Решение № 9991 от 5.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4546/2011 г.

Решение № 9991 от 5.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4546/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационен протест от Върховна административна прокуратура и по касационна жалба на председателя на Държавната агенция за бежанците към Министерски съвет срещу решение № 2458 от 17.02.2011 г. по адм. дело № 14987 по описа за 2009 г. на Върховния административен съд, трето отделение, в частта с която е отменено решение № 496 от 20.10.2009 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България за предоставяне на хуманитарен статут на Шахин Геймати Абриз - гражданин на Иран, и е върнато делото в тази част като административна преписка на председателя на Държавната агенция за бежанците за ново произнасяне. В касационния протест и в касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение и се иска отмяната му. Ответната страна Шахин Геймати Абриз не взема становище. Върховният административен съд, I колегия, петчленен състав, намира касационния протест и касационната жалба за процесуално допустими, като подаден в срока по чл. 211, ал. 2 от АПК и от надлежна страна с оглед на чл. 210, ал. 3 от АПК, а разгледани по същество, са неоснователни. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд, тричленен състав на ВАС, е било решение № 496 от 20.10.2009 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България, с което е постановен отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитерен статут на Шахин Геймати Абриз, гражданин на Иран. С постановено съдебно решение тричленния състав на ВАС е отхвърлил жалбата на Шахин Геймати Абриз срещу решението на ДАБ в частта, с която е постановен отказ за предоставяне на статут на бежанец на чужденеца. Решението в тази част не е обжалвано и е влязло в сила. Със същото решение първоинстанционният съд е отменил решението на председателя на ДАБ в частта, с която е отхвърлена молбата за предоставяне на хуманитарен статут и е върнал административната преписка на административния орган за ново произнасяне. За да направи този извод съдът се е позовал на решение от 17.02.2009 г. на Съда на Европейските общности и на Хартата на основните права на Европейския съюз. Решението е правилно като краен извод, но по мотиви различни от изложените. Настоящата инстанция споделя само мотивите, обосновани с установените данни с представените доказателства, включително и пред двете съдебни инстанции и позоваването на решение от 17.02.2009 г. на СЕС. С решението СЕС, по преюдициално запитване, е дал тълкуване на разпоредбата на чл. 15, ал. 1, б. "в", вр. чл. 2, б. "д" от Директива 2004/83/ЕО за установяването на минимални стандарти относно условията, на които трябва да отговарят гражданите на трети страни или лицата без гражданство, за да могат да кандидатстват за статут на бежанец, или на лицата, които по други причини имат нужда от международна закрила, и относно съдържанието на предоставената закрила, а именно: 1) съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; 2) съществуването на такива заплахи може изключително да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, по т. 1 от смъртно наказание или екзекуция; т. 2. от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; т. 3. тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Тежките посегателства могат да възникнат от действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не може или не желае ефективно да противодейства, а реалната опасност от тежки посегателства може да се основава на събития, настъпили след като чужденецът е напуснал държавата си по произход, или на дейност, извършена от него след отпътуването му, освен ако тя е извършена единствено с цел чужденецът да получи закрила по този закон - чл. 9, ал. 2 и ал. 3 от ЗУБ. От така цитираните разпоредби е видно, че същите са приети с цел да съответстват на Директива 2004/83/ЕО. Принципът на единно тълкуване на Общностното право налага на националните юрисдикции и власти на държавите-членки на Общността да прилагат постановените решения по преюдициални запитвания при аналогични случаи. Поради това посоченото по-горе тълкуване е задължително и следва да се вземе предвид при решаването на настоящия казус, както е приел първоинстанционния съд. Съдът се е позовал на удостоверение на Центъра за подпомагане на хора, преживели изтезание - АСЕТ, след изясняване на случая на жалбоподателя, съпоставен и с данните от експертното изследване, със заключение, че Шахин Абраз е жертва на насилие, причинено от представители на официалната власт, което позволява да се приравни към понятието изтезание. Това експертно заключение следва да се обсъди от административния орган. Същото е представено от процесуалния представител на оспорващия в съдебно заседание на 13.01.2010 г., което ответникът - ДАБ не е оспорил относно достоверността му, и като официален свидетелстващ документ, същият е годно доказателствено средство ползващо се с материална доказателствена сила за фактите, които удостоверява. Отделно, съдържащите се данни в представената от административния орган справка № 1271/16.03.2011 г. относно обстановката в Иран към момента също следва да се съобрази при новото разглеждане на искането за предоставяне на хуманитарен статут. С оглед изложеното, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, като правилно в крайните изводи за незаконосъобразност на постановения отказ за предоставяне на хуманитарен статут, но при изложените в настоящото решение мотиви. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, I колегия петчленен състав