Решение № 6323 от 28.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10267/2019 г.

Решение № 6323 от 28.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10267/2019 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Л. Гонова и Д. Гонов от [населено място], подадена чрез адвокат В. Кънчев, против Решение № 1038/28.05.2019 г., постановено по административно дело № 2096/2018 г. по описа на Административен съд – Варна. С оспореното решение са отхвърлени жалбите на П. Панайотов и Н. Панайотова срещу Заповед № 1788/15.05.2018 г. на заместник – кмета на Община Варна, с което е разрешено на М. Тодорова и на А. Атанасов – собственици на ПИ с идентификатор 10135.2552.2411 по КККР на гр. Варна, прокарване на временен път. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение като постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон, тъй като прокараното трасе на временен път не било най-целесъобразния и удобен вариант за достигане на поземления имот. По изложените съображения се иска отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Подадена е касационна жалба и от П. Панайотов и Н. Панайотова, чрез адвокат Д. Илиева, в която се сочат основанията по чл. 209, т. 3 АПК за касиране на съдебното решение. Твърдят се допуснати нарушения в хода на проведеното административно производство, както и материална незаконосъобразност на заповедта, които обстоятелства не били съобразени от решаващия съд. Касационните жалбоподатели се представляват от адвокат Кънчев и от адвокат Илиева, които поддържа жалбите и моли да бъдат уважени по съображения, развити в писмени бележки. Ответникът, Заместник – кмета на Община Варна, редовно призован, не се явява и не взема становище по спора. Ответните страни – М. Тодорова и А. Атанасов чрез адвокат Х. Джавгова оспорват двете касационни жалби, по съображения, развити писмено, с молба съдебното решение да бъде оставено в сила и се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби, поради което предлага съдебното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в срок и от надлежни страни. Разгледани по същество, жалбите са неоснователни. Административното производство е започнало по заявление от 14.02.2018 г., подадено от М. Тодорова и А. Атанасов за издаване на заповед за прокарване на временен път по чл. 190 ЗУТ, който да осигури достъп до имота им – ПИ с идентификатор 10135.2552.2411 по КККР на гр. Варна, жк "Изгрев". Проведени са две заседания на Комисията за определяне на трасе за достъп до имоти по процедури за прокарване на временен път, назначена от Кмета на Община Варна, на които е било обсъдено заявлението, допусната е процедурата, разгледано е постъпилото възражение, което не е уважено, след което е последвало издаване на процесната заповед. Съдът е потвърдил заповедта, след като е събрал относимите за спора доказателства, установил е релевантните факти и е извършил пълна и задълбочена проверка за нейната законосъобразност на всички основания по чл. 146 АПК. Правилно е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, изрично овластен съгласно § 1, ал. 3 ДР ЗУТ и в законоустановената форма. По основното поддържано от жалбоподателите възражение относно допуснати в административното производство нарушения, което е застъпено и в касационните жалби, съдебният състав на Административен съд – Варна е отговорил подробно и мотивирано, като изводите му по този въпрос напълно се споделят от настоящата инстанция. Две от заинтересованите лица не са били уведомени за започналото административно производство съгласно изискванията на чл. 26 АПК, тъй като не са били вписани в кадастралния регистър, който именно е послужил на органа като основа за установяване на собствениците на засегнатите имоти, и който предвид нормата на чл. 2, ал. 5 ЗКИР се ползва с формална доказателствена сила до доказване на противното. Въпреки това, тези лица активно са участвали в съдебното производство, имали са възможност да защитят своите права и законни интереси, поради което правилен е изводът на съда за отсъствие на съществено нарушение на административно-производствените правила до степен обуславящ незаконосъобразност на административния акт. Установени са всички материално-правни предпоставки, разписани в чл. 190 ЗУТ за издаване на заповед за прокарване на временен път. На първо място, липсва постигнато съгласие между заявителите и собствениците на засегнатите имоти, съгласно чл. 190, ал. 6 ЗУТ, в която хипотеза кметът на съответната община е длъжен да издаде заповед за прокарване на временен път. Доказана е и втората предпоставка за издаване на заповед по чл. 190, ал. 6 ЗУТ, а именно невъзможност да се осигури транспортен достъп до имот с идентификатор 10135.2552.2411, което налага прокарването на временен път с цел ползване на същия. Спазено е и изискването, разписано в чл. 190, ал. 3 ЗУТ, съгласно което временният път по възможност трябва да следва новите улици по предвижданията на действащия Подробен устройствен план, в случая това е влезлия в сила план на кв. "Изгрев", гр. Варна, което е изрично установено от вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза. Експертът е установил също, че одобреният вариант на временен път е най-икономичен и целесъобразен, тъй като с него се засягат най-малко на брой поземлени имоти и с най-малко площ, без да се засягат заварени сгради, постройки и дълготрайни декоративни дървета. Изследвано е и предложението на жалбоподателите за преминаване на пътя през други имоти, но е установено, че този вариант не е най-икономичния, тъй като трасето на пътя е по-дълго, засягат се повече на брой имоти, с по-голяма площ, а освен това попада в територия с денивелация, което предполага нужда от допълнително укрепване на терена. Не се установиха допуснати от първостепенния съд нарушения на съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК. Проведени са редица открити съдебни заседания, на които съдът е предоставил възможност на страните да ангажират доказателства за твърденията си, приетите доказателства са допустими и са относими към правния спор, обсъдени са от съда, който е постановил мотивиран съдебен акт. Воден от горните мотиви и като съобрази, че съдебното решение е валидно, допустимо и правилно, същото следва да бъде оставено в сила. Независимо от този изход на спора, в полза на ответните по касация страни не следва да се присъждат разноски за настоящото съдебно производство, тъй като не са представени доказателства за сторени такива. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,