Решение № 1322 от 1.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4924/2016 г.

Решение № 1322 от 1.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4924/2016 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано по касационна жалба на "СМРМ - Транс" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. "Б. Н." .№..., ет. ..., ап. ..., представлявано от управителя В. Г. В., чрез адв. Д. Б., срещу Решение № 1511 от 07.03.2016 г., по адм. дело № 7507/2012 г. по описа на Административния съд - С. - град, в частта с която е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт № 2141200392 от 10.04.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. С., потвърден в оспорената част с Решение № 1704 от 16.07.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" (ОДОП) - гр. С. при ЦУ на НАП, в частта с която на "СМРМ - Транс" ЕООД са определени задължения по ЗДДС в размер на 489 254.07 лв., вследствие на отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "Д. Е. Е. Кабел БК" ООД, "Макском-81" ЕООД, "ЗП Елит-Ц. Вълков" ЕООД, "Булгаро 1" ЕООД, "Т. Т. Т." ЕООД, "Сторос 2002" ЕООД, "Малинели" ООД, "С. Т." ЕООД, "Фактор П" ЕООД, "Д. Т." ЕООД и "М. Т." ЕООД. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани фактически изводи за нереални доставки на стоки и услуги по фактурите на "Д. Е. Е. Кабел БК" ООД, "Макском-81" ЕООД, "ЗП Елит-Ц. Вълков" ЕООД, "Булгаро 1" ЕООД, "Т. Т. Т." ЕООД, "Сторос 2002" ЕООД, "Малинели" ООД, "С. Т." ЕООД, "Фактор П" ЕООД, "Д. Т." ЕООД и "М. Т." ЕООД, като първа предпоставка за признаване на право на данъчен кредит на ревизираното лице - получател на фактурите. Касаторът счита, че съдът не е направил задълбочен анализ на представените по делото доказателства, а е възприел изцяло мотивите приходните органи. Съдът неправилно е приел, че доставките на стоки са нереални, защото не е доказан произхода на процесните стоки. По делото са събрани доказателства за възлагане на доставките, за предаване и получаване на доставките, издадените фактури отговарят на изискването на чл. 114 ЗДДС и са налице данни за плащане по фактурите, а от заключението на вещото лице по Съдебно-счетоводната експертиза (ССЕ) е видно, че процесните доставки са надлежно осчетоводени в счетоводството на ревизираното лице. По делото са представени и доказателства за последваща реализация на стоките и услугите. Излагат се доводи, че обжалваното решение противоречи на практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС), обективирана в решение от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/2011 и С-142/2011, както и на решението на СЕС от 13.02.2014 г., постановено по дело С-18/2013 г. Иска се отмяна на съдебното решение и на РА в съответната част. Ответникът - директорът на Дирекция "ОДОП" - гр. С. при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, счита жалбата за неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Предмет на спора пред първоинстанционния съд е бил РА № 2141200392 от 10.04.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. С., потвърден в оспорената част с Решение № 1704 от 16.07.2012 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. С. при ЦУ на НАП, в частта с която на "СМРМ - Транс" ЕООД са определени задължения по ЗДДС в размер на 489 254.07 лв., вследствие на отказано право на приспадане на данъчен кредит: за данъчни периоди м. 06 и м. 07.2011 г. по шест фактури, издадени от "Д. Е. Е. Кабел БК" ООД; за данъчни периоди м. 06 и м. 07.2011 г. по седем фактури, издадени от "Макском-81" ЕООД; за данъчния период м. 07.2011 г. по три фактури, издадени от "ЗП Елит-Ц. Вълков" ЕООД; за данъчния период м. 04.2011 г. по една фактура, издадена от "Булгаро 1" ЕООД; за данъчния период м. 05.2011 г. по една фактура, издадена от "Т. Т. Т." ЕООД; за данъчния период м. 06.2011 г. по една фактура, издадена от "Сторос 2002" ЕООД; за данъчния период м. 07.2011 г. по една фактура, издадена от "Малинели" ООД; за данъчния период м. 07.2011 г. по три фактури, издадени от "С. Т." ЕООД; за данъчни периоди м. 06 и м. 07.2011 г. по две фактури, издадени от "Фактор П" ЕООД; за данъчния период м. 07.2011 г. по една фактура, издадена от "Д. Т." ЕООД и за данъчния период м. 07.2011 г. по една фактура, издадена от "М. Т." ЕООД, като са определени лихви в общ размер на 34 781.32 лв. С постановеното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на ревизираното лице против РА № 2141200392 от 10.04.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. С., потвърден в оспорената част с Решение № 1704 от 16.07.2012 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. С. при ЦУ на НАП, в частта с която на "СМРМ - Транс" ЕООД са определени задължения по ЗДДС в размер на 489 254.07 лв., вследствие на отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "Д. Е. Е. Кабел БК" ООД, "Макском-81" ЕООД, "ЗП Елит-Ц. Вълков" ЕООД, "Булгаро 1" ЕООД, "Т. Т. Т." ЕООД, "Сторос 2002" ЕООД, "Малинели" ООД, "С. Т." ЕООД, "Фактор П" ЕООД, "Д. Т." ЕООД и "М. Т." ЕООД; оставил е без разглеждане жалбата на "СМРМ - Транс" ЕООД срещу РА № 2141200392 от 10.04.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. С., потвърден в оспорената част с Решение № 1704 от 16.07.2012 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. С. при ЦУ на НАП, в частта в която е мотивирана корекция и е определена нулева данъчна основа на продажбите на ревизираното лице към "К. Б." ЕООД и "Малинели" ЕООД и "СМРМ - Транс" ЕООД е осъдено да заплати на Дирекция "ОДОП" - гр. С. при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 7 422 лв. Предмет на спора пред настоящата инстанция е първоинстанционното решение, в частта, с която е отхвърлил жалбата на ревизираното лице против РА № 2141200392 от 10.04.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. С., потвърден в оспорената част с Решение № 1704 от 16.07.2012 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. С. при ЦУ на НАП, в частта с която на "СМРМ - Транс" ЕООД са определени задължения по ЗДДС в размер на 489 254.07 лв., вследствие на отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "Д. Е. Е. Кабел БК" ООД, "Макском-81" ЕООД, "ЗП Елит-Ц. Вълков" ЕООД, "Булгаро 1" ЕООД, "Т. Т. Т." ЕООД, "Сторос 2002" ЕООД, "Малинели" ООД, "С. Т." ЕООД, "Фактор П" ЕООД, "Д. Т." ЕООД и "М. Т." ЕООД. В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила. Спорна пред първоинстанционния съд е била реалността на доставките на стоки и услуги по фактурите на посочените доставчици като първа предпоставка за признаване на право на данъчен кредит общо в размер на 489 254.07 лв. на получателя по фактурите. По време на ревизионното производство по доставките от "Д. Е. Е. Кабел БК" ООД с предмет на доставките услуги - "механизирани с. с. услуги", "механизирана услуга" и "услуга по договор" са представени копия на шестте фактури; договор за съвместна дейност от 10.12.2010 г., сключен между ревизираното лице, "Д. Е. Е. Кабел БК" ООД и "ЗП Е.-Ц. В."; "договор № 0027 за извършване на селскостопанска услуга от 01.06.2011 г., с предмет "дисковане, валиране, жътва (бяла), жътва (рапица)"; протокол № 21 от 30.08.2011 г. за извършена работа. По време на съдебното производство са представени договор за услуга от 01.08.2010 г., с предмет "жътва с комбайн... "; анекс № 2 от 10.08.2011 г.; протокол за извършена услуга от 21.08.2011 г. Предмет на издадените седем фактури от "Макском-81" ЕООД са "слънчоглед-реколта 2010, бонифицирано тегло с вкл. транспорт", "рапица-реколта 2011" и "рапица, ечемик - реколта 2011". По време на ревизията по тези доставки са представени копия на издадените фактури; обяснения от доставчика, че транспорта на стоката е за сметка на купувача; справка за стоковия поток; договор за съвместна дейност от 28.03.2011 г.; договор за покупко-продажба от 01.06.2011 г., с предмет "зърно слънчоглед и рапица"; протокол към договора за предаване на слънчоглед 82,100 тона от 30.05.2011 г.; приемо-предавателна разписка за "слънчоглед-реколта 2010 - 82,100 тона"; протокол към договора за предаване на слънчоглед 130,200 тона от 02.06.2011 г.; приемо-предавателна разписка за "слънчоглед-реколта 2010 - 130,200 тона"; протокол към договора за предаване на слънчоглед 265,700 тона от 07.06.2011 г.; приемо-предавателна разписка за "слънчоглед-реколта 2010 - 265,700 тона"; протокол към договора за предаване на слънчоглед 15,460 тона от 11.06.2011 г.; приемо-предавателна разписка за "слънчоглед-реколта 2010 - 82,100 тона"; протоколи и декларации за произход на стоката. По време на съдебното производство са представени товарителници и пътно-прехвърлителни разписки. Предмет на издадените три фактури от "ЗП Елит - Ц. Вълков" ЕООД са "ечемик - рек. 2011", "рапица - рек. 2011" и "пшеница - рек. 2011". По време на ревизията по тези доставки са представени копия на издадените фактури; обяснения; удостоверение по чл. 24 от Закона за съхранение и търговия със зърно; договор за съвместна дейност от 10.12.2010 г., сключен между ревизираното лице, "Д. Е. Е. Кабел БК" ООД и "ЗП Е.-Ц. В."; приемо-предавателен протокол от 11.07.2011 г. за 380 тона "ечемик рек. 2011"; договор от 13.07.2011 г. за 300 тона ечемик рек. 2011 г.; предавателно-приемателна разписка от 10.07.2011 г. за 402,60 тона ечемик рек. 2011 г.; приемо-предавателен протокол от 05.07.2011 г., "рапица рек. 2011" - 400 тона; договор от 07.07.2011 г., с предмет "рапица рек. 2011 г. - 400 метрични тона"; приемо-предавателен протокол от 28.07.2011 г., с предмет "520 тона пшеница рек. 2011"; договори, протоколи и декларации от предходни доставчици. По време на съдебното производство са представени товарителници, договор от 20.07.2011 г., с предмет "пшеница рек. 2011"; приемо-предавателен протокол за "пшеница рек. 2011 г. - 1590 тона"; пътно-прехвърлителни разписки от 16.07.2011 г.; протоколи за прихващане по договор за съвместна дейност и споразумение. Към издадената фактура от "Булгаро 1" ЕООД, с предмет "слънчоглед рек. 2010 г. " с посочено количество 24,700 тона по време на съдебното производство е представен договор за покупко-продажба от 10.03.2011 г., с предмет "24,700 мт слънчоглед рек. 2010 г. "; анекс № 1 от 11.04.2011 г. и приемо-предавателен протокол за 24,700 тона пшеница рек. 2010 г. ". По делото не е представена, издадената фактура от "Т. Т. Т." ЕООД, с предмет "транспортни услуги", както и други доказателства във връзка с тази фактура. Пред съда е представено копие на издадената фактура от "Сторос 2002" ЕООД, с предмет на доставка "3100 л. дизелово гориво" и заявка-договор от 16.08.2011 г., с предмет "дизелово гориво". По делото не са представени други доказателства освен копия на издадената една фактура от "Малинели" ООД, с предмет "комисионна услуга", три фактури от "С. Т." ЕООД, с предмет "транспортна услуга, съгласно приложен опис" и една фактура от "М. Т." ЕООД, с предмет на доставка "транспортни услуги Т.-В.". Пред съда са представени копия на издадените фактури от "Фактор П" ЕООД, с предмет на доставка "извършен транспорт на ечемик Р.-В., Т.-В." и издадената фактура от "Д. Т." ЕООД, с предмет на доставка "транспортна услуга Т-ще-В., К....". Към тях са представени товарителници и кантарни бележки. По делото са изслушани едно основно и две допълнителни заключения на вещото лице по ССЕ. За да отхвърли жалбата на ревизираното лице против РА в обжалваната част, първоинстанционният съд приел следното: Съдът е обсъдил съвкупно всички събрани по делото доказателства и заключенията по основната и допълнителните ССЕ и въз основа на тях е приел, че не се доказва приемо-предаването на спорните стоки по издадените фактури от "Макском-81" ЕООД, "ЗП Елит-Ц. Вълков", "Сторос 2002" ЕООД и "Булгаро 1" ЕООД, както и извършването на спорните услуги от доставчиците "Д. Е. Е. Кабел БК" ООД, "Т. Т. Т." ЕООД, "Малинели" ООД, "С. Т." ЕООД, "Фактор П" ЕООД, "Д. Т." ЕООД и "М. Т." ЕООД. По отношение на доставките на стоки съдът е приел, че от представените доказателства не се установява, че доставчиците са разполагали със стоки от вида на процесните. По делото не са представени пътни листа за транспортирането на зърното, а товарителниците са непълни. Съдът не е кредитирал заключението на вещото лице по ССЕ, тъй като е приел, че представените доказателства не са анализирани детайлно от вещото лице. По отношение на представените протоколи за предаване на стоките е посочено, че в част от тях се констатират неточности и разминавания в посочения вид и количество стока. Съдът е приел, че от представените доказателства не може да се установи и последващата реализация на процесните стоки. По отношение на процесните услуги първоинстанционният съд е приел, че от представените доказателства не се доказва техническата обезпеченост на доставчиците за транспортиране на зърното. Не са представени доказателства, че доставчиците са разполагали с специализирани транспортни средства за превоз на зърно, а вещото лице не е направило проверка в счетоводството на доставчиците. По отношение на спорната комисионна услуга от "Малинели" ООД по делото е представена единствено спорната фактура, поради което съдът е приел, че не може да се установи каква точно е била фактурираната услуга. Неоснователен е доводът на касатора, че обстоятелствата, че фактурите отговарят на изискването на чл. 114 ЗДДС и са налице данни за плащане по фактурите, е достатъчно основание, за да се признае право на данъчен кредит на ревизираното лице. Действително от заключението на вещото лице по ССЕ е видно, че процесните доставки са надлежно осчетоводени в счетоводството на ревизираното лице, но счетоводството на доставчиците не е проверявано. За да отхвърли жалбата на ревизираното лице по отношение на процесните доставки, съдът правилно е намерил за обосновани констатациите на органите по приходите, че не е доказано реалното изпълнение на преките доставки на стоки, нито на фактурираните услуги, главно защото не е доказано предаването на родово-определената стока от доставчиците на ревизираното дружество, както и извършването на фактурираните услуги. От представените по делото доказателства не може да се установи последващата реализация на спорните стоки и услуги. Неоправдани са главните касационни оплаквания за необоснованост на фактическите констатации на първоинстанционния съд. Първоинстанционният съд е направил задълбочен анализ на събраните по делото доказателства. Съдът е обсъдил подробно фактурите на всеки един от доставчиците и събраните по делото доказателства и правилно е приел, че доставките на стоки и услуги не са реални. По отношение на доставките на стоки от "Макском-81" ЕООД, "ЗП Елит-Ц. Вълков" ЕООД, съдът е съобразил, че от представените протоколи и декларации за произход на стоките не се установява, че преките доставчици са разполагали с процесното зърно. По делото е установено, че издадените фактури от "Макском-81" ЕООД са както следва: фактура № 0000000101 от 01.06.2011 г. с предмет на доставка "слънчоглед-реколта 2010, бонифицирано тегло с вкл. транспорт", с посочено количество 84,54 тона; фактура № 0000000102 от 04.06.2011 г. с предмет на доставка "слънчоглед-реколта 2010, бонифицирано тегло с вкл. транспорт", с посочено количество 125,60 тона; фактура № 0000000103 от 08.06.2011 г. с предмет на доставка "слънчоглед-реколта 2010, бонифицирано тегло с вкл. транспорт", с посочено количество258,64 тона; фактура № 0000000104 от 04.06.2011 г. с предмет на доставка "слънчоглед-реколта 2010, бонифицирано тегло с вкл. транспорт", с посочено количество 321,90 тона; фактура № 0000000105 от 13.06.2011 г. с предмет на доставка "слънчоглед-реколта 2010, бонифицирано тегло с вкл. транспорт", с посочено количество 15,46 тона; фактура № 0000000134 от 01.07.2011 г. с предмет на доставка "рапица, ечемик-реколта 2011" и фактура № 0000000135 от 17.07.2011 г. с предмет на доставка "рапица-реколта 2011". Административният съд правилно е приел, че по делото не са представени доказателства за предаване на спорните стоки, защото в представените протоколи за предаване на слънчоглед и приемо-прехвърлителни разписки са посочени различни количества от фактурираното количество слънчоглед. Освен това съдът е взел предвид, че в дадените обяснения от доставчика и предмета на фактурите е налице разминаване по отношение на транспорта на стоките, тъй като доставчикът е заявил, че транспортът е за сметка на купувача, а в предмета на издадените фактури е посочено, че е включен и транспорт. По делото не са представени никакви доказателства за приемо-предаване на фактурираното количество рапица и ечемик. На ревизираното лице е отказано право на данъчен кредит по издадените три фактури от "ЗП Елит-Ц. Вълков" ЕООД, а именно: фактура № 0000000100 от 07.07.2011 г. с предмет на доставка "рапица рек. 2011", с посочено количество 400 тона. По време на ревизията към тази фактура е представен договор от 07.07.2011 г. и приемо-предавателен протокол със същото количество рапица - 400 тона, който е издаден на дата предхождаща фактурата и договора - 05.07.2011 г.; фактура № 0000000101 от 13.07.2011 г. с предмет на доставка "ечемик рек. 2011", с посочено количество 380 тона. По време на ревизията към тази фактура е представен приемо-предавателен протокол от дата 11.07.2011 г., с посочено количество ечемик 380 тона и предавателно-приемателна разписка, с посочено количество ечемик 402,60 тона; фактура № 0000000102 от 20.07.2011 г. с предмет на доставка "пшеница рек. 2011, с посочено количество 1590 тона. По време на ревизията е представен приемо-предавателен протокол от 28.07.2011 г., в който е посочено по-малко количество пшеница - 520 тона. Пред съда във връзка с последната доставка е представен договор от 20.07.2011 г. и нов приемо-предавателен протокол от 20.07.2011 г., в който е посочено, че предаденото количество пшеница е 1590 тона, както и 33 пътно-прехвърлителни разписки от 15.07.2011 г. и 16.07.2011 г. с общо количество пшеница около 865 тона, което е значително по-малко от фактурираното количество от 1590 тона. С тези приемо-предавателни разписки са представени и товарителници от различна дата - 18 и 19.07.2011 г., с посочено различно количество пшеница, от които не може да се установи мястото на натоварване и разтоварване. Настоящият състав на касационната инстанция намира, че обосновано първоинстанционният съд е приел, че въз основа на представените приемо-предавателни протоколи не може да се установи реалното предаване на стоките, защото същите не кореспондират на останалите събрани по делото доказателства. Реалността на доставките не се доказва, тъй като по делото не са представени категорични доказателства за съхранението, транспортирането, предаването, плащането и последващата реализация на стоките. Основани на събраните доказателства са изводите на съда и по отношение на доставката от "Булгаро 1" ЕООД на слънчоглед рек. 2010 г. - 24,700 тона. По отношение на тази доставка пред съда е представен договор за покупко-продажба на слънчоглед от 10.03.2011 г., анекс № 1 и приемо-предавателен протокол от 11.04.2011 г. с посочена стока пшеница. Настоящият състав споделя извода на първоинстанционния съд, че по делото не се доказва предаването на процесната стока, защото в представения приемо-предавателен протокол е посочен различен вид стока от посочената в процесната фактура. По делото не са представени други доказателства за предаване на фактурирания слънчоглед, поради което съдът правилно е приел, че доставката не е реална. По отношение на доставката на дизелово гориво от "Сторос 2002" ЕООД е представено копие на издадената фактура № 0000001477 от 30.06.2011 г. и заявка-договор от 16.08.2011 г., с която е уговорен транспорт на дизелово гориво. Съдът с право е приел, че предметът на фактурата е различен от предмета на заявката-договор и от същата не се установява предаването на стоката. Освен това заявката-договор е издадена месец и половина след датата на процесната фактура, а по делото не са представени никакви доказателства за транспортиране на процесното дизелово гориво. Поради изложеното първоинстанционният съд правилно е приел, че доставката на дизелово гориво не е реална. По отношение на процесните услуги от "Д. Е. Е. Кабел БК" ООД, "Т. Т. Т." ЕООД, "Малинели" ООД, "С. Т." ЕООД, "Фактор П" ЕООД, "Д. Т." ЕООД и "М. Т." ЕООД по делото не са представени категорични доказателства, че услугите са извършени реално, както и за последващата им реализация. Издадените фактури от "Д. Е. Е. Кабел БК" ООД са с предмет "механизация с. с. услуги", "механизирана услуга" и "услуга по договор". По време на ревизията са представени договор за съвместна дейност от 10.12.2010 г., сключен между ревизираното лице, "Д. Е. Е. Кабел БК" ООД и "ЗП Е.-Ц. В."; "договор № 0027 за извършване на селскостопанска услуга от 01.06.2011 г., с предмет "дисковане, валиране, жътва (бяла), жътва (рапица)"; протокол № 21 от 30.08.2011 г. за извършена работа, с подписи на комисия. По време на съдебното производство са представени договор за услуга от 01.08.2010 г., с предмет "жътва с комбайн..."; анекс № 2 от 10.08.2011 г.; протокол за извършена услуга от 21.08.2011 г. В представения договор от 01.06.2011 г. не са посочени конкретни обекти, на които ще се извършат услугите по дисковане, валиране и жътва, както и конкретни параметри за площта на имотите. В представения протокол № 21 от 30.08.2011 г., подписан от комисия също не е посочено къде са извършени приетите услуги. Предмета на представения договор по време на съдебното производство е различен и жътва с комбайн, като отново не са посочени конкретни обекти, но в чл. 3.1.2) е посочено, че изпълнението на услугата се удостоверява с подписване на двустранен приемо-предавателен протокол. От представения пред съда протокол е видно, че се предават на комисия следните извършени услуги "жътва ечемик, жътва рапица и жътва (пшеница). Обосновано съдът е приел, че от представените доказателства по време на ревизията и пред него не може да се установи какъв е бил видът на фактурираните услуги, защото предметът на представените договори и протоколи е различен. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че не е ясно защо представените протоколи за извършване на услугите са подписани от комисия, тъй като в представения договор по време на съдебното производство изрично е уговорено, че извършването на услугите става с двустранни приемо-предавателни протоколи, а не от комисия. По делото не са представени конкретни доказателства за машините с които са извършени спорните услуги. По отношение на издадената фактура от "Т. Т. Т." ЕООД с процесния РА на ревизираното лице е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 0000001926 от 25.05.2011 г., с предмет на доставка "транспортна услуга" на основание чл. 71, т. 1 ЗДДС, тъй като в хода на ревизията фактурата не е представена, както и каквито и да е други документи във връзка с тази фактура. Такива доказателства не са представени и пред първоинстанционния съд, поради което с РА правилно е отказано право на данъчен кредит по издадената фактура от този доставчик. По отношение на доставката на "комисионна услуга" от "Малинели" ООД по делото не са представени никакви доказателства за конкретния вид на комисионната услуга. Не е ясно в какво се състои същата и от кого е извършена. По отношение на транспортните услуги по издадените фактури от "С. Т." ЕООД и "М. Т." ЕООД са представени единствено копия на процесните фактури, а по доставките от "Фактор П" ЕООД и "Д. Т." ЕООД са представени и товарителници и кантарни бележки, но посочените количества превозена и натоварена стока по фактури, товарителници и кантарни бележки се различава. Освен това процесните фактури, издадена от "Фактор П" ЕООД са с предмет "извършен транспорт на ечемик" и "транспортна услуга", а представените товарителници и кантарни бележка са с дати, предхождащи датата на фактурите и са с посочен товар слънчоглед, с изключение на представената товарителница от 02.07.2011 г., в която е посочено, че товара е ечемик, но е издадена много преди датата на фактурата за превоз на ечемик, която е от 28.07.2011 г., като е посочено, че изпращач е ревизираното лице, а получател е М. В. и в същата не е посочен превозвач. По отношение на горепосочените услуги не са представени доказателства за техническа обезпеченост на доставчиците за извършване на транспортните услуги. Неоснователно е позоваването на касатора на практиката на Съда на Европейския съюз. От практиката на СЕС по тълкуването на разпоредби на Директивата за ДДС не следва, че право на данъчен кредит във всеки случай следва да се признава само при представяне на данъчна фактура, независимо дали е доказана реалността на доставката по нея. Обратно, в постоянната си практика, както и в цитираното в касационната жалба Решение по съединени дела С-142/11 и С-80/11, така и в Решение от 13.02.2014 по дело С-18/13, ясно се вижда, че става дума за случаи, при които е установено, че доставките са реални. Така в диспозитива на последното решение в т. 1 от израза "въпреки че услугата е била доставена" се вижда, че реалното изпълнение на доставката е доказано и само при това ревизираното лице не следва да бъде държано отговорно за липсата на доказателства относно персонален и технически капацитет на доставчика да я извърши. Реалността на доставките на услуги е фактически въпрос, който следва да бъде разрешаван от националния съд по правилата на националното доказателствено право. В т. 1, изречение второ на диспозитива на Решение от 18.07.2013 г. по дело С-78/12 Съдът е постановил: "Запитващата юрисдикция следва в съответствие с националните правила за доказването да извърши обща преценка на всички доказателства и фактически обстоятелства по отнесения до нея спор, за да определи дали разглежданите в главното производство доставки на стоки са действително осъществени и дали съответно за тях може да бъде упражнено право на приспадане". Такава именно преценка е направил първоинстанционният съд и фактическите му изводи са обосновани на събраните по делото доказателства. При недоказано предаване на родово-определената стока и недоказани резултати на процесните услуги, осъществени от горепосочените доставчици, административният съд в съгласие с материалния закон правилно е потвърдил отказа на правото на данъчен кредит. Решението като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. На ответника по касационната жалба следва да се присъди сумата от 7 770.35 лв. юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение