Решение № 8495 от 3.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5735/2016 г.

Решение № 8495 от 3.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5735/2016 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална дирекция "Гранична полиция" - С., подадена срещу решение № 106 от 30.03.2016 г., постановено по адм. дело № 52/2016 г. по описа на Административен съд - С., с което по жалба на И. К. О. е отменена издадена от касатора заповед № 5396з/22.01.2016 г. за налагане на дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 месеца на основание чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. първо от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) - неизпълнение на служебни задължения. Иска се отмяна на съдебния акт като необоснован. О. О. изразява становище за потвърждаване на решението по съображения, изложени в депозирания от него писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение първоинстанционното решение да се остави в сила. Настоящата инстанция счита, че касационното оспорване е процесуално допустимо, а по същество е неоснователно поради следното: Фактическата обстановка е подробно изяснена от първоинстанционния съд, който правилно е приел, че административният акт е незаконосъобразен и е уважил жалбата на ответника по касация. Съдът е обсъдил всички събрани в хода на производството доказателства, мотивирано се е произнесъл по възраженията на жалбоподателя и правилно е приложил материалния закон. Обосновано е заключението, че в случая не е осъществен от страна на О. състав на дисциплинарно нарушение от изброените в ЗМВР. И. О. е заемал длъжността командир на отделение в Граничен контролно-пропускателен пункт (ГКПП) - К. - Промахон, при ГПУ - П.. През нощта на 28.11.2015 г. е бил ръководител на смяна на ГКПП и установил протичащо по издирване в АИС "ИД" с мярка "принудително довеждане" лице. Това е българският гражданин М. И., който като обвиняем по досъдебно производство е регистриран в системата с телеграма от 20.10.2015 г. След установяване на лицето, О. е уведомил по служебен телефон инициатора на издирването и след като е разбрал, че е отпаднала необходимостта за задържане на И. и същият е в процедура по снемането му от АИС, го е пропуснал през границата в посока Гърция. При тази фактическа обстановка действията на О. са в изпълнение на чл. 45, ал. 1, т. 3 от Инструкция рег. № 8121з-813/09.07.2015 г. Предаването на И. веднага в най-близкото РУ на МВР съгласно чл. 53 от Инструкция № 29-Iз-55/08.09.2010 г. е безпредметно, тъй като същият вече не е имал качеството на "издирвано лице", а в процедура по снемане на мярката. Противното би довело до нарушаване на правата на гражданина. Освен изложеното, обосновани са изводите на съда, че оспорената заповед е немотивиран административен акт, тъй като в него бланкетно е отразено, че за вида и размера на наказанието са взети предвид тежестта на нарушението, вредните последици, обстоятелствата, при които е извършено и формата на вината. Липсата на конкретизация за всяко едно от посочените обстоятелства съгласно чл. 206, ал. 2 от ЗМВР представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което прави наказанието несъответно на нарушението, ако такова съществуваше. Неизлагането на мотиви не дава отговор на въпроса защо в случая е наложено именно третото по тежест наказание "порицание" от изброените в чл. 197, ал. 1 от ЗМВР, когато И. О. не е имал предходни дисциплинарни наказания. Съдът не е допуснал логически грешки, нарушение на съдопроизводствените правила и неточно приложение на материалния закон, поради което решението се явява правилно и законосъобразно, и следва да бъде потвърдено. При този изход на делото основателно е искането на ответника по касация за присъждане на разноски в размер на 500 лева, представляващи адвокатско възнаграждение по изготвяне на отговора по касационната жалба. Реалното заплащане на посочената сума в брой е надлежно доказано и възстановяването й следва да се възложи в тежест на РД "ГП" - С.. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 143, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,