Решение № 2902 от 20.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10407/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 64, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК). Образувано е по две касационни жалби срещу решение 917 от 12.07.2024 г., постановено по адм. дело 239/2023 г. на Административен съд София област (АССО), с което е отменено решение 78/26.01.2023 г., постановено от КЗК по преписка КЗК-435/2022 г., и преписката е върната на КЗК за ново произнасяне при спазване задължителните указания на съда по тълкуване и прилагане на закона. Първата касационна жалба е подадена от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК, Комисията), чрез процесуалния представител мл. експерт М. Горанова. В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Релевирани са възражения за липса на произнасяне по всички представени по делото доказателства, в това число липса на произнасяне по отношение на разпитаните в съдебно заседание свидетели. Посочено е, че АССО неправилно е приел, че КЗК е допуснала грешка при определянето на процесния период и при изследването на конкурентните отношения между страните. Касационният жалбоподател моли да бъде отменено решението на АССО и да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата на Дафлорн МЛМ ЕООД срещу решението на Комисията. Претендира разноски за двете съдебни инстанции и прави алтернативно възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна. Втората касационна жалба е подадена от Дафлорн ООД, чрез процесуалния му представител адв. Славов. В касационната жалба са наведени доводи за недопустимост и неправилност на обжалваното решение като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Твърди се, че жалбата, с която е сезиран първоинстанционният съд, е неясна и от нея не може да се разбере нито в какво се изразява допуснатото от КЗК нарушение, нито какво е твърдяното нарушение по ЗЗК от страна на Дафлорн ООД и това възражение не е било обсъдено от АССО. На следващо място е възпроизведено решението на КЗК с твърдения, че правилно е определен процесният период и са спазени задължителните указания на ВАС, но и дори да не са изпълнени в цялост, това не представлява съществено нарушение, тъй като не било могло да повлия върху крайния резултат, във връзка с което са развити съображения за липса на нарушение по глава VII от ЗЗК от страна на Дафлорн ООД. Касационният жалбоподател моли да бъде обезсилено или алтернативно отменено решението на АССО и да бъде постановено друго, с което да бъде оставена без разглеждане или алтернативно без уважение жалбата на Дафлорн МЛМ ЕООД против решението на КЗК. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответниците Дафлорн МЛМ ЕООД и ПроЛакт ЕООД, чрез процесуален представител адв. Казанлиев, вземат становище за неоснователност на касационните жалби. Претендират разноски за адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Счита, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационните жалби като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК за процесуално допустими. Разгледани по същество касационните жалби са неоснователни. Производството пред Административен съд София-област е образувано по жалба, подадена от Дафлорн МЛМ ЕООД и ПроЛакт ЕООД, против решение 78/26.01.2023 г., постановено от КЗК по преписка КЗК-435/2022 г. Производството по жалбата на ПроЛакт ЕООД е прекратено с влязло в сила определение 1036 от 22.08.2023г., постановено по адм. дело 239/2023г. по описа на АССО. Производството пред КЗК по преписка КЗК-435/2022г., по която е постановено обжалваното пред АССО решение 78 от 26.01.2023г., е образувано по повод на влязло в сила решение 1036 от 14.10.2021 г., постановено по адм. дело 536/2021 г. по описа на АССО, в частта, в която е отменено по жалба на Дафлорн МЛМ ЕООД решение 410 от 22.04.2021 г. на КЗК по преписка КЗК-542/2020 г., в частта, в която е прекратено производството по отношение на Дафлорн МЛМ ЕООД и преписката е върната на КЗК за ново произнасяне при спазване на задължителните указания на съда по тълкуване и прилагане на закона. Решението на АССО в тази му обжалвана част е оставено в сила с решение 5080 от 30.05.2022 г., постановено по адм. дело 11689/2021 г. по описа на ВАС. В решението на АССО е прието, че процесният период, установен от КЗК - от месец май 2020 г. до момента на постановяване на решението на КЗК 22.04.2021 г., е правилно определен. Прието е, че изводът за липса на конкуренция между Дафлорн ООД и Дафлорн МЛМ ЕООД поради извършване на стопанска дейност на различни пазари е необоснован и неправилен. Като следва да бъде установено дали Дафлорн ООД извършва единствено производство или и търговия с процесните продукти, като след това се изследва реалната и потенциалната конкуренция между двете предприятия. Прието е, че КЗК следва да се произнесе по същество на повдигнатия спор дали са налице конкурентни отношения между двете дружества, като задължителен елемент от фактическия състав на общата забрана за нелоялна конкуренция. С обжалваното пред настоящата инстанция решение съставът на АССО е приел, че макар КЗК да е извършила цялостно изследване на относимите обстоятелства съобразно горепосочените задължителни указания на съда, неправилно и в противоречие именно със задължителните указания е определила процесният период. Така КЗК е приела, че в съдебното решение на ВАС е възприет процесният период, установен от КЗК с решение 410/2021г. по преписка КЗК-542/2020г., който е от края на месец май 2020г. до момента на постановяване на решение 410/2021г. на КЗК, т.е. до 22.04.2021г. Същевременно обаче е прието, че КЗК вече е установила с влязло в сила решение 114 от 04.02.2021 г. по преписка КЗК-478/2020 г., че в периода от началото на 2019 г. до датата на постановяване на решението - 04.02.2021 г., Дафлорн МЛМ ЕООД и Дафлорн ООД не се намират в конкурентни отношения, поради което е направен анализ само по отношение на периода от 05.02.2021 г. до края на процесния период, а именно 22.04.2021 г. Във връзка с направеното от КЗК позоваване на процесния период, установен в решение 114 от 04.02.2021г. на КЗК по преписка КЗК-478/2020г., първоинстанционният съд е приел, че този период всъщност е от началото на 2019г. до месец юни 2020г. Именно в рамките на този интервал от време, определен според твърденията в сезиращото КЗК искане от Дафлорн ООД за извършени нарушения от страна на Дафлорн МЛМ ЕООД, КЗК е анализирала конкуренцията между двете предприятия, като е приела, че същите оперират на различни пазари пазара на производство и пазара на разпространение на хранителни добавки, като отношенията им производител дистрибутор се развиват на плоскостта на вертикалните отношения, а не на конкурентните такива. При което решаващият съд е приел, че неправилно КЗК е направила анализ за периода само от 05.02.2021г. до 22.04.2021г., вместо от месец юни 2020г. до 22.04.2021г. Преценено е, че неправилно изследваният период налага отмяна на оспореното решение и връщане на преписката на КЗК за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения съобразно дадените от съда указания. Решението на съда е допустимо, правилно и законосъобразно. Не са налице сочените в жалбите касационни основания. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател Дафлорн ООД за недопустимост на решението, като постановено по нередовна жалба, чиито недостатъци не са били отстранени в указания на жалбоподателя Дафлорн МЛМ ЕООД 7-дневен срок. Следва да се отбележи, че първоинстанционният съд не е констатирал нередовност на жалбата по смисъла на чл. 150, ал. 1, т. 6 АПК липса на указание в какво се състои незаконосъобразността на акта, както неоснователно твърди касаторът. Видно от разпореждане 604 от 16.03.2023г. за насрочване на делото, в него изрично е отбелязано, че съдът е извършил проверка за редовността и допустимостта на жалбата. С протоколно определение от 12.05.2023 г. съдът е предоставил единствено възможност на жалбоподателя да конкретизира жалбата си съобразно доводите, изложени в отговора на Дафлорн ООД. От своя страна, жалбоподателят е изразил становище по отговора на касационната жалба с вх. 3630 от 17.05.2023 г. Освен това, видно от изложеното в жалбата на Дафлорн МЛМ ЕООД до АССО, в нея са наведени конкретни възражения именно досежно определения от КЗК процесен период, като изрично е заявено, че изцяло грешен и произволен е изводът на КЗК, че процесният период следва да се промени от края на месец май 2020 г. 22.04.2021 г. на 05.02.2021 г. 22.04.2021 г. (л. 3 от жалбата и л. 4 по делото). Съдът е възприел като основателни така наведените доводи за неправилно определен процесен период по преписка КЗК-435/2022г., което е обусловило и решаващият му извод за отмяна на решението на КЗК на процесуално основание. Допълнително, видно от протокола от откритото съдебно заседание на 26.01.2024 г., процесуалният представител на Дафлорн МЛМ ЕООД е потвърдил тезата си, че КЗК е променила периода на проверката извън твърденията в първоначалната жалба. Посочено е също, че нарушенията, за които е сезирана КЗК, са за предходен период и на практика КЗК е определила период, за който вероятно липсват нарушения. Този период е ясно очертан и в първото решение на АССО - решение 1036 от 14.10.2021 г. по адм. дело 536/2021 г. по описа на АССО, оставено в сила в обжалваната му част с решение 5080 от 30.05.2022г. по адм. дело 11689/2021г. по описа на ВАС. Предметът на жалбата пред АССО е ясно дефиниран, като освен наведените твърдения за неправилно определен процесен период, е изразено несъгласие с изводите на КЗК по всички спорни въпроси за твърдени конкурентни отношения между двете дружества и съответно за осъществени нарушения от страна на Дафлорн ООД на разпоредбите от глава VІІ ЗЗК, за което са изложени подробни съображения. Следователно, Дафлорн ООД, конституирано като заинтересована страна по делото пред АССО, е разполагало с конкретни твърдения, които да опровергае. Поради това са спазени изискванията за предоставяне на ефективни правни средства за защита на страните. В допълнение следва да се отбележи, че по силата на чл. 168 АПК съдът е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146, без да се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия. Както се посочи, решаващият съд е отменил решението на КЗК на процесуално основание поради неправилно определен процесен период, в рамките на който да се установят релевантните за спора обстоятелства, въз основа на които да се направят съответните правни изводи. Доколкото липсва произнасяне от първата инстанция по същество, т.