Решение № 10748 от 15.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11655/2012 г.

Решение № 10748 от 15.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11655/2012 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Председателят на Държавната агенция за бежанците е подал касационна жалба срещу решение № 4050 от 16.07.2012 г. по адм. дело № 5874/2012 г. по описа на Административния съд - София град, с което по жалбите на Басим Абдулджабар Абдулах, лично и като законен представител на малолетните си деца Абдулджабар Басим Абдулджабар и Мохамед Басим Абдулджабар, и Амир Басим Абдулджабар, действащ със съгласието на своя баща Басим Абдулджабар Абдулах, е било отменено решение № 363/28.05.2012 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците и преписката е била върната на административния орган за ново произнасяне. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост и е поискано решението да бъде отменено. Ответникът Басим Абдулджабар Абдулах, лично и като законен представител на малолетните си деца Абдулджабар Басим Абдулджабар и Мохамед Басим Абдулджабар, не е взел становище по жалбата. Подал е молба, в която е заявил, че желае да се завърне в родината си, поради което е направил искане за прекратяване на административното производство и за присъединяване на производството по отношение на децата му към това на майката Тагрид Разуки Уахиб. Ответникът Амир Басим Абдулджабар със съгласието на майка си Тагрид Разуки Уахиб е оспорил жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението следва да се обезсили и преписката да се върне на председателя на Държавната агенция за бежанците за ново разглеждане, при което да се прецени оттеглянето на искането за предоставяне на статут от страна на Басим Абдулджабар Абдулах. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, намира, че жалбата е основателна. Административният съд е установил, че с молба № 1099/25.08.2011 г. до Държавната агенция за бежанците Басим Абдулджабар Абдулах, гражданин на Ирак, поискал да бъде предоставяна закрила на него и на децата му Амир Басим Абдулджабар, Абдулджабар Басим Абдулджабар и Мохамед Басим Абдулджабар. На 26.08.2011 г. с чужденеца било проведено интервю, в което той разказал, че заедно със семейството си напуснал Ирак на 30.07.2011 г. Семейството пристигнало в Турция и останало там 24 дни. Басим Абдулджабар Абдулах се уговорил с трафикант да го доведе в България заедно с трите му деца. Посочил е, че е чл. на политическата партия " Висш ислямски съвет " и че заминаването му от Ирак се дължи на заплаха от страна на членове на Армията на Махди - политическо крило Ал Садър, че ако не напусне работа ще отвлекат някое от децата му. Търсещият закрила посочил, че е получил две заплахи: през март 2011 г. - по телефона и на 18.06.2011 г. - при среща с трима непознати мъже С решение № 2140/16.09.2011 г. на оправомощен орган при Държавната агенция за бежанците било образувано производство за предоставяне на статут на Басим Абдулджабар Абдулах. На 10.11.2011 г. с кандидата за статут било проведено второ интервю, в който той посочил, че по професия е автомеханик, но не е упражнявал професията си, а е работил в магазин в родния си град до май 2011 г., когато получил назначение в офиса на губернатора в град Вавилон. Преди това около 2 години бил на работа при предишния губернатор, но не в държавния офис, а в личния, занимавайки се с политически въпроси. На последната месторабота е бил назначен от стария губернатор, който бил чл. на същата партия. Чужденецът уточнил, че преди да отпътува от Ирак не е напуснал работа, а е взел отпуск. Като причина за заминаването си посочил невъзможността да гарантира сигурността за живота на децата си. Басим Абдулджабар Абдулах разказал, че възприел втората заплаха като сериозна, поради това, че първата можела да се дължи на шега, или опит за сплашване. Според него, заплахата трябвало да е заради работата му, тъй като е участвал в организацията на парламентарните избори през 2010 г. Басим Абдулджабар Абдулах възнамерявал да се кандидатира за чл. на местния парламент на предстоящите избори през януари 2013 г., но след втората заплаха взел решение да приключи цялата дейност в Иран. Споделил единствено със съпругата си своите намерения, продал къщата и колата си и на 30.07.2011 г. с цялото си семейство напуснал град Вавилон и отпътувал за град Наджеф. Търсещият закрила заявил, че при подобряване на положението в Ирак той би се върнал, но не и децата му. С решение № 363/28.05.2012 г. председателят на Държавна агенция за бежанците отказал да предостави бежански и хуманитарен статут на Басим Абдулджабар Абдулах, на представляваните от него малолетни деца и на непълнолетния му син Амир Басим Абдулджабар, тъй като не били установени причини, които биха могли да породят основателен страх от преследване поради расата, религията, националността, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение или убеждение на лицето, потърсило закрила. Общата обстановка в Ирак не била такава, че у чужденеца да се породи страх от преследване. Посочени били противоречията между разказа на Басим Абдулджабар Абдулах и този на съпругата му, която също заедно с другите две деца поискала закрила, но в отделно административно производство. Бежанската история била счетена за недостоверна, като се имат предвид разминаванията във фактите, както и нелогичното обяснение, че не потърсил съдействие срещу заплахите, въпреки че бил държавен служител и се ползвал с привилегиите на управляващата власт. Отправената заплаха и длъжността, която заемал, не обосновавали заплаха от тежко посегателство като изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, ако се завърне в страната. Административният съд приел, че решението на председателя на Държавната агенция за бежанците е незаконосъобразно. При наличието на противоречия в разказите на чужденеца и съпругата му органът следвало да проведе ново интервю, в което противоречията да бъдат изяснени. Съдът посочил, че бежанската история на Басим Абдулджабар Абдулах е подробна и последователна. Противоречията се отнасяли само до начина, по който било организирано напускането на страната, което насочвало към извод, че заминаването е планирано и добре организирано. Доброто имуществено състояние на семейството изключвало икономически причина за напускането на страната. В нарушение на чл. 75, ал. 2 от Закона за убежището и бежанците административният орган не изяснил всички относими факти, свързани с личното положение на молителя. Не били спазени установените в чл. 75, ал. 1 от закона срокове за произнасяне по искането за статут, които макар да били инструктивни, имали значение за обективната преценка на твърденията на кандидата в съответствие с актуалната обстановка в страната по произход. Поради тези нарушения решението на председателя на Държавната агенция за бежанците било отменено и преписката била върната на органа за ново разглеждане. Касационната инстанция намира, че обжалваното решение е необосновано и противоречи на материалния закон. Административният съд направил незаконосъбразна преценка за допуснати от органа нарушения на административнопроизводствените правила, излагайки неточни и нелогични мотиви по съществото на спора. При положение, че срокът за произнасяне по искането за статут е инструктивен, удължаването му не би могло да опорочи административния акт и да обоснове неговата отмяна. Не би могло да се сподели и виждането на съда за нарушение на закона поради това, че органът не е провел още едно интервю с кандидата за статут. Допълнителните интервюта са предвидена в закона възможност, която може и да не бъде използвана. Административният орган сам преценява дали за нуждите на производството се налага да се направи друго интервю. Проверката за законосъобразност на административния акт води до заключението, че при издаването му са били спазени производствените правила и материалноправните разпоредби. Председателят на Държавната агенция за бежанците е изяснил всички факти, относими към предмета на делото, и е обсъдил подробно разказа на чужденеца. В съответствие с данните по преписката административният орган е направил извод, че липсва основание за предоставяне на статут на бежанец на Басим Абдулджабар Абдулах и на синовете му Абдулджабар Басим Абдулджабар и Мохамед Басим Абдулджабар, и Амир Басим Абдулджабар. Съгласно чл. 8, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Бежанската история на кандидата и неговите деца не съдържа данни, от които да се направи извод, че те обективно са заплашени от насилие по някоя от причините, посочени в закона. Бежанската история не може да се счита за достоверна, при положение, че се основава на две заплахи с неопределен мотив, направени от неизвестни лица, и съдържа противоречия с тази на съпругата на кандидата, според която напускането на страната е било планирано преди времето, в което са се случили заплахите. Неубедително е твърдението, че Басим Абдулджабар Абдулах е получил сериозна заплаха за себе си и семейството си, като е бил предупреден да напусне службата си, но не е напуснал, а е излязъл в отпуск, след което е емигрирал. В тази връзка следва да се отбележи, че Басим Абдулджабар Абдулах не е заемал длъжност, свързана с възможности за влияние. Прави впечатление, че след като е бил заплашен, не е потърсил закрила от съответните органи в държавата по произход, въпреки че би могъл да я получи с привилегия като държавен служител. В интервюто на съпругата му се съдържа твърдение, че тя и децата не са били заплашвани и когато мъжът й решил да заминат, тя с децата го последвала. Не може да не бъде отчетено и обстоятелството, че никой от семейството не е бил обект на нападение и не е пострадал. Като факт в подкрепа на преценката за липса на основателен страх от преследване на чужденеца следва да се определи и доброволното му завръщане в Ирак в хода на производството за предоставяне на статут. Касационната инстанция намира за неоснователни и исканията на Басим Абдулджабар Абдулах и на синовете му Абдулджабар Басим Абдулджабар и Мохамед Басим Абдулджабар, и Амир Басим Абдулджабар за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за убежището и бежанците. Съгласно чл. 9, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. При отсъствието на факти, покриващи предвидените в закона основания за хуманитарен статут, административният орган законосъобразно е отказал да предостави такава закрила. Решението на административния орган е съобразено с тълкуването на чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета, дадено в Решение от 17 февруари 2009 г. по дело № С-465/07 на разширен състав на Съда на Европейския съюз. Според разбирането, вложеното в решението на съда, в колкото по-голяма степен се докаже, че кандидатът е конкретно засегнат поради фактори, свързани със специфичните му лични обстоятелства, толкова по-ниска степен на насилие е необходимо да бъде установена, за да му бъде предоставена субсидиарна закрила. Колкото по-малка е степента, в която той може да докаже, че лично е бил обект на насилие, толкова по-голяма степен на насилие следва да бъде установена. В разглеждания случай административният орган е извършил анализ на положението в страната, ползвайки информацията в справка № 631/03.02.2011 г. на дирекция "Европейски въпроси, международна дейност и европейски бежански фонд" на Държавната агенция за бежанците, като е отбелязъл, че ситуацията в Ирак се характеризира със спорадични актове на насилие, които не могат да се оценяват като въоръжен конфликт, характеризиращ се с безогледно насилие. Такава е и информацията, съдържаща се в справка № 01-2924/05.06.2012 г. на дирекция "Европейски въпроси, международна дейност и европейски бежански фонд" на Държавната агенция за бежанците. Посочва се, че в страната продължават да съществуват проблеми, свързани с терористични действия. За периода април - юни 2012 г. е била осъществена поредица от бомбени атентати, чиито цели са били лица от шиитското население, полицейски участъци и високопоставени правителствени лица, но те не могат да се характеризират като въоръжен конфликт. Затова, съобразно общото положение в страната, не може да се приеме, че всяко лице, което се завърне в Ирак, би било изложено на риск от тежки посегателства, единствено поради присъствието му на определена територия. Поради това решението на административния съд, с което е отменен отказа на компетентния административен орган за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на Басим Абдулджабар Абдулах, на малолетните му деца Абдулджабар Басим Абдулджабар и Мохамед Басим Абдулджабар, и на непълнолетния му син Амир Басим Абдулджабар, и преписката е върната за ново разглеждане, е неправилно и следва да се отмени. Вместо него следва да се постанови друго, с което да се отхвърлят подадените жалби срещу законосъобразно издадения административен акт. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд