Решение № 12107 от 14.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7144/2013 г.

Решение № 12107 от 14.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7144/2013 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "ХРАН-РОДОПИ" ООД, ЕИК 120055877 против Решение № 959/24.04.2013 г. по адм. д. № 1516/2012 г. по описа на Административен съд-Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт /РА/ № 161105172 от 06.01.2012 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП-Пловдив, потвърден с решение № 323 от 28.03.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив при ЦУ на НАП. В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на решението и се иска отмяната му Ответникът - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е ревизионен акт /РА/ № 161105172 от 06.01.2012 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП-Пловдив, потвърден с решение № 323 от 28.03.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив при ЦУ на НАП. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че актът е законосъобразен, тъй като е правилен изводът на ревизиращите органи, че изплатените по РКО суми са такива по трудово правоотношение и върху тях следва да се начисляват и внасят съответните осигурителни вноски и данък върху доходите. Прието е и от съда, че законосъобразно при определяне на данъчната основа и на осигурителния доход са взети предвид общия размер на сумите по РКО, а не до размера на максималния осигурителен доход, тъй като изплащаните възнаграждения не са за едно лице, а за всички работещи в съответната бригада. Решението е неправилно. Между страните няма спор по фактите. Настоящата инстанция намира за неправилни изводите на първоинстанционния съд относно характера на правоотношенията между физическите лица, за които не е сключван трудов договор, и ревизираното лице. След като е дал тълкуване на съответните разпоредби от КТ и ЗЗД относно трудовите договори и гражданския договор за изработка, административният съд е дал квалификация на фактите по делото, приемайки, че по своето естество сключените договори за изработка на практика са трудови такива. Правилно е посочен за основен разграничителен критерий между двата вида договори конкретната престация - при облигационния договор е налице насрещна, обикновено еднократна престация, изработване на готов краен продукт, докато при трудовия договор се престира труд срещу възнаграждение. Развитите в ревизионния акт и първоинстанционното решение съображения, че се касае за прикрити трудови договори, са неоснователни. Съдът и ревизионните органи не са се мотивирали убедително защо приемат, че не е налице уговорен между страните определен резултат - плащане за количество добита дървесина, след като добитите трупи обикновено се измерват като количество и не е логично да се заплаща, без да е ясно какво е добитото такова. Настоящият състав на Върховния административен съд счита, че характера на извършваната работа - добиване на трупи, подробно описан в обясненията на физическите лица и РКО, не предполага задължително сключване на трудов договор, а е налице облигационна връзка между страните за постигане на определен резултат. Аргумент в тази посока е, че изплащаните възнаграждения по РКО не е на база отработени дни, а за добита дървесина - изрично посочено количество кубични метри с определена цена, което също е типичен белег на гражданските договори. Отсъствието на каквито и да е подписани договори или други доказателства, съдържащи клаузи, предвиждащи работно място, продължителност на трудов ден, продължителност на трудовия договор, отпуск, трудово възнаграждение, предизвестие, носене на дисциплинарна и имуществена отговорност съгласно разпоредбите на Кодекса на труда, покрепят извод за отсъствие на трудово правоотношение. В изисканите от приходните органи обяснения от физическите лица е посочено, че не са и чували името на ревизираното лице - "Хран-Родопи" ООД, а са контактували единствено с физическото лице Кръстю Сарийски, за когото са добивали трупи. Сумите са изплащани на едно физическо лице, което по своя преценка, явно зависеща от обема дървесина, е ангажирал различен брой хора за постигането на определения резултат. Не е ясен и броя на лицата, участвали в конкретната дейност - в някои случаи "бригадата" е била от "няколко души", в други 5-6 или 3-4, т. е. не е ясно точния брой на лицата, за които би следвало да се определят дължимите осигуровки и данъци. В обясненията е посочено също, че физическите лица са ползвали лични моторни резачки и животинска сила, както и собствен транспорт и гориво за собствена сметка, ползвали са квартира за собствена сметка. Записано е също, че е работено 6-7 часа на ден т. е. няма постигнато съгласие между страните досежно продължителност на работен ден, а същия е по усмотрение на лицето в зависимост от резултата. Предвид тези данни настоящият състав на ВАС счита, че липсват доказателства, които да обосноват прилагането на чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда. Като е достигнал до обратния извод административният съд неправилно е ценил доказателствата и доказателствените средства в тяхната съвкупност, постановил е необосновано и незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено. Вместо това, по съществото на спора, следва да се постанови решение, с което да се отмени като незаконосъобразен ревизионният акт. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, осмо отделение