". В мотивите е заявено, че същото му е необходимо за самоохрана и за охрана на овощните и зеленчуковите си насаждения в с. Мало Конаре. Не се спори, че касаторът вече е бил адресат на предходно разрешително. С оспорената заповед № З-241 от 11.08. 2009 г. началникът на РУ на МВР - Пазарджик е отказал издаване на разрешително за носене на огнестрелно оръжие с мотиви за недоказана необходимост. Първоинстанционният съд е приел, че административният акт е издаден при спазване на процесуалните правила, правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. Разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗКВВООБ регламентира, че разрешения за придобиване, носене, съхранение и употреба на огнестрелни оръжия, взривни вещества и боеприпаси не се издават, а издадените се отнемат, в случаите на недоказана или отпаднала необходимост. Обосноваването на необходимост от носене и съхраняване на оръжие е въведено като задължителен елемент на искането за издаване на разрешение и в текста на чл. 41, ал. 2 от ППЗКВВООБ, към който препращат разпоредбите на чл. 43 и чл. 44 от същия подзаконов нормативен акт. Следователно основна предпоставка за издаването на разрешение за дейностите по закона е наличието на необходимост от ползването на оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели. Отсъствието само на това изискване е основание за постановяване на отказ да се издаде разрешение, без значение дали са изпълнени останалите критерии на закона. Именно защото снабдяването с огнестрелно оръжие е крайна мярка за опазване на обществено значими блага, в законодателството е установен разрешителен режим, при който императивно, за всеки конкретен случай, да бъде доказана по несъмнен начин нуждата от използването на тази мярка. Както специалният закон, така и правилникът за прилагането му не въвеждат специални изисквания или отклонения от общия ред и условия за издаване на разрешение по този закон за хипотезата, при която на подалото искане лице вече е издавано такова за предходен период. Процедурата и изискванията за първоначалното издаване на разрешения за дейностите, предвидени в закона, се прилагат за всяко следващо отправено искане. Разрешенията за дейностите с огнестрелни оръжия и боеприпаси са обусловени със срок, с чието изтичане правата на адресата по тях се погасяват. Ако желае издаване на разрешение за нов срок, последният следва отново да установи, че отговаря на всички изисквания на закона и не са налице пречки ново разрешение да му бъде издадено. В случаите на издаване на разрешение законът е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице необходимост от издаване на исканото разрешение. В това производство за административния орган не съществува задължение да провежда процедура по установяването на тези релевантни за издаването на административния акт факти. Законово изискване за издаване на разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на оръжие е лицето, подало искането, да е доказало необходимостта от издаване на разрешението, както при първоначално подаване на заявление, така и в случаите на подновяване на вече издадено разрешение. В оспорения административен акт органът е изложил съображенията, поради които отказва издаване на разрешение - отсъстват данни в административната преписка, които да обосноват необходимост от носенето и употребата на огнестрелното оръжие за самоохрана на Петър Минеков. На заявителя е дадена процесуална възможност да ангажира доказателства във връзка с искането си пред административния орган. В хода на съдебното производство решаващият съд е допуснал събирането на гласни доказателства. Правилно е приел в изводите си, че изложението на свидетеля преповтаря посочените в заявлението основания. Нуждата от самоохрана не е установена по никакъв начин. Законът е въвел разрешителния режим и неговите изисквания не сочат на формално представяне и преглед на приложенията към заявлението. Притежаването на оръжие трябва да сочи на необходимост от носене и употреба на оръжие. Съответни на закона са изводите на първоинстанционния съд, че наличието на предходно разрешение за носене на оръжие не обвързва административния орган със задължение за ново разрешение, с оглед необходимостта от установяване на законовите предпоставки за това, които в случая не са изпълнени. С касационната жалба не са ангажирани доказателства в подкрепа на оплакванията против оспореното решение, нито такива, обуславящи различно фактическо положение от възприетото от съда и съответно - водещо на други правни изводи относно законосъобразността на обжалвания административен акт. Предвид изложеното, решението на Административен съд - Пазарджик следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд