Решение № 12109 от 3.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7971/2018 г.

Решение № 12109 от 3.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7971/2018 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. Николов, чрез пълномощник по делото адв. Я. Апостолова, против решение № 2896 от 30.04.2018 г., постановено по адм. дело № 7857/2017 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ), с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му срещу заповед № 230з-377/22.06.2017 г., издадена от началника на сектор "Охранителна полиция" към 06 Районно управление при Столична дирекция на вътрешните работи (06 РУ – СДВР). С последната на касатора е било наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца, считано от датата на връчване на заповедта. В касационната жалба са развити съображения за неправилност на обжалваното решение като постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и постановяването на ново решение по съществото на спора, с което оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание бъде отменена като незаконосъобразна. Претендира присъждане на сторените в настоящото производство съдебни разноски. Ответната страна – началник сектор "Охранителна полиция" към 06 РУ – СДВР, чрез процесуален представител юрисконсулт Т. Георгиев, изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в депозирани писмени бележки и в съдебно заседание. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, както и възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, в изпълнение разпоредбата на чл. 218 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 АПК против подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение АССГ е отхвърлил като неоснователна жалбата на Г. Николов срещу заповед № 230 з-377/22.06.2017 г. на началник сектор "Охранителна полиция" към 06 РУ – СДВР, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 2, вр. чл. 197, т. 3 и чл. 200, ал. 1, т. 11 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) на жалбоподателя е било наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на правомощията му по чл. 204, т. 4 ЗМВР, в предписаната от закона форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с действащите материалноправни разпоредби и целта на закона. Настоящата касационна инстанция намира обжалваното съдебно решение за правилно. Неоснователни са доводите на касатора за постановяването му в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд надлежно е изяснил фактическата обстановка по спора, като въз основа на събраните доказателства и приложимата нормативна уредба е формирал верни правни изводи, които следва да бъдат споделени от настоящия съдебен състав. При постановяването на процесната заповед не са допуснати сочените от касатора съществени нарушения. Неоснователно е възражението, че от текста на процесната заповед не става ясно кои са конкретните разпоредби, които са били нарушени с описаното в заповедта деяние, обективирано от Г. Николов. От т. 4, абзац първи на заповед № 230 з-377/22.06.2017 г. на началник сектор "Охранителна полиция" към 06 РУ – СДВР е видно, че нарушението, за което е било наложено дисциплинарното наказание "порицание" за срок от шест месеца, се изразява в неизпълнение на задължението, предвидено в т. 39 от Заповед рег. № 230 з-616/27.12.2016 г. относно разпределението на работното време, отчитане и документиране на положен труд извън установеното работно време в 06 РУ – СДВР. В посочения текст от заповедта ясно и недвусмислено е записано, че промени в утвърдените от началника на 06 РУ – СДВР графици се извършват с разрешение на същия началник, като за необходимите промени следва да се изготвя мотивирана докладна записка. Така описаното е вменено като задължение на началник група "Охрана на обекти" в сектор "Охранителна полиция" към 06 РУ – СДВР (изрично закрепено в т. 30. 1. от Заповед рег. № 230 з-616/27.12.2016 г.). Във връзка с това негово задължение е и установената в процесната заповед от дисциплинарнонаказващия орган фактическа обстановка, а именно – нанасяни на ръка от началник група "Охрана на обекти" в сектор "Охранителна полиция" към 06 РУ – СДВР корекции на месечните графици на работните смени за м. януари – м. май 2017 г., за които корекции няма изготвени мотивирани докладни записки, нито е извършено впоследствие утвърждаване на новите графици по реда и при условията, установени в Наредба № 8121 з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР (Наредбата). Касаторът Г. Николов не оспорва по същество наличието на вменено му по служба задължение да изготвя месечните графици за работните места на група "Охрана на обекти" в сектор "Охранителна полиция" към 06 РУ-СДВР, както правилно е съобразил първоинстанционният съд. С оглед неоспорването на този факт пред първата инстанция, следва да се приеме за неоснователен аргументът на касатора, че Заповед рег. № 230 з-616/27.12.2016 г., в която изрично е разписано задължението му по изготвяне на графиците, не е била доведена до неговото знание, поради което и дисциплинарната му отговорност за неизпълнение на заповедта е била неправомерно ангажирана. Въз основа приетите по делото писмени доказателства, безспорно установено е наличието на нанесени на ръка корекции в месечните графици за цитирания период, които корекции са били извършени от Г. Николов, като същевременно не са налице доказателства за осъществяването им в съответствие с приложимата процедура съгласно Заповед рег. № 230 з-616/27.12.2016 г. и Наредбата. Правилен е изводът на съда, че не се доказва да е било поискано и получено изричното разрешение на началника на 06 РУ – СДВР, съобразно изискването на т. 39 от Заповед рег. № 230 з-616/27.12.2016 г., както и да са изготвени месечни графици – изменения, утвърдени от началника на 06 РУ – СДВР в изпълнение на чл. 14, ал. 5 от Наредбата. Що се касае до допуснатата неточност в процесния административен акт относно издателя на Заповед рег. № 230 з-616/27.12.2016 г. (посочена е като заповед на началника на 06 РУ – СДВР при действителен неин автор директорът на СДВР), то тази неточност следва да бъде оценена като несъществено нарушение, което по никакъв начин не е довело до накърняване правото на защита на дисциплинарно наказания служител – от посочената неточност не е могло да настъпи объркване у наказаното лице относно конкретния вътрешноведомствен акт, установяващ правилата и задълженията му във връзка с дейността по изготвяне на месечните графици в група "Охрана на обекти" при сектор "Охранителна полиция" към 06 РУ – СДВР. Неоснователен е и доводът на касатора за формирана грешка в представите на съда относно действителното фактическо положение поради обсъждането единствено на една от посочените като нарушени в процесния акт заповеди. В изпълнение на задължението си за проверка законосъобразността на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание "порицание", решаващият първоинстанционен състав е изследвал доказателствата по делото с оглед вмененото на Г. Николов нарушение и е достигнал до извод за действително извършено нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в неизпълнение на служебните задължения, възложени на служителя със Заповед рег. № 230 з-616/27.12.2016 г. на директора на СДВР. Фактът, че съдът е аргументирал крайния си извод за законосъобразност на заповедта с оглед нарушение само на една от общо двете цитирани в процесния акт заповеди не съдържа в себе си каквото и да е нарушение на съдопроизводствените правила, нито такова, свързано с приложението на материалния закон. Съдът, след преценка доводите на страните и събраните по делото доказателства, правилно и обосновано е заключил, че следва да потвърди наложеното дисциплинарно наказание с оглед на доказано извършване на нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2, вр. чл. 200, ал. 1, т. 11 ЗМВР, за неизпълнение на задължението на началник група "Охрана на обекти" в сектор "Охранителна полиция" към 06 РУ-СДВР по т. 39 от Заповед рег. № 230 з-616/27.12.2016 г. на директора на СДВР. Не е налице и твърдяното в касационната жалба несъответствие между фактически описаните нарушения, обобщени от дисциплинарнонаказващия орган като небрежност в служебната дейност, и дадената същевременно правна квалификация на нарушението по чл. 194, ал. 2, т. 2, вр. чл. 200, ал. 1, т. 11 ЗМВР, вместо по чл. 199, ал. 1, т. 3 ЗМВР. В тази връзка следва да се посочи, че при систематичното и логическо тълкуване на цялостния текст на процесната заповед, използваният в нея израз - "проявил небрежност" няма за цел да определени правната квалификация на описаните деяния. Поради това и правилно първоинстанционният съд не е констатирал порок в преценката на административния орган относно приложимите материалноправни разпоредби. Обективираното от Г. Николов деяние правилно е квалифицирано като нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 ЗМВР, проявено посредством неизпълнението на конкретни служебни задължения, предвидени в конкретна заповед на висшестоящ орган, за което нарушение се следва на основание чл. 200, ал. 1, т. 11 ЗМВР дисциплинарното наказание "порицание." Неоснователно е също така възражението за постановяване на процесната заповед извън срока по чл. 195, ал. 1 ЗМВР за налагане на дисциплинарното наказание, а именно не по-късно от два месеца от откриване на нарушението. Съгласно чл. 196, ал. 1 и ал. 2 ЗМВР дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. В настоящия случая дисциплинарното производство срещу Г. Николов е започнало с изпращане до началника на 06 РУ- СДВР на Докладна записка рег. № 230 р-9808/15.05.2017 г., който на свой ред е разпоредил проверка, приключила със справка рег. № 230 р-11152/05.06.2017 г. на началник сектор "Охранителна полиция" при 06 РУ – СДВР (дисциплинарнонаказващ орган). Следва да се приеме, че моментът, в който дисциплинарнонаказващият орган е установил обстоятелствата около констатираните нередовности и самоличността на техния извършител, е моментът на изготвянето на справката. Последната е потвърдена от началника на 06 РУ – СДВР, а служителят е запознат с нея на 08.06.2017 г., като му е предявена и изрична покана за даване на писмени обяснения. В допълнение, дори и да се възприеме като начална дата на срока по чл. 195, ал. 1 ЗМВР по-ранната такава, а именно – тази, на която Докладна записка рег. № 230 р-9808/15.05.2017 г. е постъпила в 06 РУ – СДВР (15.05.2017 г.), то до датата на издаване на процесната заповед, издадена от началник сектор "Охранителна полиция" при 06 РУ – СДВР (22.06.2017 г.), все още не са изминали двата месеца съгласно чл. 195, ал. 1 ЗМВР, с оглед на което императивният срок следва да се счита спазен. Най-сетне, като неоснователно следва да бъде отхвърлено и касационното възражение за порочност на съдебното решение поради неизложени от съда мотиви във връзка с провеждане на процедурата по чл. 206, ал. 2 ЗМВР. В действителност, в оспорения съдебен акт решаващият състав не е развил конкретни съображения за съответствие на административния акт с изискването по чл. 206, ал. 2 ЗМВР, като част от преценката за издаването му при съобразяване с целта на закона. В случая обаче това обстоятелство не влияе на законосъобразността на постановения съдебен акт. Същият, като краен резултат и с оглед всички останали подробно обсъдени основания по чл. 146 АПК, е правилен и следва единствено да бъде допълнен с излагане на аргументи в посочения смисъл. Съгласно чл. 206, ал. 2 ЗМВР при определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Настоящият касационен състав намира, че при определянето на дисциплинарното наказание на касатора Г. Николов – "порицание за срок от шест месеца", не са били превишени очертаните в закона рамки за упражняване на предоставената на административния орган дисциплинарна власт. Началникът на сектор "Охранителна полиция" при 06 РУ – СДВР е издал оспорената заповед след надлежно установяване на извършеното дисциплинарно нарушение – неизпълнение на служебните задължения по чл. 194, ал. 2, т. 2 ЗМВР, за което на основание чл. 200, ал. 1, т. 11 ЗМВР е наложено предвиденото по вид от самия законодател дисциплинарно наказание – "порицание". Относно размера на наказанието, същото е наложено в минимално установения от закона размер – "шест месеца", поради което несъстоятелен е всеки аргумент за издаване на процесната заповед в нарушение на правилото на чл. 206, ал. 2 ЗМВР и превратно упражнена дисциплинарна власт на административния орган, при констатирано нарушение от вида, установен в чл. 194, ал. 2, т. 2 ЗМВР, вр. чл. 200, ал. 1, т. 11 ЗМВР. По изложените съображения, като е достигнал до извод за законосъобразност на оспорената заповед и е отхвърлил жалбата срещу нея, АССГ е постановил съдебен акт при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон, без допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът правилно е разпределил доказателствената тежест между страните по делото, преценил е относимите към предмета на спора доказателства и е формирал правни изводи въз основа на конкретни и ясни мотиви. Не се доказва наличие на соченото касационно основание за отмяна на оспореното съдебно решение, поради което същото като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото, в полза на Столична дирекция на вътрешните работи при МВР, гр. София, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 100 лв. на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, платимо от касатора. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, пето отделение