Решение № 3153 от 6.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6236/2012 г.

Решение № 3153 от 6.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6236/2012 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Подадена е касационна жалба от заместник-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - София, чрез процесуалния му представител Стефан Георгиев, против решение № 465 от 28.03.2012 г. по адм. дело № 1254 от 2011 г. по описа на Административния съд - Бургас. В жалбата поддържа, че решението е неправилно. Твърди, че не са допуснати нарушения на административно-производствените правила в административното производство. Разплащателната агенция е извършвала необходимите проверки и с помощта на системата за идентификация на земеделските парцели, поддържана от Министерството на земеделието и храните. На земеделския производител е било известно, че част от заявените площи не се стопанисват. Оспорва изводите на съда относно задължението за извършване на допълнителни проверки по чл. 24 от Регламент № 2004/796/ЕО, поради това че извършването им е указано "по необходимост". Заявява, че по отношение на земеделския производител са извършени кръстосани проверки, които са установили, че за 2010 г. заявените от него блокове не попадат извън допустимия за подпомагане слой. С оглед изложените доводи прави искане за отмяна на обжалваното решение и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по жалбата, редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага твърдения, че актът е немотивиран в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Обосновани са изводите на съда за допуснати нарушения по чл. 24, § 2, чл. 28 и 30 от Регламент 2004/796/ЕО, както и на чл. 26, 28 и 34 - 36 от АПК. Земеделският производител не е бил уведомен за започнатото производство за издаване на АУПДВ и не е могъл да депозира възражения и да представи доказателства. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 166, ал. 3 от ДОПК във вр. с чл. 27, ал. 3 и ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), съдът е отменил акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/23014 от 12.04.2011 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, с който по отношение на Иса Муса Кралъ от с. Страцин, община Поморие, е установена недължимо платена сума за недопустими за подпомагане площи в размер на 5855,51 лв. за кампания 2009 г. по подадено заявление за единно плащане на площ с УИН 02/190609/33807. Съдът е отменил обжалвания АУПДВ като незаконосъобразен. Приел е в решението си, че актът е издаден при липса на мотиви. От акта не става ясно по какъв начин е определена сумата за възстановяване, какви са критериите, въз основа на които е намален размерът на сумата, площите, които се считат за недопустими за подпомагане. При липсата на мотиви не може да се установи защо административният орган е преценил, че следва да се възстанови цялата оторизирана за подпомагане сума. Административният орган не е посочил конкретните причини, довели до намаляване на допустимата за подпомагане площ. Земеделският производител не е бил уведомен за започване на административното производство, както и за настъпилите нови обстоятелства, свързани с намаляването на допустимия слой за подпомагане. Съдът е приел, че при издаването на акта е допуснато нарушение на нормата по чл. 24, § 2 от Регламент (ЕО) № 796/2004, уреждаща реда за извършване на контролни проверки, констатирането на нередности при тези проверки и тяхното документиране, както и необходимостта от извършване на допълнителни проверки при установени нарушения от земеделския производител. Позовал се е и на чл. 73, § 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004, съгласно който задължението за възстановяване на суми отпада, ако плащането е извършено по грешка на компетентните власти и ако грешката не може да бъде установена по разумен път от земеделския производител. Първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. След преценка на оспореното решение настоящият състав намира, че то е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Правилни са изводите на съда за допуснато нарушение по чл. 146, т. 2 от АПК при издаването на акта. Индивидуалният административен акт следва да съдържа задължително фактически и правни основания за издаването му. В обжалвания акт за установяване на публично държавно вземане, издаден от заместник- изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", е посочено, че в резултат на новополучена официална информация в ИСАК е намалена годната за подпомагане площ и част от оторизираната субсидия на бенефициента се явява недължимо платена. В акта не са индивидуализирани площите, които не са допустими за подпомагане, нито са посочени причините, поради които се приемат за такива; не е изяснено въз основа на каква методика е извършена преценката за подлежащата на възстановяване сума. Както съдът правилно е посочил, тези факти следва да се съдържат в самия административен акт. Допустимо е те да се съдържат и в съпътстващи акта документи. Но по делото не е установено, че представените таблици са били връчени на земеделския производител и той е имал възможност да се запознае с тях. Още повече че самите касационни жалбоподатели твърдят, че данните от таблиците са налични в електронен вид в ДФ "Земеделие" и те по никакъв начин не са достояние на земеделските производители. При липсата на изложени факти е недопустимо санирането на акта посредством изясняване на фактите в съдебната фаза на производството. Освен това конкретното посочване на недопустимата за подпомагане площ за всеки имот се изисква от чл. 51 от Регламент (ЕО) № 796/2004, поради това че различният процент недопустима площ води до различен размер на санкцията. Правилни са изводите на съда за неспазване на административно-производствените правила по чл. 26 от АПК, като административният орган не е изпълнил задължението си да уведоми земеделския производител за започналото административно производство. Законосъобразни са констатациите му, че са допуснати съществени процесуални нарушения по чл. 35 и 36 от АПК, изискващи служебното събиране на доказателства от административния орган с цел изясняването на всички факти и обстоятелства от значение за случая. Разпоредбата на чл. 24, § 2 от Регламент (ЕО) № 796/2004 изрично въвежда изискването при извършване на проверки чрез компютърни средства, включително и на кръстосани проверки, посочването на нередности да бъде последвано от други подходящи административни процедури, включително и проверки на място. Поради това при констатирани различия вследствие извършени кръстосани проверки Разплащателната агенция е била длъжна да извърши допълнителни административни процедури, както и да изиска от заявителя допълнителни доказателства във връзка с констатираните различия в площите. След като не е извършила такива проверки, Разплащателната агенция не е изяснила в пълна степен верността на установените несъответствия и причините, довели до тях. По този начин административният орган е допуснал съществено нарушение на процедурата. Касационната инстанция напълно споделя изводите на административния съд за неправилност на АУПДВ поради противоречието му с материалния закон. Доказателствата по делото установяват, че при извършените първоначални проверки не са били констатирани разлики и заявените от жалбоподателя площи са приети като допустими за подпомагане. Правилно съдът е посочил, че издателят на акта не ангажира доказателства, за да установи, че земеделският производител е въвел в заблуждение служителите на Разплащателната агенция. Той не е бил уведомяван за никоя от проверките и не е могъл по разумен път да открие, че е допуснал грешка. При липсата на данни за умишлено или небрежно допуснати нередности при подаването на заявлението от земеделския производител следва да се приложи разпоредбата на чл. 73, § 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004, както е посочено в решението на съда. Предвид изложеното обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,