Решение № 8018 от 1.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4948/2015 г.

Решение № 8018 от 1.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4948/2015 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производство по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и чл. 193, ал. 6 във връзка с чл. 187, ал. 3 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по жалба на Александър Велинов Ангелов - съдия в Районен съд-гр. Монтана, срещу решения по т. 1.7 и т. 1.7.1. по Протокол № 11 от заседанието на Висшия съдебен съвет, проведено на 11.03.2015 г., с което жалбоподателят не е преместен в длъжност "съдия" в Софийски районен съд, поради попълване на местата, и е преместен на основание чл. 160 във вр. с чл. 193, ал. 3 от ЗСВ в длъжност "съдия" в Районен съд Кюстендил, с основно месечно възнаграждение съгласно Таблица 1 на ВСС, считано от датата на встъпване в длъжност. Излагат се оплаквания за незаконосъобразност на решенията поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Поддържа, че приетите от ВСС Правила за провеждане на конкурси за младши съдии и младши прокурори, за първоначално назначаване и за повишаване в длъжност и преместване на съдии, прокурори и следователи /Правилата/ не следва да бъдат съобразявани при класирането и провеждане на гласуване за кандидатите. Счита, че следва да се вземат предвид само критериите по чл. 237, ал. 1 от ЗСВ и в случая е налице недопустимо разширяване обхвата на чл. 192, ал. 1 от ЗСВ. Твърди се, че по никакъв начин присвоеният единствено по силата на закона по-висок ранг не може да обоснове извод за по-висока професионална квалификация, съответно по-добра пригодност към длъжността, за която кандидатства. Поддържа, че е нарушен принципа на чл. 8, ал. 2 от АПК, както и че броят на свободните длъжности за съответния съд следва да бъдат съобразени към момента на постановяване на решението за назначаване и класиране на кандидатите. Иска се отмяна на оспорените решения, а преписката да се върне за ново произнасяне на Висшия съдебен съвет. Ответникът - Висш съдебен съвет, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Георгиева изразява становище за неоснователност на жалбата. Поддържа, че не са допуснати нарушения на конкурсната процедура и липсват отменителните основания на чл. 146 от АПК. Счита за неоснователни доводите, че с критериите по чл. 42, ал. 1 от Правилата недопустимо се разширява обхвата на чл. 192, ал. 1 от ЗСВ и цитираната разпоредба не противоречи на законовата уредба, а има за цел единствено да уреди законосъобразното приключване на конкурсната процедура. Поддържа, че определянето на свободните длъжности в органите на съдебната власт, които следва да се заемат след провеждането на конкурс, е изключително правомощие на ВСС, като същите се обнародват в ДВ и неоснователна е тезата на жалбоподателя, че броят на свободните длъжности следва да бъде съобразен към момента на постановяване на решението за назначаване и класиране на кандидатите. Иска се отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема следното: Жалбата е постъпила в срока по чл. 36 от ЗСВ, подадена е от надлежна страна с правен интерес и процесуално е допустима. Жалбоподателят е участвал в проведения конкурс за повишаване и преместване в длъжност "съдия" в районните съдилища, но не е бил повишен, което обосновава правният му интерес от търсената съдебна защита. Решенията на ВСС са неблагоприятни за жалбоподателя. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. От фактическа страна по делото се установява, че на основание чл. 189, ал. 1 във вр. с чл. 180 от ЗСВ с решение по протокол № 33, т. 14 от заседанието на Висшия съдебен съвет /ВСС/ проведено на 17.07.2014 г. е обявен конкурс за преместване и заемане на 33 /тридесет и три/ свободни длъжности за "съдия" в районните съдилища чрез събеседване, от които 3 длъжности за "съдия" в Софийски районен съд. Конкурсът е проведен и съгласно изготвеното от изпитната комисия класиране от 16.01.2015 г. Александър Велинов Ангелов е получил обща оценка за притежаваните от него професионални качества 6,00 и е седми по списъка. Такава оценка са получили още 8 