е. по материалната законосъобразност на решението на КЗК, неотносими за настоящото производство са наведените доводи в касационната жалба на Дафлорн ООД по приложението на глава VІІ ЗЗК. Настоящата касационната инстанция е ограничена до разглеждане единствено на изложените от състава на АССО съображения за процесуално нарушение, допуснато при постановяване на решението на КЗК. В решението на КЗК изрично е посочено, че в съдебното решение на ВАС е възприет установеният от КЗК с решение 410/2021г. по преписка КЗК-542/20г. процесен период, който е от края на месец май 2020г. до момента на постановяване на решението, т.е. до 22.04.2021г. Отбелязано е, че КЗК ще се придържа към така установения процесен период и в настоящото решение. В същото време, независимо от гореизложеното, е прието, че Комисията вече е установила с влязло в сила решение /решение 114 от 04.02.2021 г. на КЗК по преписка КЗК-478/2020 г./, че в периода от началото на 2019г. до 04.02.2021г. Дафлорн МЛМ ЕООД и Дафлорн ООД не се намират в конкурентни отношения, поради което в настоящото производство КЗК ще направи анализ само по отношение на периода от 05.02.2021г. до края на процесния период, а именно 22.04.2021г. Другояче казано, КЗК е изключила от проучването период от осем месеца, в нарушение на задължителните указания на касационната инстанция, които самата Комисия е цитирала, и при неправилно интерпретиране на мотивите от свое решение 114 от 04.02.2021 г. по преписка КЗК-478/2020 г. Действително, както е отбелязано и в касационната жалба на КЗК, в решение 114 от 04.02.2021г. на КЗК, като процесен период формално е определен периодът от началото на 2019г. до настоящия момент, т.е. моментът на постановяване на решението 04.02.2021г. Независимо от това, в мотивите на решението /Правните изводи по приложение на глава VІІ ЗЗК/ ясно и недвусмислено е посочено, че с оглед на изложената фактическа обстановка, Комисията счита, че съдържащите се в искането на Дафлорн ООД твърдения за извършени нарушения от страна на Дафлорн МЛМ ЕООД се отнасят за периода от началото на 2019 г. до месец юни 2020 г. Прието е, че в този период договорните отношения между страните са били между производител и изключителен дистрибутор, като не са налице твърдения за нелоялно поведение на ответното дружество извън този времеви обхват. Въз основа на това Комисията е заключила, че в рамките на този период страните оперират на различни пазари съответно на производство и разпространение на хранителни добавки. Следователно, техните отношения следва да бъдат квалифицирани като вертикални, а не като конкурентни. Допуснатото несъответствие при дефинирането на процесния период в отделни части от решение 114 от 04.02.2021г. на КЗК следва да бъде преодоляно чрез позоваване и съобразяване с реално определения такъв, в резултат на установените по преписката факти и конкретните твърдения на искателя, а именно началото на 2019г. до месец юни 2020г. В контекста на гореизложеното, настоящият съдебен състав намира за правилни изводите на АССО, че Комисията е допуснала грешка при интерпретиране на мотивите от свое решение 114 от 04.02.2021 г. по преписка КЗК-478/2020 г., като необосновано се е позовала на формално посочения в същото процесен период, без да съобрази реално определения такъв, изведен след анализ на конкретно наведените твърдения на искателя Дафлорн ООД и установените по преписката правнорелевантни факти. Така на практика Комисията е допуснала грешка при цитиране на собственото си решение и обективираните в него правни изводи, което е довело до погрешно определяне на периода, в който липсват конкурентни отношения между страните по спора. В допълнение, както се каза, с влязлото в сила решение на АССО изрично е приет процесният период от края на месец май 2020 г. до 22.04.2021 г. Неправилното определяне на процесния период представлява съществено процесуално нарушение. Това се потвърждава от твърденията на Дафлорн МЛМ ЕООД, както и от установените факти по преписката, че основните твърдения за извършени нарушения се отнасят именно в периода юни 2020 г. 2021 г., а не във времевия диапазон 04.02.2021 г. 22.04.2021 г. Поради тази причина, ако се разгледат всички релевантни факти по преписката, констатациите относно наличието на нарушение биха могли да се променят съществено. Поради гореизложеното, неоснователни са всички, съдържащи се в двете касационни жалби, оплаквания за неправилност на съдебното решение поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост. Настоящият състав на ВАС споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд, поради това обжалваното съдебно решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора в полза на ответника Дафлорн МЛМ ЕООД следва да бъдат присъдени претендираните разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. По отношение на размера на заплатеното адвокатско възнаграждение, възлизащ на 2 000 лв., съгласно представен договор за правна защита и съдействие и платежно нареждане, е направено възражение за прекомерност, което съдът намира за неоснователно. С оглед действителната фактическа и правна сложност на делото, адвокатското възнаграждение следва да бъде присъдено в пълния претендиран размер, платим поравно от двамата касационни жалбоподатели. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,