Решение № 5436 от 11.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6754/2018 г.

Решение № 5436 от 11.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6754/2018 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – С. град срещу решение № 2464/12.04.2018 г., постановено по адм. дело № 13759/2017 г. по описа на Административен съд – С. град, с което по жалба на Р. Гайдаров е отменено Решение № 1040-21-512/22.11.2017 г. на директора на ТП на НОИ - С. град и потвърденото с него Разпореждане № 214-00-658-3/25.05.2017 г. на длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 от КСО и чл. 62 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване. Преписката е върната на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в съдебното решение. Наведените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, пр. 1 и 3 АПК – неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго, с което да се реши спора по същество, като се отхвърли оспорването. Предвид фактическата и правна сложност на спора, се прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника възнаграждение за един адвокат, като се иска да се приложи хипотезата на чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. чл. 144 АПК. Ответникът – Р. Гайдаров, чрез процесуален представител, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – С. град е Решение № 1040-21-512/22.11.2017 г. на директора на ТП на НОИ - С. град, с което е отхвърлена жалбата на Р. Гайдаров срещу Разпореждане № 214-00-658-3/25.05.2017 г. на длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 от КСО и чл. 62 от Регламент (ЕО)№ 883/2004, с което на лицето е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 11.11.2016 г. до 10.10.2017 г. в размер на 14, 45 лева дневно. Последното е издадено след провеждане на нормативно установена процедура за удостоверяване по отношение на заявителя на осигурена заетост по законодателството на държава-членка на Европейския съюз, като от компетентната осигурителна институция на Великобритания на ТП на НОИ – С. град са предоставени структурни електронни документи СЕД U002 и СЕД U004, удостоверяващи период на осигурена заетост и доход от осигурена заетост на Р. Гайдаров по законодателството на Великобритания. Съгласно данните в СЕД U002, ТП на НОИ – С. град приема, че заявителят отговаря на изискването на чл. 54а, ал. 1 от КСО и има право на парично обезщетение за безработица при зачетен осигурителен стаж, както по законодателството на Р. Б., така и по законодателството на друга държава-членка на Европейския съюз (Великобритания). В Разпореждането е посочено, че размерът на паричното обезщетение за безработица е определен въз основа на осигурителен доход за периода от 10.01.2016 г. до 10.11.2016 г., който възлиза на 5 105,45 лева. Първоинстанционният съд обосновава своите изводи за отмяна на оспорения акт и връщане преписката за ново произнасяне на административния орган с нарушение на законоустановеното изискване за форма на акта поради липсата на изложени мотиви досежно реда на формиране размера на определеното обезщетение за безработица и неправилно приложение на материалния закон. Решаващият съд извежда, че едва със становище, нарочно изискано в съдебното производство е изяснен механизма на изчисление, приложен при издаване на оспореното разпореждане. Констатирано е, че в становището са налични разминавания с данните, съдържащи се в представените структурни електронни документи, изпратени от компетентната институция на Великобритания. След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд намира, че последният период на осигурена заетост, удостоверен от компетентната осигурителна институция на Великобритания е от 10.01.2016 г. до 10.11.2016 г., като противно на посоченото в становището на административния орган е удостоверен доход от заетост не само за периода от 14.09.2016 г. до 10.11.2016 г. – 1384, 07 британски лири (месечно). Решаващият съд констатира, че в периода 24.08.2015 г. – 28.10.2016 г. доходът на лицето е 676, 62 британски лири месечно (U004 от 06.04.2017 г. на лист 25 гръб от делото), за периода 12.05.2016 г. – 03.06.2016 г. – 183, 30 британски лири месечно (лист 26), за периода 21.05.2016 г. – 28.10.2016 г. – 647, 69 британски лири месечно (лист 26). Развити са съображения за липсата на яснота и наличието на противоречие по отношение на изводите на административния орган досежно периода 28.05.2015 г. – 09.01.2016 г., който е удостоверен като неосигурена заетост, като е поставен въпроса как за времето след 10.01.2016 г. е осъществено осигуряването, след като заетостта се води осигурена, ако доходи за нея не са получавани. Поради изложеното, първоинстанционният съд намира изводите на административния орган за липсата на удостоверяване на доходи на лицето за времето от 10.01.2016 г. до 13.09.2016 г. в противоречие на събраните доказателства. Решаващият съд извежда наличието на необоснованост в обжалвания административен акт по отношение периода, въз основа на който е изчислено паричното обезщетение за безработица 10.01.2016 г. – 10.11.2016 г., който е много по-малък от 24 месеца. В първоинстанционното решение е обоснован извод, съобразно който при неправилно приложение на материалния закон е взет осигурителният доход от последната заетост на лицето като база, редуциран, съгласно максималния осигурителен доход за Р България за същия период, който от своя страна е преразпределен (разделен) за всичките работни дни 212 от 10.01.2016 г. до 13.09.2016 г. без да е изложено правното основание за това. Върховният административен съд - шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред Административен съд – С. град, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения пред нея административен акт, са проверени констатациите на административния орган. Първоинстанционният съд събира и цени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Решаващият съд надлежно и аргументирано обсъжда и анализира всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните и проверява законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Спорен от правна страна е въпроса досежно спазване на законоустановения ред за изчисляване на дневния размер на парично обезщетение за безработица на Р. Гайдаров, с оглед обстоятелството, че последната осигурена заетост на лицето е във Великобритания. Законосъобразно и обосновано първоинстанционният съд не възприема аргументацията на административния орган, който неправилно определя размера на полагащото се на Гайдаров парично обезщетение за безработица. Касационните доводи за неправилно прилагане на европейското законодателство в областта на координацията на системите за социална сигурност са неоснователни. След присъединяването на Р. Б. към Европейския съюз се прилагат европейските правила за координация на системите за социална сигурност на държавите членки на Съюза. Всяка държава членка е свободна да решава кои категории лица подлежат на осигуряване съгласно нейното законодателство, кои са осигурените социални рискове, какви обезщетения се отпускат и при какви условия, как се начислява размера на обезщетенията и пр. В такъв смисъл разпоредбите на ЕС относно координацията на социалната сигурност не заместват националните системи, а определят общите правила и принципи които трябва да бъдат спазвани от всички национални органи, институции за социална сигурност и от съда при прилагане на националните закони. Тези правила и принципи понастоящем се съдържат в регламент ЕО/№ 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите за социална сигурност, както и в регламент ЕО/№ 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. за установяване на процедурата за прилагане на Регламент ЕО/№ 883/2004 г. С тях е въведен механизъм на координация на системите за социална сигурност, включващ и обезщетенията за безработица, който механизъм се основава на принципите: 1. Определяне на приложимото законодателство, 2. Равенство в третирането, 3. Сумиране на периоди на заетост, осигуряване или пребиваване и 4. Износ на обезщетения. При определяне на обезщетенията за безработица общият принцип на определяне на приложимото законодателство е, че лице упражняващо доходоносна дейност, следва да принадлежи към схема за социална сигурност на държавата, на чиято територия е заето или самостоятелно заето, като изключения от този принцип се съдържат в разпоредбите на чл. 65 от Регламент ЕО / № 883/2004. В чл. 62, § 1 от регламента "изчисляване на обезщетения" се предвижда, че компетентната институция на държавата членка, чието законодателство предвижда изчисляване на обезщетенията да се основава на размера на предишното трудово възнаграждение или професионален доход, да се отчита изключително трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му месторабота по трудово правоотношение или като самостоятелно заето лице, съгласно посоченото законодателство. Според § 2 от същия член, § 1 се прилага също когато законодателството, прилагано от компетентната институция предвижда специален изискуем осигурителен период за определяне на трудовото възнаграждение, служещо за база за изчисляване на обезщетенията и когато за целия или част от този период спрямо заинтересованото лице се е прилагало законодателството на друга държава членка. Така посочената уредба на Регламента, пряко приложим към настоящия спор, налага правния извод, че при определяне на размера на обезщетението за безработица на Гайдаров се отчита само осигурителния доход във Великобритания. Освен това се налага и извода, че от ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – С. град неправилно е изчислен размера на отпуснатото обезщетение за безработица на ответника по касация. В разпоредбата на чл. 54б, ал. 1 от КСО е предвидено при изчисляване на дневното парично обезщетение за безработица да се вземе предвид среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването. Тъй като Гайдаров последно упражнява трудова дейност на територията на държава-членка на Европейския съюз, за него са приложими правилата за координация за схемите за социална сигурност - Регламент (ЕО) № 883/2004 г. и Регламент на Съвета (ЕО) № 987/2009 г., но те не са приложени пряко от осигурителния орган касателно размера на дължимото на Гайдаров парично обезщетение за безработица. По отношение на заявителя, който като български гражданин, е гражданин на държава-членка на Европейския съюз, Регламент № 883/2004 намира пряко приложение и има приоритет в случаите на противоречие с разпоредби от националното законодателство (чл. 3, § 1, б. "з"). В настоящия случай придобитият от лицето осигурителен доход в друга страна-членка на Европейския съюз е по-висок от максималния осигурителен доход в България. При изчисляване размера на обезщетението за безработица, при условията на прилагане на интегрирани схеми за социална сигурност по Регламент (ЕО) № 883/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за социална сигурност, в съответствие с Регламент № 987/2009 г. на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. за установяване на процедура по прилагане на Регламент № 883/2004 г., от органите на НОИ е следвало да се съобрази нормата на чл. 62, § 1 от Регламент № 883/2004 г., която гласи, че компетентната институция на държава-членка, чието законодателство предвижда изчисляването на обезщетенията да се основава на размера на предишното трудово възнаграждение или професионален доход, отчита изключително трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа по трудово правоотношение или като самостоятелно заето лице съгласно посоченото законодателство. В чл. 62, § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. изрично се посочва, че § 1 се прилага също когато законодателството, прилагано от компетентната институция, предвижда специален изискуем осигурителен период за определяне на трудовото възнаграждение, служещо за база за изчисляване на обезщетенията, а и когато за целия или за част от този период спрямо заинтересованото лице се е прилагало законодателството на друга държава-членка. В § 3 от чл. 62 е предвидено, че за безработно лице, обхванато от чл. 65, § 5, б. "а", което по време на последната си дейност като заето или самостоятелно заето лице е пребивавало в държава-членка, различна от компетентната държава-членка, институцията по пребиваване взима предвид трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице в държава-членка, чието законодателство се е прилагало спрямо него като заето или самостоятелно заето лице, в съответствие с регламента по прилагането. Т. е., по отношение на ответника по касация трябва да се има предвид осигурителният доход, получаван от него при последната му работа през последните 24 месеца при прилагане на законодателството на друга държава-членка. Правилно първоинстанционният съд приема, че в случая намират приложение регламентите на общностното право, на които се позовава и административния орган, но при определяне на дохода на жалбоподателя, получен при последната му работа във Великобритания, от който се изчислява обезщетението, необосновано осигурителният орган е ограничил максималния му размер, позовавайки се на чл. 6, ал. 2, т. 1 от КСО. Доколкото в случая релевантния доход от осигурена заетост на жалбоподателя в друга страна–членка на Европейския съюз – Великобритания, е по-висок от максималния осигурителен доход за България, при определянето на обезщетение за безработица следва да бъде взет предвид пълния размер на този релевантен доход от осигурителна заетост. С оглед на изложеното, в случаите като процесния, в които последният осигурителен стаж на лицето преди подаването на заявлението за отпускане на обезщетение за безработица не е в България, а в друга държава от Европейското икономическо пространство, то изчисляването на размера на обезщетение за безработица по чл. 54б от КСО следва да се извършва единствено в съответствие с чл. 62 от цитирания Регламент (ЕО) № 883 от 2004 г., който указва базата, от която трябва да се извърши това изчисление – трудовото възнаграждение от последната месторабота, без обаче да бъде редуцирано до размера на максималния осигурителен доход за България за съответната година, както е постъпил осигурителния орган. Следва да се зачита принципа на примата на правото на Европейския съюз, както и принципа на прякото прилагане на регламентите и на задължителния им характер, съгласно чл. 288 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС). Фактите по спора, съобразени с персоналния и материалния обхват на Регламент № 883/2004, предполагат непосредствена приложимост на неговите правни норми. Като източник на вторичното право на Европейския съюз, цитираният регламент се прилага пряко, т. е. съдържащите се в него правила, като нормативни разпоредби с обща правна сила, са пряко приложими във всички държави-членки (чл. 288 от ДФЕС) и са задължителни за спазване от националните органи и администрации, от институциите за социална сигурност и от съдилищата, и имат приоритет в случаите на противоречие с разпоредбите на националните законодателства. След получаване на преписката, при новото си произнасяне осигурителният орган трябва да определи размера на дължимото на Гайдаров парично обезщетение за безработица при пряко прилагане на разпоредбата на чл. 62, § 1 във връзка с § 2 от Регламент № 883/2004 г. – въз основа на трудовото възнаграждение, получавано от същия при последната му месторабота във Великобритания. Съгласно чл. 62, § 1 от цитирания регламент при изчисляването на обезщетението се отчита изключително трудовото възнаграждение или професионалния доход, получен при последната работа по трудово правоотношение. Целта на социалното осигуряване е получаването на адекватно на размера на внасяните осигуровки обезщетение за осигуреното лице при настъпването на съответното осигурително събитие. В същият смисъл е и константната практика на Върховния административен съд, шесто отделение по сходни казуси, както следва: решение № 15222 от 7.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13/2018 г., VI о., решение № 6026 от 9.05.2018 г. по адм. д. № 84/2017 г., VІ отд. на ВАС; решение № 11443 от 27.10.2016 г. по административно дело № 14161/2015 г., решение № 3398 от 26.03.2015 г. по административно дело № 12267/2014 г., решение № 2191 от 26.02.2015 г. по административно дело № 12262/2014 г., решение № 3712 от 17.03.2014 г. по административно дело № 15224/2013 г. и други. Предвид изложеното, като уважава подадената до него жалба поради основателност и дава указания за по-нататъшно процедиране на осигурителния орган, първоинстанционният съд постановява правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. С оглед на горното настоящият състав намира, че решението е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение