Решение № 16168 от 8.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6094/2010 г.

Решение № 16168 от 8.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6094/2010 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Марийка Константинова Миткова и Николай Цветанова Николов срещу решение от 5.01.2010 г., постановено от Софийски градски съд - административно отделение, III-г състав по адм. д. № 2296/2002 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение по същество на спора, с което да бъде потвърден оспореният административен акт. Ответникът - кметът на Столична община район "Панчарево" не взема становище по жалбата. Ответникът Ценка Григорова Аршинкова, излага доводи за неоснователност на касационната жалба и прави искане за потвърждаване на обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред градския съд е образувано по оспорване на заповед № РД-46-433 от 9.07.2002 г., с която кмета на СО - район "Панчарево" на основание § 62, ал. 3 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ е признал правото на Цветан Николов Митков да придобие право на собственост при условията на § 4а, § 4д и § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ върху имот пл. № 64, к. л. Г10-4-А, местност "Косанин дол", землището на с. Бистрица, район Панчарево. Съдът е отменил като незаконосъобразен оспорения административен акт. За да стигне до този правен извод на първо място съдът е приел, че заповедта е издадена на основание протокол на помощната комисия с посочен номер, като под по този номер, но на различна дата са съставени два протокола с противоречиво съдържание. Освен това и в двата приложени протокола на комисията по § 62, ал. 2 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ е отразено, че заявителят не разполага с документ за предоставено право на ползване. С оглед фактическите констатации, изложени в акт на помощен орган, съдът е достигнал до извод, че незаконосъобразно с оспорената заповед е признато право на трансформация на право на ползване в право на собственост. На следващо място, съдът е приел, че в производството по делото не е доказано наличие на една от кумулативните предпоставки за признаване на заявените права, а именно не са представени доказателства, от които да се направи извод, че на Цветан Николов Митков е предоставено право на ползване въз основа на нормативен акт, включен в хипотезата на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. При липса на една от задължителните предпоставки не е имало основание за признаване на право на придобиване на собственост. На последно място, съдът е приел, че в хода на производството не са представени и доказателства сградата в имота да е била построена преди 1.03.1991 г. По тези доводи съдът е отменил като незаконосъобразен оспорения административен акт. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да обосновават наличие на релевираните отменителни основания. Трансформирането на правото на ползване в право на собственост представлява сложен фактически състав обхващащ различни предпоставки в зависимост от това дали случаят попада в приложното поле на § 4а, ал. 1, § 4а, ал. 5 или § 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Във всички хипотези обаче трябва предварително да е доказано съществуването на ограниченото вещно право - правото на ползване върху земеделската земя. Съгласно § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ правото на ползване върху земеделски земи следва да е било предоставено на гражданите по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет. Това обстоятелство се установява с официален документ, издаден от компетентния административен орган съгласно изискванията на нормативните актове, изброени примерно в § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Първоинстанционният съд след анализ на представените по административната преписка доказателства обосновано е приел, че в настоящия случай липсва документ за надлежно учредено право на ползване. В този смисъл са били и констатациите на помощния орган - комисията по § 62, ал. 1 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. В съставените два протокола изрично е отразено, че заявителя не разполага с документ за предоставено право на ползване. Само това е достатъчно основание да се приеме, че още в хода на административното производство е установена липсата на една от задължителните материално-правни предпоставки за признаване на право за преференциално придобиване на собственост. Доколкото административния орган издава заповедта при обвързана компетентност, с оглед констатациите на помощния орган, то в случая кметът на район "Панчарево" не е имал основание да признае заявените права при изричното установяване, че заявителя не разполага с документ за предоставено право на ползване. Впрочем и в хода на съдебното производство, въпреки събраните многобройни доказателства не е установено да е предоставено право на ползване на наследодателя на касационните жалбоподатели по реда, предвиден в § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Неоснователни са доводите на касационните жалбоподатели относно правната легитимация на жалбоподателката Аршинкова да оспори заповедта, с която му е призваното право на трансформация на право на ползване в право на собственост. По делото е представено решение на ПК, сега ОСЗ, Панчарево, с което на наследници на Пенко Дръндов е възстановен имот, в терена на който се нанася процедирания имот. Влязлото в сила възстановително решение удостоверява признатите права и не може да бъде оборвано с инцидентни установявания в друго административно производство. Още повече, че в случая доводите не само, че не се установяват от доказателствата по делото, но и с категоричност се опровергават от представени по делото доказателства. С оглед на изложеното настоящият състав счете, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение,