Решение № 5514 от 12.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2005/2020 г.

Решение № 5514 от 12.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2005/2020 г., I о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалният кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция /ОД/ на Държавен фонд "Земеделие" /ДФ3/ - София-град, подадена чрез юрк. Пелтекова, против решение № 393/22.10.2019 г. на Административен съд – Перник, постановено по адм. дело № 357/2019 г. Със същото е отменен акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 14/06/1/0.0.0481/2/1/04/01 от 15.04.2019 г. издаден от директора на ОД на ДФЗ – София-град и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне. В касационната жалба са изложени оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост на решението – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че първоинстанционният съд неправилно е интерпретирал определени факти от делото, както и неправилно е тълкувал разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 2 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г., с оглед на което е извел необоснован извод, че заявката за второ плащане е подадена в срок. По подробно изложени в жалбата доводи се претендира отмяна на решението и отхвърляне на оспорването срещу АУПДВ, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. Ответникът – Б. Аспарухова, не изразява становище по депозираната касационна жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Предмет на оспорване пред Административен съд - Перник е бил АУПДВ № 14/06/1/0.0.0481/2/1/04/01 от 15.04.2019 г. издаден от директора на ОД на ДФЗ – София-град, с който на Б. Аспарухова е отказано изцяло изплащането на финансова помощ по договор № 14/06/1/0.0.0481 от 18.01.2016 г. по подмярка 6. 1. "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка "Развитие на стопанства и предприятия" от ПРСР 2014 – 2020 и е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер 24 447, 50 лева. Актът е издаден на основание чл. 166, във вр. с чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК и чл. 27, ал. 3 и ал. 4 от ЗПЗП във връзка с нарушения на разпоредбата на чл. 3, ал. 3 от Анекс 1 към договор № 14/06/1/0.0.0481 от 18.01.2016 г. и чл. 34, ал. 4, и чл. 38, ал. 1, т. 1 от Наредба № 14/28.05.2015 г. За да постанови този резултат съдът е приел, че акта е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, но при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и неговата цел. АС - Перник е направил подробен анализ на приложимите материално правни разпоредби от Наредба № 14/28.05.2015 г. като е приел, че посочените фактически основания в процесния АУПДВ не кореспондират с разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 1, предл. първо, във вр. с чл. 34, ал. 4 и чл. 22, ал. 1, т. 2 от Наредбата. Изложени са мотиви, че заявката за второ плащане е подадена в срок, като непредставянето лично на документите придружаващи същата представлява нередовност по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 22, ал. 1, т. 2 от Наредбата, която е следвало да бъде отстранена чрез даване на указания от административния орган по реда на чл. 36, ал. 2 от същия нормативен акт. Прието е, че издадения АУПДВ не кореспондира със съдържанието на закона и неговата цел, като неправилно е приложена по аналогия разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 2 от Наредбата, която е неотносима към подаването на заявка за второ плащане. По изложените съображения, съдът е счел, че оспореният акт е незаконосъобразен на основание чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК и е постановил отмяната му, като е възложил в тежест на администрацията сторените от жалбоподателя съдебни разноски. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост като е достигнал до обосновани правни изводи за незаконосъобразност на обжалвания АУПДВ. Спрямо релевантните и установени факти, съдът е приложил правилно материалния закон. Настоящият съдебен състав на ВАС, първо отделение, споделя изводите на съда, че процесният АУПДВ е издаден при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Както правилно е приел първоинстанционният съд, по делото безспорно е установено, че заявката за второ плащане, комплектована с набор от документи е подадена посредством пощенска пратка с клеймо от 27.11.2018 г. – законоустановения срок съгласно сключения Анекс № 1 от 15.06.2018 г. към договора № 14/06/1/0.0.0481 от 18.01.2016 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6. 1 от ПРСР. При този безспорен факт, административният орган, констатирал неспазване на изискването по чл. 22, ал. 1, т. 2 от Наредбата, е следвало да укаже на бенефициента, да подаде придружаващите документи лично или чрез упълномощен представител, ако е налице обективна пречка по чл. 22, ал. 2 от същия нормативен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от Наредбата, в случай на нередовност на документите или непълнота и неяснота на заявените данни и посочените факти РА уведомява с мотивирано писмо ползвателя, който в срок до 10 работни дни от уведомяването може да отстрани констатираните нередовности, непълноти или неясноти, чрез представяне на допълнителни и/или нови документи, включително документи извън посочените в приложение № 7, които са свързани с извършване на подпомаганата дейност. Това задължение не е спазено, като това прави несъстоятелни евентуалните мотиви на оспорения акт за нередовност на подаденото заявление за второ плащане. Допуснатото от органа процесуално нарушение, основателно е прието от първоинстанционният съд за съществено, тъй като ако беше дадена възможност на бенефициента да отстрани констатираната нередовност като подаде документите лично или чрез упълномощен представител, би могло да се стигне и до друго решение на подставения пред органа въпрос. Административен съд – Перник е направил подробен анализ на приложимите материално-правни разпоредби от Наредба № 14/28.05.2015 г., като правилно е приел, че в разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 1 от Наредбата са изчерпателно изброени хипотезите, в които бенефициента няма право да получи второ плащане и дължи връщане на полученото първо плащане по договора за финансова помощ. В конкретния случай, административният орган неправилно е приел, че е нарушен чл. 38, ал. 1, т. 1 от Наредбата, тъй като в цитираната разпоредба няма законово изискване, заявлението за второ плащане и документите към него да бъдат подадени лично, а единствено в срок. В тази връзка следва да се споделят изводите на съда, че неизпълнението на задължението за подаване "лично" на документите по смисъла на чл. 22, ал. 1, т. 2 от Наредбата във връзка със подадената заявка, при безспорна установеност, че същите са подадени в срок, не покрива хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 1 от Наредбата и не може да има за правна последица санкцията на същата. В конкретния случай е следвало да бъдат дадени указания по реда на чл. 36, ал. 2 от Наредбата, и ако същите не бъдат изпълнени в указания срок, да бъде отказано второ плащане на бенефициента и респективно да се пристъпи към връщане на полученото първо плащане по договора за финансова помощ. Върховен административен съд, състав на първо отделение, споделя изводите на съда, че в конкретния случай е допуснато и нарушение на целта на закона, която е именно стимулиране на младите земеделски стопани за развитие на стопанствата им. По изложените съображения, решението на Административен съд - Перник не страда от пороците, посочени в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. Разноски не следва да бъдат присъждани, тъй като такива не са поискани от ответника по касация. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,