Решение № 9889 от 16.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4342/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 7, изр. първо от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) София при ЦУ на НАП, приподписана от юрк. Калоферова, срещу Решение 1617/12.03.2024 г., постановено по адм. д. 4583/2023 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което, по жалбата на Терра Системс ЕООД, ЕИК 203593668, с адрес на управление в гр. София, [жк], [адрес], представлявано от управителя Р. С. С., чрез адв. Черногорски, е прогласена нищожността на Ревизионен акт (РА) Р-22221921005615-091-001/08.08.2022 г. издаден от В. Д. началник на сектор, възложил ревизията и Е. П. главен инспектор по приходите, ръководител, потвърден с Решение 277 от 06.03.2023 г. на касатора в частта, с която в тежест на дружеството са установени допълнителни задължения за ДДС в размер на 11 877,21 лева с лихви за забава 1501,17 лева за данъчни периоди от м. 07.2020 г. до м. 09.2020 г., м. 03.2021 г., м. 04.2021 г., м. 06.2021 г. и м. 07.2021 г. С твърдения за наличието на трите категории касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК касаторът заявява искане за отмяна на решението и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд и за присъждане на деловодните разноски за всяка инстанция, алтернативно за отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на жалбата срещу РА. Ответникът по касационната жалба, Терра Системс ЕООД, чрез адв. Черногорски, в писмен отговор оспорва основателността й, иска оставяне в сила на решението и присъждане на разноските за тази инстанция. Възразява срещу присъждането на юрисконсултско възнаграждение поради недоказаност администрацията да е осчетоводила разходи за такова. Прокурорът от ВКП дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, в състав на Първо отделение, след като прецени наведените в нея касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна, поради следните съображения: Пред АССГ е оспорен РА Р-22221921005615-091-001/08.08.2022 г. издаден от В. Д. началник на сектор, възложил ревизията и Е. П. главен инспектор по приходите и ръководител на ревизията, потвърден с Решение 277 от 06.03.2023 г. на директора на дирекция ОДОП София, с който в тежест на Терра Системс ЕООД са установени цитираните задължения за данък върху добавената стойност със съответните лихви. Фактите по делото, мотивирали извода на инстанцията по същество на нищожност на РА, не са спорни: Началото на ревизията е поставено със ЗВР Р-22221921005615-020-001 от 06.10.2021 г., издадена от В. Д., началник сектор Ревизии в дирекция Контрол в ТД НАП Велико Търново. Последвало издаване на ЗИЗВР Р-22221921005615-020-002 от 20.01.2022 г. и Р-22221921005615-020-003/24.01.2022 г., с първата от които срокът за приключване на производството е продължен до 18.03.2022 г., а с втората са отразени промени в ревизиращия екип като последица от Решение Р-22221921005615/24.01.2022 г. за изземването и решаването на конкретен въпрос/преписка. Ревизията е спряна със Заповед Р-22221921005615-023-001/25.01.2022 г. и възобновена със Заповед Р- 22221921005615-143-001/26.04.2022 г. Актовете по движение на производството са издадени от В. Д., заемаща цитираната длъжност. Със Заповед ЗЦУ-ОПР-2 от 19.04.2021 г. изпълнителният директор на НАП на основание чл. 12, ал. 6 ДОПК и чл. 10, ал. 8 и ал. 9 ЗНАП е оправомощил П. Д., заместник изпълнителен директор на НАП, да определя органи по приходите, за които не се прилагат правилата на чл. 7, ал.1 и чл. 8 ДОПК. Това е сторено със Заповед 3-ЦУ-1659 от 05.05.2021 г. на цитирания орган, сред които органи по приходите от ТД на НАП Велико Търново са В. Д. и Е. П.. Според приложение към Заповед 3-ЦУ-3033 от 06.10.2021 г. на заместник изпълнителния директор на НАП по отношение на ревизирания търговец за компетентната териториална дирекция ТД на НАП София е определена териториална дирекция и екип на Териториалната дирекция от ТД на НАП Велико Търново. Със Заповед РД-01-287/10.05.2021 г. на директора на ТД на НАП София е разпоредено функциите на компетентен орган по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК да се изпълняват от служители (органи по приходите), за които съгласно Заповед 3-ЦУ-1659 от 05.05.2021 г. на заместник изпълнителния директор на НАП не се прилагат правилата на чл. 7, ал. 1 и чл. 8 ДОПК. Сред тях (т. 7) е В. Д.. При изложените факти и след анализ на нормите на чл. 8, ал. 1, т. 3, чл. 12, ал. 6, чл. 112, ал. 2, т. 2 ДОПК и чл. 10, ал. 9 ЗНАП, съдът от първа инстанция е дефинирал компетентността за образуване на ревизионно производство по цитираните кодекс и закон като териториална, универсална и извънредна. Според АССГ правилото на чл. 112, ал. 2, т. 2 ДОПК препятства обосноваване на извод, че сама по себе си дерогацията на териториалната компетентност като последица от чл. 12, ал. 6 ДОПК, поражда универсална компетентност. Инстанцията по същество подчертава, че универсалната компетентност за възлагане на ревизии принадлежи единствено на изпълнителния директор на НАП с възможност за делегиране на негов заместник. С тези доводи съдът заключава, че РА е издаден при липса на компетентност на възложилия ревизията орган и от орган, който не отговаря на изискванията на чл. 119, ал. 2 ДОПК. Решението е неправилно с оглед разрешенията, дадени с Тълкувателно решение (ТР) 3 от 26.06.2025 г. по тълк. дело 2/2024 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд. Според това решение не е нищожен ревизионен акт, издаден в резултат на ревизия, възложена от орган по приходите служител на една териториална дирекция на Националната агенция за приходите, определен със заповед по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК на директора на друга териториална дирекция на Националната агенция за приходите въз основа на заповеди по чл. 12, ал. 6, изр. първо ДОПК и чл. 10, ал. 9 от ЗНАП, по отношение на лице, за което съгласно правилата на чл. 8 ДОПК компетентни са органите на втората (другата) териториална дирекция. Ревизионният акт не е издаден в противоречие с разпоредбата на чл. 112, ал. 2, т. 2 ДОПК. Не е иззета компетентността на изпълнителния директор или определен от него заместник за възлагане на ревизия ...за всяко лице и за всички видове задължения и отговорности за данъци и задължително осигурителни вноски. С оглед изложеното неправилно административният съд е приел, че процесният ревизионен акт е нищожен. В решението липсват мотиви по останалите критерии за законосъобразност на ревизионния акт съгласно чл. 160, ал. 2 ДОПК, което препятства решаването на спора по същество от касационната инстанция. Поради това и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който да извърши цялостна проверка за законосъобразност на оспорения акт. На основание чл. 226, ал. 3 АПК, при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските в настоящото производство. Мотивиран така и на основание чл. 222, ал. 2, АПК, Върховният административен съд, Първо отделение,