Решение № 11241 от 11.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8304/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е касационна жалба, подадена от Денис 1992 ЕООД срещу Решение 363/26.03.2025 г., постановено по адм. дело 326/2024 г. по описа на Административен съд - Смолян, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) Р-16002123006868-091-001 от 12.06.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение 395/04.09.2024 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив при ЦУ на НАП. В касационната жалба се твърди неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорват се изводите на съда, че получените от жалбоподателя доставки не са свързани с икономическата му дейност и от там изводите на съда за законосъобразност на РА, в частта по ЗДДС и ЗКПО. Твърди се, че съдът необосновано отказал да кредитира заключението по назначената ССчЕ, с която се опровергавали констатациите в РА. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и вместо него - да постанови друго такова, с което да отмени обжалвания РА. Ответната страна - директорът на Дирекция ОДОП гр.Пловдив, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Панова, оспорва основателността на касационната жалба по съображения, изложени в хода на делото по същество. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 7 274 лева. По делото е приета за съвместно разглеждане и частна жалба на Денис 1992 ЕООД срещу определение 700/16.06.2025 г., постановено по адм. дело 326/2024 г. по описа на Административен съд - Смолян, с което е допълнено Решение 363/26.03.2025 г., постановено по адм. дело 326/2024 г. по описа на Административен съд - Смолян, в частта му за разноските, както следва: Осъжда Денис 1992 ЕООД да заплати на Дирекция ОДОП Пловдив разноски в размер на 7 273,53 лева. Твърди се, че определението е неправилно тъй като искането за допълване на решението, в частта за разноските е било недопустимо при липса на представен списък на разноските. Отделно от това твърди, че Дирекция ОДОП Пловдив не е била реално представлявана в нито едно от проведените заседания. В тази връзка се позовава на решение по дело С-483/22 на СЕС. Моли за отмяна на определението. Ответникът по частната жалба, не взема становище по същата. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване пред Административен съд - Смолян е бил РА Р-16002123006868-091-001 от 12.06.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, в частта потвърдена с Решение 395/04.09.2024 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив при ЦУ на НАП, с която на Денис 1992 ЕООД са установени задължения по ЗДДС в общ размер на 43 840,60 лева и лихви в размер на 17 529,83 лева, лихви по СД за ЗДДС, както и задължения за КД по ЗКПО за данъчни периоди 2018 г., 2019 г., 2020 г., 2021 г. в общ размер на 15 325,04 лева и лихви в размер на 5 879,86 лева. Установените задължения за ДДС в частта по ЗДДС са в резултат на отказано право на данъчен кредит на основание чл.70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС по фактури за доставки на стоки и услуги, предназначени за дейности, различни от икономическата дейност на лицето. Установените задължения за корпоративен данък в частта по ЗКПО са в резултат на увеличение на декларираните финансови резултати за 2018 г., 2019 г., 2020 г., 2021 г. и 2022г., на основание чл.26, т.1 от ЗКПО, във връзка с осчетоводените разходи със стойността по фактурите, за които в частта по ЗДДС е прието, че не са свързани с дейността, както и на основание чл.26, т.2 от ЗКПО по фактури, за които с влязъл в сила РА е прието, че не документират реални доставки. За да отхвърли жалбата на Денис 1992 ЕООД срещу РА, Административен съд - Смолян е изложил мотиви, че РА е издаден от компетентен орган по приходите, в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма и съдържание, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения. При преценка на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият съд е възпроизвел подробно установената в хода на ревизията фактическа обстановка и основанията на органите по приходите да откажат право на приспадане на данъчен кредит на ревизираното дружество през данъчни периоди на 2018г., 2019 г., 2020 г., 2021 г. и 2022г., на основание чл.70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, както и да установят задължения за КД в резултат на извършено увеличение на декларираните финансови резултати за 2018 г., 2019 г., 2020 г., 2021 г. и 2022г., на основание чл.26, т.1 и т.2 от ЗКПО, а също и в частта на дължимостта на лихви по справки-декларации за ДДС, по които данъкът е внесен. След това съдът е изложил заключението на вещото лице по назначената ССчЕ и собствените си фактически установявания и правни изводи. По отношение на по 50 бр. фактури, издадени през 2019 г. 2020 г. 2021 г. и 2022 г. от доставчиците ЕВН България Елекроснабдяване ЕАД и "В и К" ЕООД, с предмет на доставките - услуги и материали, първоинстанционният съд е приел, че не е доказано използването на услугите и материалите в икономическата дейност на РЛ, тъй като липсват доказателства за притежаван собствен или нает от дружеството офис. За неоснователни са приети доводите на жалбоподателя, че такъв обект е притежаваното Студио за красота, доколкото същия обект бил на етап в груб строеж и не бил въведен в експлоатация. Не е кредитирано с доверие и заключението по назначената СИЕ с мотиви, че е недопустимо вещото лице да установява дали има офис, дали е довършен и дали е обзаведен, само по изпратени снимки от дружеството. По отношение на по 39 бр. фактури, издадени от МЕТРО КЕШ ЕНД КЕРИ БЪЛГАРИЯ ЕООД, КАУФЛАНД БЪЛГАРИЯ ЕООД, "ДАНТЕ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" АД. "ТЕХНОПОЛИС БЪЛГАРИЯ ЕАД, "ВАЛПЕРС КОНСУЛТ" ЕООД, "МЕГА ДОМ" ООД, "МОДУЛ СОФА" ООД, "ЮСК БУЛ" ЕООД, ЯМБОЛ КОМЕРС ООД, "ВАСМАР" ООД, "ТЕРМО СВЯТ" ЕООД и "ОЗОН ЕНТЪРТЕЙТМЪНТ" АД, с предмет на доставките - самобръсначки, шампоан, балсам и маска и душ гел, сапуни , лак за коса, бебешки кърпички, омекотител, калгон, препарат за почистване, кока кола, шоколадови бонбони, вафли, бира, брускети марети, лютеница, телевизори, дивани, канапета, столове, маси, шкаф за обувки, метална закачалка за дрехи, сокоизтисквачка и месомелачка, конвектор, фризер, диспенсър, хладилник, пералня, сушилня, готварска печка, абсорбатор, климатик, бойлер, плейстейшън, възглавници, одеала, огледало, гардероб, саксии и изтривалка, първоинстанционният съд е приел, че не е доказано използването на стоките в икономическата дейност на РЛ, тъй като нямат връзка с осъществяваната от дружеството икономическа дейност през ревизирания период строителство. Прието е, че от РЛ не са представени доказателства за отношението на тези стоки към дейността му с каква цел са закупени и как са използвани от дружеството, въпреки дадената му възможност. Не били представени и доказателства за осъществявана дейност в обект "Салон за красота". Съдът приема за нелогични твърденията в отговора на дружеството - жалбоподател, че описаните козметични средства, храни, напитки, домакински уреди и обзавеждане са закупени за дезинфекция на обекта и подготовка за въвеждане в експлоатация. Не е кредитирано с доверие и заключението по назначената СИЕ в частта, че част от закупените стоки могат да се ползват в офис, магазин или от персонала, с доводи, поради необосноваността му с доказателствата по делото. По отношение на 328 бр. фактури за закупено гориво дизел, бензин и пропан бутан по фактури от ОМВ БЪЛГАРИЯ ООД, ЛУКОЙЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД, ПЕТОРЛ АД, АИДА 2003 ООД, ВЕГА ООД, ЕТ И. П. и ЕКВАТОР ГАЗ ЕООД, съдът приел за доказано, че от РЛ са представени фактури за закупуване и горивото и пътни листи, подписани от управителя на РЛ, които не са отразени в счетоводството на дружеството, както и заповед на управителя на РЛ за разходните норми на горивото на багера. При липса на представена надлежно оформена документация относно разходването на придобитото количество гориво съобразно националното счетоводно законодателство, липса на месечни отчети, съставени от водачите за разход на гориво и осчетоводяването на закупеното гориво директно като разход по с/ка 601 "Разходи за материали", без да е заприхождавано по с/ка 302 "Материали" и изписвано въз основа пътни листове, които не са отразени в счетоводството, съдът е приел, че не е установено използването на горивото в икономическата дейност на РЛ. Допълнително е посочил, че според Свидетелствата за регистрация на притежаваните МПС, тяхното гориво е дизел, но дружеството е отчитало разходи и на бензин и пропан-бутан. Съобразно изложените аргументи в частта по ЗДДС, решаващият съд е приел, че РА е законосъобразен и в частта по отношение на определения корпоративен данък по ЗКПО, който произтича от увеличение на декларираните финансови резултати за 2018 г., 2019 г., 2020 г., 2021 г. и 2022г., на основание чл. 26, т. 1 от ЗКПО, с непризнати за данъчни цели разходи за закупуване на горива, електроуреди, мебели и др. стоки. На следващо място, на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО във връзка с чл. 10 от същия закон, съдът приел, че правилно за 2018 г. е увеличен счетоводния финансов резултат на дружеството с разходи, които не са документално обосновани, със сумата 114 341, 43 лв. Позовал се е на влезлия в сила Ревизионен акт на дружеството от 31.01.2020 г., с който се установява нереалност на доставките по фактури, издадени от "Ора трейдинг" ЕООД, "Нола верде" ЕООД и "Делта холд 1" ЕООД. Не е кредитирал заключението на вещото лице в тази част, по съображения, че изводите на вещото лице противоречат на влезлия в сила ревизионен акт. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Правилно първоинстанционният съд е приел, че правото на данъчен кредит е отказано законосъобразно по процесните фактури, на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС. Съгласно посочената разпоредба правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, когато стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето. В тази връзка следва да бъде посочено, че е необходимо да се установи с каква цел са били закупени съответните стоки, как същите се ползват и свързани ли са с дейността на РЛ, което не е сторено, като в хода на ревизията и в хода на съдебното обжалване не са ангажирани доказателства, с които да се установи, че въпросните стоки и услуги се ползват за икономическата дейност на дружеството. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че съдът необосновано отказал да кредитира заключението по назначената ССчЕ, с която се опровергавали констатациите в РА. Настоящата инстанция споделя мотивите на първоинсатнционния съд, че заключението по ССчЕ е необосновано, тъй като не почива на събирани по делото доказателства, а на предположения на вещото лице. Така заключението му по т.4, че част от закупените стоки диспенсъри, хладилник, телевизор, климатик, бойлер, маса - трапезна, диван ъглов, конвектор, препарат за почистване, могат да се ползват за офис е направено по предположение на вещото лице и при липса на каквито и да е доказателства за използване на закупените стоки в дейността на РЛ. Необоснован е и извода на вещото лице по т.5 от заключението, че част от закупеното дизелово гориво е използвано в дейността на дружеството, с оглед обстоятелството, че същото притежава товарни камиони с дизелово гориво. Необоснован е и извода на вещото лице по т.6 от заключението, че доставките по фактури за електроенергия и вода са използвани в дейността на дружеството в обект Салон за красота, тъй като от една страна този обект не е въведен в експлоатация, а от друга РЛ няма дейност свързана с такъв обект. Настоящата съдебна инстанция споделя и изводите на административния съд за законосъобразност на оспорения РА в частта му относно определените задължения за корпоративен данък, поради извършена корекция на финансовия резултат на дружеството на основание чл. 26, т.1 и т. 2 от ЗКПО и на основание чл.221, ал.2, изр. 2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд. В заключение следва да се посочи, че след като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспорения РА и е отхвърлил жалбата като неоснователна, Административен съд - Смолян е постановил едно правилно решение, което не страда от пороците, сочени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК, следва да бъде оставено в сила. По частната жалба на Денис 1992 ЕООД срещу определение 700/16.06.2025 г., постановено по адм. дело 326/2024 г. по описа на Административен съд Смолян: С Решение 363/26.03.2025 г., постановено по адм. дело 326/2024 г. по описа на Административен съд - Смолян, съдът не се е произнесъл по искане на директора на Дирекция ОДОП Пловдив за присъждане на разноски за първоинстанционното производство за юрисконсултско възнаграждение. По искане на директора на Дирекция ОДОП Пловдив за допълване на решението, в частта за разноските, АС Смолян се е произнесъл с процесното определение 700/16.06.2025 г., постановено по адм. дело 326/2024 г. по описа на Административен съд Смолян, с което е допълнил Решение 363/26.03.2025 г., постановено по адм. дело 326/2024 г. по описа на Административен съд - Смолян, в частта му за разноските, както следва: Осъжда Денис 1992 ЕООД да заплати на Дирекция ОДОП Пловдив разноски в размер на 7 273,53 лева. За да постанови този резултат, съдът е приел искането за допълване на решението в частта за разноските за основателно. Приел е, че страната е представлявана от юрисконсулт и своевременно е направено искане за присъждане на разноски, по които съдът не се е произнесъл. Разноските са определени по реда на Наредба 1/ 09.07.2024г. за възнагражденията за адвокатска работа според материалния интерес по делото и в размер на 7 273,53 лева. Определението е правилно. Неоснователен е довода за недопустимост на постановеното определение, поради липса на представен списък от страната. Съгласно т. 9 на Тълкувателно решение 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. 6/2012 г. на ОСГТК, молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските е недопустима, когато страната не е представила списък по чл. 80 ГПК. В случая обаче, молбата е била за допълване на решението, в частта му за разноските, а не за изменение на решението, поради което и на основание т. 8 от същото тълк. дело, липсата на представен списък по чл. 80 ГПК в хипотезата, при която съдът не се е произнесъл по искането за разноски не е основание да се откаже допълване на решението в частта му за разноските. С оглед изложеното, оспореното определение за допълване на решението в частта за разноските не е недопустимо. Неоснователен е довода за неправилност на постановеното определение, с доводи, че Дирекция ОДОП Пловдив не е била реално представлявана в нито едно от проведените заседания и с позоваване на решение по дело С-483/22 на СЕС. Видно от протоколите на проведените съдебни заседания по първоинстанционното производство, директора на Дирекция ОДОП Пловдив, е представляван от юрисконсулт, който за всяко заседание е депозирал писмена молба с искания по доказателствата и становище по същество на спора. Освен това, при липса на възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение, правилно с обжалваното определение разноските са определени по реда на Наредба 1/09.07.2024г. за възнагражденията за адвокатска работа в размер на 7 273,53 лева, според материалния интерес по делото. При този изход по спора на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК касаторът Денис 1992 ЕООД следва да бъде осъден да заплати на Национална агенция за приходите гр. София, в качеството ѝ на юридическото лице, в състава на което влиза административният орган, издател на оспорения РА, разноски за юрисконсулско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 7 274 лева. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,