участника в конкурса. С протокол № 9 от заседанието на Комисията "Професионална етика и превенция на корупцията" на ВСС, проведено на 09.03.2015 г. е прието становище, че Александър Ангелов спазва изискванията, регламентирани в Кодекса за етично поведение на българските магистрати и притежава необходимите нравствени качества, за да бъде преместен на длъжността "съдия" в районните съдилища. Съгласно изискванията на чл. 193, ал. 1 от ЗСВ конкурсната документация е предоставена на КПА, която в изпълнение на правомощията си по чл. 193, ал. 2 от ЗСВ е приела, че конкурсът е проведен при спазване разпоредбите на ЗСВ и Правилата за провеждане на конкурси и е предложила на ВСС да проведе гласуване по поредността на класирането, като на свободните длъжности "съдия" в районните съдилища се преместят кандидатите съобразно заявеното им желание. С Решение по т. 1.7 и т. 1.7.1. по Протокол № 11 от заседанието на Висшия съдебен съвет, проведено на 11.03.2015 г., Александър Ангелов не е преместен в длъжност "съдия" в Софийски районен съд, поради попълване на местата, и е преместен на основание чл. 160 във вр. с чл. 193, ал. 3 от ЗСВ в длъжност "съдия" в Районен съд Кюстендил, с основно месечно възнаграждение съгласно Таблица 1 на ВСС, считано от датата на встъпване в длъжност. От правна страна, регламентацията на конкурса за повишаване в длъжност и за преместване на съдия, прокурор и следовател в органите на съдебната власт, се съдържа в раздел II а от глава десета на Закона за съдебната власт. В чл. 189, ал. 1 ЗСВ е предвидено, че свободните длъжности в съдилищата, прокуратурите и следствените органи се обявяват от ВСС по реда на чл. 179 поотделно за всеки орган на съдебната власт, и се заемат след конкурс, който се провежда чрез събеседване. В чл. 189, ал. 4 ЗСВ е предвидено, че конкурсът се провежда от определени от ВСС конкурсни комисии, като в тази алинея и следващите до ал. 8 са регламентирани правила за определяне на комисиите. В чл. 192, ал. 1, изречение първо ЗСВ е предвидено, че конкурсната комисия провежда конкурса чрез събеседване с кандидатите за повишаване в длъжност или преместване по практически въпроси, свързани с прилагането на законите, а в изречение второ е предвидено, че при определяне на резултата на всеки кандидат се вземат предвид оценката от събеседването и резултатите от проведените до момента периодични атестации, въз основа на които се прави обща оценка за притежаваните от кандидата професионални качества. Според ал. 2 на чл. 192 ЗСВ конкурсната комисия изготвя протокол за класиране на кандидатите заедно с мотивирано становище, а според ал. 3, конкурсната комисия изпраща резултатите от класирането заедно с цялата конкурсна документация и протокол /стенограма/ от проведеното събеседване на ВСС. В ал. 4 на същия чл. е предвидено, че комисията "Професионална етика и превенция на корупцията" /ПЕПК/ на ВСС извършва преценка за притежаваните нравствени качества от първите трима кандидати за всяка длъжност и изготвя становище за всеки кандидат въз основа на документите, представени от кандидата, и документите, съдържащи се в кадровото дело, относно резултатите от проверките на Инспектората към ВСС, поощренията и наказанията, сигналите за нарушение на правилата за професионална етика на съдиите, прокурорите и следователите. Според чл. 193, ал. 1 ЗСВ резултатите от класирането на кандидатите заедно с цялата конкурсна документация и със становището на комисия "ПЕПК" се предоставят на Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи, която съгласно ал. 2 внася във ВСС мотивирано предложение за повишаване или за преместване на кандидатите, класирани на първо място за длъжностите в съответните органи на съдебната власт. Съгласно чл. 193, ал. 3 ЗСВ Висшият съдебен съвет приема решение за повишаване или за преместване на съдия, попълване на местата, като според ал. 4, при приемането на това решение ВСС проверява дали класираният на първо място кандидат отговаря на изискванията за стаж по чл. 164, както и дали притежава необходимите професионални и нравствени качества. От изложеното следва, че ВСС единствено може да откаже назначаването на кандидат, за когото е установил, че не отговаря на изискванията по чл. 162 и чл. 164 ЗСВ и назначава следващия кандидат, който отговаря на изискванията. Висшият съдебен съвет не може да пренарежда класиране на участниците, както и КПА да прави предложения по ред, различен от реда на класирането, определен от изпитната комисия, ако не са налице обективни предпоставки затова. В приложение на посочените разпоредби ВСС е приел решенията по т. 1.7 и т. 1.7.1. при спазване на законоустановените изисквания, като е съобразил разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от АПК задължаваща го при класиране на кандидатите да съобрази действащите разпоредби, вътрешните си правила и фактите такива, каквито са към момента на извършване на класирането, т. е. всички факти, които сформират крайния резултат. Доколкото назначаването, повишаването и преместването на магистратите е правомощие единствено на ВСС, при условията на оперативна самостоятелност е налице нормативна възможност органът да определя правила и критерии при провеждането на конкурсна процедура, като и да осъществява контрол по прилагането им. С решение по Протокол № 9/07.03.2013 г. ВСС е приел Правила за провеждане на конкурси за младши съдии и младши прокурори, за първоначално назначаване и за повишаване в длъжност и преместване на съдии, прокурори и следователи /Правилата/. Съгласно разпоредбата на чл. 192, ал. 1 ЗСВ, респ. чл. 39, ал. 1 от Правилата, конкурсът се провежда чрез събеседване с кандидатите по практически въпроси свързани с прилагането на законите. При определяне на резултата на всеки кандидат се вземат предвид оценката от събеседването и резултатите от проведените към момента периодични атестирания, въз основа на които се прави обща оценка за притежаваните от кандидата професионални качества. Съгласно чл. 42, ал. 1 от Правилата, когато няколко кандидата за една длъжност имат еднакви общи оценки от конкурса, се вземат предвид критериите по чл. 237, ал. 1 от ЗСВ. Съдът счита, че цитираната разпоредба от Правилата не противоречи на законовата уредба, а има за цел единствено да уреди процедура, която би могла да възпрепятства конкурсното начало при осъществяване на основно конституционно правомощие на ВСС - повишаването и преместването в длъжност на съдии, прокурори и следователи. Заеманата длъжност, придобития ранг и прослуженото време на магистратите са възприети от компетентния административен орган като критерии, годни да отразят натрупания служебен опит и притежаваните от участниците в конкурса професионални качества. В конкретният случай не е налице дописване на закона, а въвеждане на правила, съгласно които да се осигури провеждане на конкурсна процедура съобразена с целта на закона - свободните длъжности в органите на съдебната власт да бъдат заети след провеждане на конкурс и класиране на кандидатите, което да отразява професионалните им и нравствени качества. В тази връзка ВСС разполага с правомощието да извършва преценка относно законосъобразността на проведената конкурсна процедура. Ето защо наведените в тази насока оплаквания са неоснователни. Определянето на свободните длъжности в органите на съдебната власт, които следва да се заемат след провеждането на конкурс, е изключително правомощие на ВСС, като същите се обнародват в ДВ. Законът е категоричен, че определянето на свободните длъжности следва да предхожда провеждането на конкурсната процедура за заемането им. В този смисъл не могат да бъдат споделени доводите на жалбоподателя, че броят на свободните длъжности следва да бъде съобразен към момента на постановяване на решението за повишаване и преместване. С оглед на изложеното следва да се приеме, че обжалваното решение на ВСС не страда от пороците по чл. 146 АПК, поради което подадената срещу него жалба се явява неоснователна. Пред вид изхода на спора на основание чл. 143, ал. 4 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК, жалбоподателят следва да бъде осъдена да заплати на ответника сумата 300,00 /триста/ лева, представляваща възнаграждение за юрисконсулт. Водим от горното и на основание чл. 193, ал. 6 във връзка с чл. 187, ал. 3 ЗСВ, Върховният административен съд, шесто отделение,