Решение № 6891 от 22.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 78/2014 г.

Решение № 6891 от 22.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 78/2014 г., VII о., докладчик председателят Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Иван Иванов Чирпанлиев срещу решение № 2570 от 22.11.2013 г. по адм. д. № 1574/2013 г. на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу акт за установяване на задължения по декларация № 498/20.09.2011 г. в потвърдената му част с решение № 1/16.04.2013 г. на началник отдел "Местни данъци" при Община Асеновград. Излагат се касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответната страна е представила писмен отговор. Прокурорът дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване в първоинстанционното производство е акт за установяване на задължение по декларация № 498/20.09.2011 г., издаден от Началник сектор "Събиране, контрол и ревизии" в отдел "Местни данъци" при Община Асеновград, в частта с който са установени задължения за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци за периода 1.01.2008 г. - 31.12.2010 г. на жалбоподателя Иван Иванов Чирпанлиев. Като основания за оспорването са изтъкнати допуснати съществени процесуални нарушения по издаването на акт за установяване на задължение по декларация № 498/20.09.2011 г., изразяващи се в отсъствие на съобщаване по смисъла на чл. 107, ал. 3, предложение първо от ДОПК, както и по чл. 23 и чл. 69, ал. 2 от Закона за местните данъци и такси и че решенията на Общински съвет - Асеновград, въз основа на които е определен размера на такса за битови отпадъци за 2008 г., 2009 г. и 2010 г. не са влезли в сила и същият не е обективиран в подзаконов нормативен акт, съгласно изискванията на чл. 79 от АПК. За да отхвърли подадената жалба съдът е приел за неоснователни доводите за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на акта и по-точно за липсата на съобщаване по чл. 107, ал. 3, предл. първо от ЗМДТ. Изложил е мотиви, че съобщението не е индивидуален административен акт за установяване на размера на дължимите задължения, то има единствено информационна цел и не е правопораждащ юридически факт за възникване на задължението местния данък и такса битови отпадъци. Задължението възниква ex lege с осъществяването на визираните в правната норма факти - наличието на определена в закона правна връзка между правния субект и имота, и предоставянето/ползването на услугата. За неоснователно е прието твърдението за нарушение на чл. 1, ал. 3 и 4 от ЗМДТ. Съгласно § 10 от ЗИД на ЗМДТ /в сила от 1.01.2008 г./ ОС определя размера на местните данъци до 29.02.2008 г., което в настоящия случай е сторено с надлежно решение № 102/27.02.2008 г., с което е приета Наредба за определяне размера на местните данъци на територията на Община Асеновград. За неоснователно е счетено и възражението за нарушение на чл. 79 от АПК. В конкретния случай законосъобразно е приложена нормата на чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ, съответно по делото са приложени като доказателства, приети в изпълнение на тази норма, решения на ОС Асеновград - Решение № 58 по Протокол № 4 от 19.12.2007, Решение № 433 по Протокол № 20 от 28.01.2009 г. и Решение № 737 по Протокол № 33 от 16.12.2009 г., с които е определен размера на такса за битови отпадъци за жилищни и вилни имоти на граждани, намиращи се в регулационните граници за 2008 г., 2009 г. и 2010 г. Решението е правилно. Неоснователни са твърденията в касационната жалба за съществено нарушение на съдопроизводствените правила поради неизпълнение на задължението по чл. 171, ал. 4 от АПК, съдът не е указал съдействие за отстраняване на формални грешки и неясноти в изявленията на жалбоподателя, както и че не е дал указания за представяне на доказателства от значение за делото. С жалбата подадена от Иван Иванов Чирпанлиев не са повдигнати възражения отнасящи се до непредоставянето на услугите по сметосъбиране, сметоизвозване, обезвреждане в депа или други съоръжения на битови отпадъци и поддържане на чистота на териториите за обществено ползване, поради което не са били налице основания съдът да дава указания на страна в процеса за ангажиране на доказателства в тази насока. В рамките на съдебното производство пред първата инстанция са събрани и обсъдени всички релевантни факти и доказателства от значение за правния спор, досежно развитите в жалбата съображения По отношение на изложението в жалбата свързано с обстоятелството, че промилът за облагане с такса за битови отпадъци следва да бъде определен в наредба и всички последващи изменения в размера на същия трябва да бъдат извършвани съгласно чл. 79 от АПК, следва да се има предвид, че разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ императивно установява, че таксата за битови отпадъци се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общински съвет въз основа на одобрена план - сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за осигуряване на съдове за съхраняване на битовите отпадъци - контейнери, кофи и други, събиране, включително разделно, на битовите отпадъци и транспортирането им до депата или други инсталации и съоръжения за третирането им, проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци или други инсталации или съоръжения за обезвреждане, рециклиране и оползотворяване на битови отпадъци, включително отчисленията по чл. 60 и 64 от Закона за управление на отпадъците и почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване. В точки 2.1. от решение № 58, взето на Четвърто редовно заседание с Протокол № 4/19.12.2007 г., решение № 433, взето на Деветнадесето редовно заседание с Протокол № 20/28.01.2009 г. и решение № 737, взето на Тридесет и трето редовно заседание с Протокол № 33/16.12.2009 г. на Общински съвет - Асеновград, представени по делото, противно на изложеното в жалбата, за жилищните и вилни имоти на граждани и предприятия, находящи се на територията на гр. Асеновград, включително кв. Горни Воден и кв. Долни Воден е определен размера на такса за битови отпадъци, пропорционално върху данъчните оценки на имотите - 1.65 % О, разпределени за всяка от видовете дейности по отделно, а именно отделни промили за сметосъбиране и сметоизвозване, за обезвреждане на битови отпадъци и за чистота на териториите за обществено ползване. Пред съда са представени доказателства за изпълнение на задължението на Община Асеновград по чл. 22, ал. 1 от ЗМСМА по отношение на решенията, както и доказателства за публикуването им на сайта на администрацията, които са приети по делото. От писмо изх. № ПО - 10 - 20 -1 от 21.10.2013 г. на Областен управител на Област Пловдив, заверено копие на което приложено към писмения отговор, е видно, че за решение № 58, взето на Четвърто редовно заседание с Протокол № 4/19.12.2007 г., решение № 433, взето на Деветнадесето редовно заседание с Протокол № 20/28.01.2009 г. и решение № 737, взето на Тридесет и трето редовно заседание с Протокол № 33/16.12.2009 г. на Общински съвет - Асеновград е осъществен контрол за тяхната законосъобразност и същите не са върнати за преразглеждане и не са оспорени пред Административен съд - гр. Пловдив. Механизмът за определяне размера на данъка върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци е уреден в Закона за местните данъци и такси, в Наредба за размера на местните данъци на територията на Община Асеновград и в Наредба за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги на територията на Община Асеновград. Размерът на определената по реда на Приложение № 2 от Закона за местните данъци и такси данъчна оценка на имота, притежаван от жалбоподателя Иван Иванов Чирпанлиев, не е оспорван в рамките на съдебното производство и съответно не са били налице основания за ангажиране на доказателства от страна на ответника в тази насока. В Акт за установяване на задължение по декларация № 498/20.09.2011 г. е разписана дължимостта на отделните вноски по видове задължения и съответно тяхната изискуемост в съответствие с нормативно установените изисквания, а също така е посочено, че съгласно чл. 4, ал. 2 от Закона за местните данъци и такси невнесените в срок задължения по закона се събират заедно с лихвите по ЗЛДТДПДВ, а тяхното съвкупно посочване, категорично не води до незаконосъобразност на акта. Не са ангажирани доказателства за неправилно изчисляване размера на лихвите върху основните задължения. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение