Решение № 8647 от 15.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 539/2021 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от М. Асенов чрез адв. В. Волева против решение 3829 от 13.07.2020 г., постановено по адм. д. 13267/2019 г. по описа на Административен съд София град.

Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли същото да бъде отменено в частта, с която е отхвърлена исковата молба за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 750 лв. до 30 000 лв., ведно със законната лихва и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да уважи изцяло исковата претенция по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, насочена срещу Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК).

За съвместно разглеждане с касационната жалба е присъединена и предявената от касационния жалбоподател частна жалба срещу решение 4913 от 21.09.2020 г., постановено по адм. д. 13267/2019 г. по описа на АССГ, в частта, с която в производство по чл. 248 от ГПК е оставено без уважение искането на М. Асенов за изменение на решение 3829 от 13.07.2020 г., постановено по адм. д. 13267/2019 г. по описа на АССГ по отношение на разноските. Частният жалбоподател твърди неправилност на обжалваното определение , моли решението да бъде отменено като неправилно и, вместо него, ВАС да постанови друго по същество, с което да уважи претенцията за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в пълния му предявен размер от 6 400 лв.

Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател, М. Асенов, се представлява от адв. Димитрова, която поддържа касационната и частната жалби, а по същество твърди неправилност на съдебните решения по съображения, подробно развити в двете жалби и устно в хода по същество. Претендира присъждане на разноски и представя списък на сторените такива.

Ответникът, Дирекция за национален строителен контрол, редовно призован, не се представлява. От процесуалния му представител старши юрк. Д. Петкова е постъпил писмен отговор на касационната жалба с подробно развити в него доводи за неоснователност на същата, съответно за правилност на атакуваното съдебно решение. Прави възражение за прекомерност на разноските.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност както на касационната жалба, така и на частната жалба.

Върховният административен съд, трето отделение, намира касационната и частната жалби за допустими като предявени срещу обжалваеми съдебни актове от надлежна страна, за която атакуваните решения са неблагоприятни и в срока по чл. 211 от АПК.

1. По предявената касационна жалба

Разгледана по същество, същата е частично основателна по следните съображения:

Производството по делото пред АССГ е образувано след като с решение 15630/18.11.2019 г. по адм. д. 1643/2019 г. по описа на ВАС, ІІІ отделение е отменено постановеното по адм. д. 1427/2018 г. по описа на АССГ решение 119/07.01.2019 г., с което е отхвърлен иска на М. Асенов като неоснователен и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на АССГ.

С обжалваното в настоящото касационно производство съдебно решение АССГ е осъдил ДНСК да заплати на М. Асенов, обезщетение за причинените му неимуществени вреди за периода от 06.02.2015 г. до 31.07.2015 г. от отменена Заповед ДК-11Сф-1/06.02.2015 г. на началника на РО НСК София област при РДНСК Югозападен район, с която е отменено разрешение за строеж 9/15.01.2015 г., издадено от гл. архитект на община Самоков, в размер на 750 лв., ведно със законната лихва върху него, считано от 31.07.2015 г. до окончателното изплащане на задължението и е отхвърлил иска в останалата част за разликата над 750 лв. до 30 000 лв.

За да стигне до този правен резултат, АССГ, след обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства- поотделно и в тяхната цялост, е приел, че предявеният иск е доказан по основание, тъй като са налице всички елементи от сложния фактически състав на отговорността за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ налице е отменен като незаконосъобразен с влязло в сила съдебно решение административен акт на държавен орган - Заповед ДК11-Сф-1/06.02.2015г. на началника на РО - НСК Столична област при РДНСК Югозападен район; от този отменен административен акт за ищеца са настъпили твърдените от него неимуществени вреди изразени в негативни психически преживявания, притеснения и унилост, проявени в контактите на ищеца със свидетелите , гневни изблици в отношенията с баща му по повод създадената ситуация, както и естествените вътрешни преживявания, породени от неизвестността относно продължаването на строежа и взетите кредити за материали за него; налице е и пряка и непосредствена причинно- следствена връзка между незаконосъобразния административен акт и настъпилите вреди. От изслушаните по делото свидетели, установяващи негативните преживявания на Асенов от незаконосъобразната заповед за периода 06.02.2015 г. 31.07.2015 г. и въз основа на чл. 52 от ЗЗД, АССГ е определил по справедливост дължимото обезщетение за неимуществени вреди и е осъдил ответника да заплати на ищеца сумата от 750 лв., ведно със законната лихва върху нея от 31.07.2015 г. до окончателното й изплащане.

Съдебното решение е частично неправилно.

Настоящата касационна инстанция споделя установената от административния съд фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи за наличие на всички материалноправни предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ДНСК за претърпени от ищеца неимуществени вреди изразяващи се във влошено самочувствие и увереност, влошени семейни отношения, емоционален срив и изхабени нерви, резултат от отменената като незаконосъобразна Заповед ДК11-Сф-1/06.02.2015г. на началника на РО - НСК Столична област при РДНСК Югозападен район, с която е отменено разрешение за строеж 9/15.01.2015 г., издадено от гл. архитект на община Самоков за периода 06.02.2015 г. 31.07.2015 г. Правилно административният съд е приел, че след отмяната на заповедта евентуалните негативни преживявания не следва да са преки и непосредствени последици.

Неправилно обаче съдът е приложил разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и неправилно е определил размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди 750 лв.

Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Законът не установява критериите за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Съгласно § 1 от ЗОДОВ за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони. В случая приложение намира разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), съгласно която обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Изискването за справедливо определяне на обезщетението за неимуществени вреди е свързано с преценката на конкретни обективно настъпили обстоятелства, включително и периода, през който те са търпени.

Безспорно ищецът е претърпял негативни усещания от незаконосъобразната заповед за отмяна на издаденото разрешение за строеж за период от почти шест месеца, през който не е могъл да реализира строителството на жилищен/вилен имот, но съдът неправилно и в нарушение разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД е приел, че за тези неимуществени вреди се дължи обезщетение в размер на 750 лв. Съобразявайки периода на неправомерното отнемане на разрешителното за строеж, следва да се приеме, че справедливия размер на обезщетението за причинените му вреди е 1 200 лв. Съдебното решение на АССГ в частта му, с която е отхвърлен иска на М. Асенов за сумата над 750 лв. до 1 200 лв. се явява неправилно като постановено в противоречие с материалноправните разпоредби. Същото следва да бъде отменено в тази му част и, вместо него, ВАС следва да постанови друго по съществото на спора, с което да осъди ДНСК да заплати на ищеца сумата от още 450 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, представляващи преживени от същото лице негативни емоции: влошено самочувствие и увереност, влошени семейни отношения, емоционален срив и изхабени нерви, причинени от издадената незаконосъобразна Заповед ДК11-Сф-1/06.02.2015г. на началника на РО - НСК Столична област при РДНСК Югозападен район, ведно със законната лихва върху нея, считано от 31.07.2015 г.до окончателното ѝ изплащане.

Съдебното решение следва да бъде оставено в сила в останалата му част като правилно.

1. По предявената частна жалба

С решение 4913 от 21.09.2020г.в производство по чл. 175 от АПК и чл. 248 от ГПК административният съд е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в решение 3829 от 13.07.2020 г. по адм. д. 13267/2019 г. по описа на АССГ относно присъдените съдебни разноски, като е приел, че съобразно изложените мотиви в решението същите се дължат в размер на 1 520 лв. и е оставил без уважение подаденото искане от М. Асенов за изменение на същото решение в частта за разноските.

За да стигне до този правен извод, АССГ е съобразил, че делото е разглеждано два пъти във ВАС и три пъти в АССГ, поради което е приел, че съгласно относимите разпоредби от Наредба 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения такова се дължи по отделно за всяка инстанция. Предвид факта, че са присъдени една четвърт от направените разноски при уважена 1/40 от иска, е намерил искането за изменение на решението в частта за разноските за неоснователно.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Административния съд е постановил правилно решение във връзка с изхода на спора, като е съобразил броя на съдебните инстанции, фактическата и правна сложност на производството, както и размера на уважената част от иска. Член 10, ал. 2 и 3 ЗОДОВ съдържа изрични разпоредби за разноските в производствата по този закон. Специалната законова регламентация на отговорността за разноски по ЗОДОВ изключва приложението на чл. 143, ал. 3 АПК и чл. 78, ал. 3 ГПК за настоящия случай. Законодателят е регламентирал изрично и в отклонение от общия принцип на отговорността за разноските съразмерно на уважената част от иска - чл. 78, ал. 1, 2, 3, 4 и 8 ГПК, съответно чл. 143, ал. 1, 2, 3 и 4 АПК, задължението за разноски в специалния ЗОДОВ. Предвид това в хипотеза като спорната присъдените съдебни разноски за адвокатско възнаграждение на ищеца се явяват в по-висок размер.

С оглед гореизложеното и, съобразявайки се с трайната практика на ВАС, трето отделение по въпроса за разноските по чл. 10 от ЗОДОВ, настоящият съдебен състав на ВАС намира, че АССГ правилно и в съответствие с действащия към датата на постановяване на обжалваното допълнително решение материален закон е оставил без уважение искането на М. Асенов за изменение на решението в частта за разноските.

С оглед изхода на делото и предвид направеното от ответната страна възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение в полза на касационния жалбоподател следва да бъдат присъдени съдебни разноски, като ДНСК бъде осъдена да заплати на М. Асенов съдебни разноски за касационната инстанция в размер на 300 лв. за адвокатско възнаграждение и 10 лв. държавна такса.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и

чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение