Решение № 14931 от 8.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10130/2009 г.
ВАСПетчленен състав08.12.2009 г.докладчик Надежда Джелепова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6954 от 27 май 2009 година, постановено по адм. д. № 14329/2008 година по описа на Върховния административен съд, пето отделение. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 14931 от 8.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10130/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Венелин Славчев Ангелов от София срещу решение № 6954 от 27 май 2009 година, постановено по адм. д. № 14329/2008 година по описа на Върховния административен съд, пето отделение, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № РД-02-16-1903/27 октомври 2008 година на министъра на регионалното развитие и благоустройството. В касационната жалба не са посочени конкретни касационни оплаквания, но от съдържанието й може да се направи извод, че решението се оспорва поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - министърът на регионалното развитие и благоустройството, чрез процесуалния представител юрк. Боянка Георгиева, намира за неоснователна касационната жалба. Подробни съображения за това излага в представено по делото писмено становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Пред тричленния състав на Върховния административен съд, пето отделение, Венелин Славчев Ангелов е оспорил заповед № РД-02-16-1903/27 октомври 2008 година на министъра на регионалното развитие и благоустройството, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното му правоотношение като държавен експерт в дирекция "Сигурност" с ранг V с при Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Съдът е приел, че при издаването на заповедта не са допуснати нарушения, поради което е отхвърлил подадената жалба. Така постановеното решение е правилно. От данните по делото е установено, че с влизането в сила на нов Устройствен правилник на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (УПМРРБ), в сила от 01 септември 2008 година, числеността на дирекция "Сигурност" е намалена от 13 на 11 щатни бройки. В съответствие с този правилник със заповед № РД-02-14-1176/02 октомври 2008 година министърът на регионалното развитие и благоустройството е утвърдил длъжностно разписание и поименно разписаните на МРРБ. В съответствие с тях, броят на служителите, заемащи длъжността "държавен експерт" в дирекция "Сигурност" е намален от двама на един. При тези данни законосъобразно първоинстанционния съд е приел, че е налице формалното правно основание по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение между страните поради съкращаване на длъжността. Налице е реално, а не фиктивно съкращаване на длъжността, заемана от Венелин Ангелов, поради което са налице и условията на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл за уволнението му. Това значи, че правото на органа по назначаването да прекрати едностранно служебното правоотношение между страните е упражнено при обективиране на материалноправните предпоставки, визирани в закона. Възражението на касатора, че с утвърденото ново длъжностно разписание фигурират две длъжности "държавен експерт", независимо от общото намаление на числеността на дирекцията, което води до извод, че не е налице реално намаляване на щата за посочената длъжност, е неоснователно. Действително в това разписание са посочени две бройки за длъжността "държавен експерт", но това се дължи на грешка, която е отстранена със заповед № РД-02-14-380/17 март 2009 година на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Освен това в утвърденото поименно разписание само една длъжност "държавен експерт", заемана от Светла Александрова Гунчева. Поради това не може да се приеме за основателно възражение, че издаването на заповедта за поправка на допуснатата в длъжностното разписание грешка е направено единствено във връзка с настоящото производство. Неоснователно е и възражението, че в случая няма отпадане на длъжността като нормативно определена позиция, поради което не са налице предпоставките на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Тук следва да се съобрази обстоятелството, че длъжността се свързва с изпълнението на конкретен вид дейност. Тази дейност от своя страна може да бъде изпълнявана от едно или повече лица, като броя на тези лица се определя от органа по назначаването в рамките на предвидената обща численост на служителите. По преценка на органа по назначаването може да бъде намален обема на дейността, а това се изразява в премахването на предвидените в щатното разписание щатни бройки. В този случай също е налице съкращаване на длъжността по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. С оглед горното и при липсата на соченото от касатора отменително основание оспореното решение като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав - II колегия,
Цитирани разпоредби
1- чл. 106, ал. 1, т. 2