Решение № 11395 от 10.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3317/2021 г.

Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на директора на Териториална дирекция (ТД) Северна Морска (с правоприемник директора на ТД Митница Варна в Агенция Митници), чрез процесуален представител, срещу решение 15 от 28.01.2021 г., постановено по адм. дело 401/2020 г. по описа на Административен съд - Шумен, с което по жалба на Мелпомена ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Шумен, ул. Калиакра 2, представлявано от управителя Х. Димитров, е отменено решение с рег. 32-293903 от 08.10.2020 г. към МRN 17BG002002Н0075033 от 20.06.2017 г., издадено от директора на ТД Северна Морска при Агенция Митници и ТД Северна морска към Агенция Митници е осъдена да заплати на Мелпомена ООД, направените съдебно-деловодни разноски в размер на 590 лв. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при противоречие с материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че изводите на съда са формирани в противоречие със събраните по делото доказателства. Иска отмяна на обжалваното решение и постановяването на друго, с което да се отхвърли жалбата на дружеството срещу издадения административен акт. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Мелпомена ООД, чрез процесуален представител адв. Желязкова, в постъпил писмен отговор оспорва касационната жалба. Претендира разноски по делото, съобразно представен списък. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и становищата на страните, намира касационната жалба процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по същество-неоснователна, поради следното: Предмет на контрол в производството пред първоинстанционния съд е било решение с per. 32-293903 от 08.10.2020 г. към МRN 17BG002002Н0075033 от 20.06.2017 г., издадено от директора на ТД Северна Морска при Агенция Митници, с което на дружеството е отказано да бъде приета митническа стойност на декларирана стока с 15 по МД MRN 17BG002002H0075033/ 20.06.2017г.; определена е митническа стойност на стока 15 по МД MRN 17BG002002H0075033/20.06.2017г. в размер на 2 810.15 лв. (37 бр. х 75.95 лв./бр.), на основание чл. 74, §3 от Регламент (ЕС) 952/2013 и е разпоредено да се коригира митническата декларация в частта й относно код, стойности и рекапитулация; да се вземе под отчет начисления с решението размер на ДДС; начислените и взети под отчет с ВПО 7519/20062017 суми са мито (А00) 517.03 лв; мито (А30) - 719.79 лв; ДДС (В00) 3 329.14 лв., които са заплатени; посочени са дължими суми за досъбиране - ДДС в размер на 433.62 лв., с дата на възникване на задължението - 20.06.2017 г. С митническа декларация дружеството е декларирало в режим допускане на свободно обращение за стока 15 велосипед - 26- 37 бр., код по ТАРИК 8712007099, допълнителен код по ТАРИК В999, държава на износ Китай, деклариран произход Китай, условие на доставка CFR Варна, фактурна стойност 851 USD, е декларирана митническа стойност 1 484.09 лв. или 40.11 лв./бр., декларирана стойност 1.73 лв./кг. Административният орган е приел, че предвид липсата на данни за определени преди това митнически стойности, които не са необичайно ниски, прилагането на резервния метод следва да се извърши в съответствие с чл. 144, §2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, като митническата стойност за стоката - велосипеди, внос от Китай по процесната митническа декларация, определена на основание чл.74, §3 от Регламент (ЕС) 952/2013, във връзка с чл.144, §2 от Регламент за изпъление (ЕС) 2015/2447, е в размер на 80.25 лв/бр. По делото е прието заключение на ССЕ. От заключението на вещото лице е видно, че реално платената цена по търговската фактура, предмет на процесната митническа декларация, е осчетоводена като платена изцяло по банков път в размер, съответстващ на сумата, посочена в митническите документи. При горната фактическа установеност първоинстаницонният съд е приел, че оспореното решение е издадено в нарушение на материалния закон. Съдът е приел за неправилен извода на административния орган, че стоките по процесната МД и стоките използвани за сравнение не представляват сходни стоки по смисъла на чл. 1, § 2, т. 14 от ППМКС, защото от административния орган не е обсъждано и преценено качеството, репутацията, наличието на търговска марка и търговско равнище на доставките. Съдът е обосновал извод, че административният орган не е спазил правилата на чл. 70 и чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 и чл. 140 и чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 за определяне на нова митническа стойност на внесените стоки. По изложените съображения, съдът е отменил спорния административен акт. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Спорът между страните пред първоинстанционния съд е бил за правилното приложение на материалния закон. Първоинстанционният съд е установил относимите за спора факти и е извършил дължимата проверка за законосъобразност по чл. 168, ал. 1 АПК на оспореното митническо решение. В съответствие с материалния закон съдът е посочил методите за определяне на митническа стойност на стоките по чл. 70 и чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на съюза (Регламент (ЕС) 952/2013). С оглед разпоредбата на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 съдът е определил и условията, при които митническите органи могат да решат, че митническата стойност не може да се определи по правилото на чл. 70, § 1 от Кодекса, както и условията за определяне на митническа стойност на идентични или сходни стоки, посочени в чл. 141 от Регламента за изпълнение. Обоснован е изводът на административния съд, че административният орган не е изложил конкретни мотиви, защо е приложил именно вторичен метод, поради което решаващият орган не е имал основание да премине към следващия метод и постановеното решение е в разрез с материално-правните разпоредби на Кодекса. В тежест на митническия орган и издател на акта е да докаже, че декларираната митническа стойност не представлява договорната стойност на стоката и че същата не е общо платена или подлежаща на плащане сума съгласно чл. 70, параграф 1 от Кодекса. Обратно на твърденията в касационната жалба, в процесния случай, т. нар. основателни съмнения на митническите органи не са доказани. В решението си административният орган е посочил, че средностатистическата стойност, изчислена на база вноса във всички държави членки е 6.99 EUR/kg за 2014 г.; 9.53 EUR/kg за 2015 г. и 3.65 EUR/kg за 2016 г., а средностатистическите стойности при внос в България са най-ниските в Европейския съюз 1.09 EUR/kg за 2014г.; 1.82 EUR/kg за 2015 г. и 1.06 EUR/kg за 2016 г. Видно от посочените данни за този тригодишен период е налице значително намаляване размера на средностатистическата стойност за ЕС, като за последната година стойността е близо три пъти по-ниска от предходната година. Административният съд обосновано е приел, че това обстоятелство не е съобразено от административния орган и той не е изложил никакви мотиви защо приема, че митническата стойност на процесната стока, внесена в страната през 2017 г. е необичайно ниска. Правилно е приетото от съда, че декларираната митническа стойност на стоката - велосипеди 37 бр., внос от Китай, в размер на 1.73 лв/кг, съпоставена с установените средностатистическите стойности при внос в България, е в размер надвишаващ стойностите за 2014 г. и 2016 г. Настоящият състав на касационната инстанция споделя мотивите на административния съд, че стоката в процесната ЕАД е декларирана на брой, а административният орган е използвал за мерна единица килограм, но не е изложил мотиви как е съпоставил двете различни мерни единици. Съдът правилно е посочил, че от таблица 1 в решението на административния орган и от представените справки на MISЗА и THESUS не може да бъде установено как са преобразувани стойностите от брой в килограми. Съдът правилно е приел, че оспореният акт е издаден в разрез с действащата правна уредбаотносно определянето на митническа стойност на стоките, редмет на внос договорната стойност на стоката, установена в чл. 74 § 1 МК и субсидиарно приложимите вторични методи за определянето й по чл. 74, §2 и §3 МК. Само позоваването на данните от митническата информационна система, на база сравнителен анализ и съпоставка между декларирана стойност на стоките на единица тегло, усреднена справедлива цена, генерирана от Theseus на Joint Research Centre към Европейската комисия, не са достатъчни за обосноваване на т. нар основателни съмнения. За термина основателни съмнения няма хармонизирана дефиниция в Кодекса или в Регламента за изпълнение, проявлението му следва да се установява за всеки случай поотделно, предвид установените конкретни факти и обстоятелства по съответното дело. Цитираното в касационната жалба решение по дело С-291/15 на СЕС не променя горните изводи, тъй като само от ползваните статистически данни за количества и цени, не може да се извърши преценка дали се касае за сходни стоки и дали декларираната стойност е по-ниска в сравнение със сходни стоки, без за тях да се извърши съпоставка. Липсват данни защо е прието от митническия орган, че се касае за внос на сходни стоки. Не е извършен анализ на характеристиките и съставните материали на стоките и на тяхното качество. Не е изследвано дали те могат да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение, като посочената разлика в цените е приета за достатъчна за обосноваване на съмненията за отхвърляне на декларираната от дружеството митническа стойност. Съдът правилно е кредитирал заключението по ССЕ. Според вещото лице не може да се направи извод, че декларираната от титуляра на режима митническа стойност се различава от действително дължимото плащане. По така изложените съображения настоящият касационен състав намира, че решението на Административен съд - Шумен е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на Мелпомена ООД, следва да се присъдят своевременно претендираните и доказани разноски в размер на 360 лв., представляващи заплатен адвокатски хонорар за настоящата инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,