Решение № 12881 от 26.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4314/2017 г.

Решение № 12881 от 26.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4314/2017 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Касационно производство e по реда на глава дванадесета - чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 42, ал. 10 от Закона за интеграция на хората с увреждания /ЗИХУ/. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция за социално подпомагане - Д "СП" гр. П. срещу решение № 273 от 24.02.2017 г. по адм. д. № 2740/2016 г. по описа на Административен съд гр. П., с което е отменена по жалба на Р. А. С. заповед № ЗИХУ32/Д-РВ/2300 от 05.10.2016 г. на директора на Д "СП" - П., потвърдена при обжалване по административен ред с решение № 16-РД04-1007/08.11.2016 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане РД"СП" П. и е изпратена преписката на директора на Д "СП" П. за произнасяне, при спазване на дадените в решението указания по тълкуването и прилагането на закона. Поддържат се доводи срещу решението като неправилно и незаконосъобразно, поради противоречие с материалния закон, необоснованост и немотивираност - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК поради което се иска отмяната му. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Р. А. С., редовно призован, не се явява и не се представлява. В писмен отговор чрез адвокат Д. К., излага становище за неоснователност на жалбата, като решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно. Претендира разноски и представя списък. Представителят на Върховна административна прокуратура излага становище за неоснователност на касационната жалба. С обжалваното решение правилно е прието, че са налице предвидените в закона предпоставки за предоставяне на интеграционната добавка по чл. 42, ал. 2, т. 4 от Закона за интеграция на хората с увреждания (ЗИХУ) във връзка с чл. 28 от Правилника за прилагането на Закона за интеграция на хората с увреждания (ППЗИХУ). Следва да бъде заплатен престоят на ответника по касация в хотел, предлагащ на клиентите си услуги, които по своята същност представляват рехабилитация по смисъла на § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на ЗИХУ и социална рехабилитация по смисъла на чл. 15, ал. 4 от ЗИХУ. Върховният административен съд, Шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: С отменената от първоинстанционния съд заповед на директора на Д"СП" П. е отказано на Р. С. да получи месечна добавка за социална интеграция по чл. 42г, ал. 1 от ЗИХУ и по чл. 42г, ал. 2 от ЗИХУ - добавки за балнеолечение и рехабилитация на лицето и на неговия придружител, с мотива, че липсват данни за извършено балнеолечение или рехабилитационни услуги. Сапунджиев е лице със 100% намалена работоспособност, с потребност от чужда помощ съгласно ЕР на ТЕЛК. Подал е заявление - декларация за отпускане на добавка за социална интеграция по чл. 47г, ал. 1 и 2 от ЗИХУ - за него и придружителя му. Сапунджиев е бил насочен с медицинско направление за рехабилитация - балнеолечение в хотел "Музите" С. за санаториално лечение. Представените платежни документи от престоя на него и на придружителя му обаче не са приети от административния орган като валидни доказателства за разходи по чл. 42г, ал. 1 и 2 от ЗИХУ - тъй като са от хотел, а не от балнеосанаториум - защото не били представени каквито и да било доказателства за социална или медицинска рехабилитация. При постановяване на процесното решение, първоинстанционният съд приема, че спор по фактите между страните няма. Спорът е правен по приложение на материалния закон и в частност относимостта на разпоредбата на чл. 28 от Правилника за приложение на Закона за интеграция на хората с увреждания /ППЗИХУ/ към процесната хипотеза за добавка за социална интеграция по смисъла на чл. 42, ал. 2, т. 4 ЗИХУ. От установената фактическа обстановка по делото, първоинстанционният съд приема, че са налице материалноправните предпоставки за отпускане на добавка за социална интеграция на Сапунджиев, поради което отказът на директора на Дирекция "Социално подпомагане" град П. е незаконосъобразен. Решаващият съд обосновава извод, от който следва, че преследваната от законодателя цел е да се подпомогнат лицата с трайни увреждания или деца с определен вид и степен на увреждане с финансова помощ веднъж годишно за балнеолечение или рехабилитационни услуги. Съотнасяйки релевантната правна рамка към фактите по делото, първоинстанционният съд приема, че добавката за социална интеграция по чл. 42, ал. 2, т. 4 от ЗИХУ може да се предоставя както за медицинска рехабилитация, така и за социална рехабилитация според смисъла на тези понятия, посочен съответно в чл. 15, ал. 2 и ал. 4 от ЗИХУ, тъй като на първо място социалната рехабилитация представлява вид рехабилитационна дейност, а на следващо - социалната рехабилитация не е изрично изключена от дейностите, за които се предоставя интеграционна добавка. Върховният административен съд - Шесто отделение споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Решаващият съд изпълнява задължението си по чл. 168 АПК като извършва съответния съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК и установява правнорелевантните за спора фактически обстоятелства. Направените правни изводи напълно се подкрепят от събраните доказателства и следва да бъдат споделени. Добавката по чл. 42, ал. 2, т. 4 ЗИХУ представлява парични средства, които допълват собствените доходи и са предназначени за покриване на допълнителни разходи за балнеолечение или рехабилитационни услуги. Разпоредбата на чл. 42г, ал. 1 ЗИХУ определя кръга на лицата, с определени вид и степен на увреждане, на които добавката по чл. 42, ал. 2, т. 4 се предоставя веднъж годишно при наличие на медицинско предписание от лекар специалист. Разпоредбата на чл. 15 ЗИХУ разграничава две разновидности на рехабилитацията по смисъла на закона: медицинска и социална. Съгласно легалната дефиниция, установена в чл. 15, ал. 2 ЗИХУ медицинската рехабилитация е лечебна дейност, осъществявана от мултидисциплинарни екипи при условията и по реда на Закона за лечебните заведения и на Закона за здравното осигуряване, която включва: поддържаща медикаментозна терапия; физикална терапия; говорна и зрителна терапия; кинезитерапия; ерготерапия; психотерапия; трудово лечение; назначаване на помощни средства, приспособления и съоръжения и медицински изделия. Според определението, визирано в чл. 15, ал. 4 ЗИХУ социалната рехабилитация се състои в създаване на умения за водене на самостоятелен живот чрез рехабилитация на зрението, слуха и говора, двигателна рехабилитация, психологична помощ, предоставяне на социални услуги и други дейности. Анализът на цитирана нормативна уредба, налага извода, че социалната рехабилитация по чл. 15, ал. 4 ЗИХУ не е дефинирана като лечебна дейност, което е една от ограничителните й черти с медицинската такава. Дейностите, които се включват в социалната рехабилитация, не представляват медицинска дейност по принцип и в частност - такава, която да попада в обхвата на медицинската специалност "Физикална и рехабилитационна медицина", за която е въведено изискването по чл. 28, ал. 1 от ППЗИХУ и за която има разписан стандарт по Наредба № 30 от 2004 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Физикална и рехабилитационна медицина". Материално незаконосъобразен е подходът за механичното пренасяне на изискването дейностите за социална рехабилитация да са извършени (предоставени) в лечебни заведения или в центрове, в които има разкрити лечебни заведения за физикална и рехабилитационна медицина или които имат сключени договори с такива заведения. Условието, което е било предвидено в чл. 28, ал. 1, изречение първо от ППЗИХУ с изменението, което е в сила от 4.07.2014 г., се отнася само за медицинската рехабилитация. Следва да се има предвид, че към датата на приемане на процесната заповед на Д "СП" П. № ЗИХУ32/Д-РВ-2300/05.10.2016 г. и потвърждаването му с решение № 16-РД04-1007/08.11.2016 г. на РД "СП" П., тази разпоредба е вече отменена с влязло в сила Решение № 10749 от 15.10.2015 г. на ВАС в частта и - " в обекти, отговарящи на стандартите по Наредба № 30 от 2004 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Физикална и рехабилитационна медицина". Това решение е оставено в сила с Решение № 3000 от 17.03.2016 г. на ВАС, 5-членен състав по адм. д. № 13703/2015 г. Налага се изводът за различието в естеството на медицинската и на социалната рехабилитация и различните способи за въздействие и подпомагане в цялостния възстановителен процес и повишаване независимостта на живота на човека с увреждания. В практиката на Върховен административен съд е прието, че в чл. 15, ал. 4 ЗИХУ не са въведени изисквания социалната рехабилитация да се провежда само в заведения, регистрирани по реда на ЗЛЗ, за разлика от хипотезата по чл. 15, ал. 2 ЗИХУ, касаеща медицинската рехабилитация. В този смисъл и Решение № 3729 от 27.03.2017 г. по адм. д. № 3724/2016 г., VI Отделение на ВАС. С решението на първоинстанционния съд правилно е прието, че добавката за социална рехабилитация по чл. 42, ал. 2, т. 4 от ЗИХУ може да се предоставя както за медицинска, така и за социална рехабилитация по смисъла на чл. 15, ал. 2 и 4 от ЗИХУ, какъвто е процесният случай. Социалната рехабилитация е вид рехабилитационна и възстановителна дейност по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗИХУ и не е изключена от кръга на дейностите, за които се предоставя интеграционната добавка. Въведеното ограничение в чл. 28, ал. 1 от ППЗИХУ (понастоящем отменено), според което обектите, в които се извършват санаториалното лечение и рехабилитационните услуги следва да отговарят на медицинските стандарти по Наредба № 30/2004 г., е относимо при провеждане на медицинска, но не и на социална рехабилитация, каквато е извършена в разглеждания казус. В случая е от значение обстоятелството, че балнеолечение и рехабилитационни услуги са били извършени, като е ирелевантно дали обектът, в който са проведени е регистриран за балнеолечебна и рехабилитационна дейност. В приложимите разпоредби на ЗИХУ и ППЗИХУ не е предвидено изискване социалната рехабилитация да е проведена в специални лечебни заведения, поради което съдът намира, че заповедта е постановена в противоречие с материалноправната разпоредба и целта на закона. Предвид горното, като е отменил оспорения административен акт и е изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания, Административен съд - П. е постановил правилно решение. Воден от горното, касационният състав на Върховен административен съд, Шесто отделение намира, че съдебното решение на Административен съд гр. П. следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и направеното своевременно искане, на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, съгласно представен договор и списък в размер на 600 лв. за адвокатско възнаграждение. Така мотивиран, настоящият състав на Върховен административен съд, Шесто отделение