Решение № 683 от 3.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6462/2007 г.

Решение № 683 от 3.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6462/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Жива Декова Производството е по § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК, във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.). С решение от 23.07.2007 г. по гр.д. № 155/2007 г. на Старозагорски окръжен съд, след като е отменено решение от 14.02.2007 г. по гр.д. № 799/2005 г. на Казанлъшки районен съд, е уважен предявения от кооперация "О. с. на ТПК", гр. С., срещу З. И. З., Д. А. З. и И. З. З., тримата от гр. К., инцидентен установителен иск и е оставено в сила решението в останалата част, с която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл. 108 от ЗС. Решението е обжалвано от З. И. З., Д. А. З. и И. З. З. в частта, с която е уважен инцидентния установителен иск. В касационната жалба се поддържа, че в обжалваната част решението е неправилно. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение. Оспорва жалбата на другата страна като неоснователна. Претендират се разноски. Решението е обжалвано от кооперация "О. с. на т. кооперации - С. З. ", в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен ревандикационния иск. В касационната жалба се поддържа, че в обжалваната част решението е неправилно. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение. Оспорва жалбата на другата страна като неоснователна. Претендират се разноски. Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.) и са процесуално допустими. Въззивният съд като е отменил първоинстанционното решение, е уважил предявения от кооперация "О. с. на ТПК, гр. С. срещу З. И. З., Д. А. З. и И. З. З. инцидентен установителен иск за признаване по отношение на ответниците, че кооперация "О. с. на ТПК", гр. С., регистрирана с решение № 41 от 24.03.1993 г. по ф.д. № 247/1993 г. на Старозагорски окръжен съд, е правоприемник на преустановилия дейността си ОС на ТПС - С. З. през 1970 г. С въззивното решение е оставено в сила първоинстанционното решение в останалата част, с която е отхвърлен предявения от Кооперация "О. с. на трудово-производителна кооперация - С. З. " иск с правно основание чл. 108 от ЗС за ревандикация на следния недвижим имот, находящ се в четириетажна масивна производствена сграда, построена в УПИ *, кв.145, на улица "О" № 33, гр. К., а именно: търговски обект - магазин "В", намиращ се на първи етаж от сградата, състоящ се от търговско помещение с полезна площ от 21,45 кв. м., заедно с припадащите се идеални части от общите части и от и от правото на строеж върху мястото и на исканията за отмяна на нотариални актове на основание чл. 431, ал. 2 от ГПК (отм.). За да уважи инцидентния установителен иск за съществуващо правоприемство между регистрираната през 1993 г. кооперация "О. с. на ТПК", гр. С. и преустановилия дейността си ОС на ТПС - С. З., въззивният съд е установил, че с ПМС № 16/1970 г. дейността на съюза е била преустановена и е извършена концентрация и специализация на местната и кооперативната промишленост, като персоналът и имуществото на кооперациите и кооперативните съюзи е приобщен към държавните стопански структури. През 1993 г. е проведено общо събрание за възстановяване на съюза, а с решение № 41 от 24.03.1993 г. по ф. д. № 247/1993 г. на Старозагорски окръжен съд е регистрирана кооперация "О. с. на трудово-производителна кооперация - С. З. ", в чийто членски състав членува голяма част от ТПК, членували в преустановилия дейността си през 1970 г. ОС на ТПК - С. З. При тези фактически изводи въззивният съд е приел за установена идентичността в персоналния състав и в наименованието на двата съюза. Позовал се е и на § 39, ал. 2 от ЗР към ЗИД на Закона за кооперациите от 2003 г. за правоприемство на кооперативните съюзи, съществували към 1959 г. и възстановили дейността си. Въззивният съд е намерил за недоказана активната материалноправна легитимация на кооперация "О. с. на трудово-производителна кооперация - С. З. " по ревандикационния иск. Решението е неправилно в частта по инцидентния установителен иск и е правилно в частта по ревандикационния иск. Предмет на инцидентния положителен установителен иск е преюдициалния за спора за възстановяването на собствеността върху имота, спор дали ищецът има права на възстановена кооперация по см. на § 1 от ДР на ЗК (отм.) по отношение имуществото на преустановилия дейността си през 1970 г. ОС на ТПК. В § 1 от ЗК (отм.) и § 1, ал. 2 на ДР на Закона за кооперациите е регламентирано правото на възстановяване на отнетата собственост на прекратена, но незаличена кооперация, която има право да възстанови дейността си по надлежния ред. Уредбата намира приложение и в случаите когато кооперацията не е заличена, но не е осъществявала дейност поради отнемане на имуществото й. Разпоредбата на § 1, ал. 2 от ДП на Закона за кооперациите предвижда възстановяване на кооперацията по реда на чл. 49 от закона. Текстът препраща към чл. 15 от Закона за кооперациите за провеждане на избор от общото събрание. Следващите членове 16, 17 и 18 от закона, посочват реда за свикване на общото събрание, кворума за провеждането му за вземане на решения. В хипотезата на § 1, ал. 2 ДР на ЗК, членовете на кооперациите, образуващи състава на общото събрание по чл. 15 и следващите от Закона за кооперациите са всички членове на кооперацията към момента на фактическото й прекратяване, респективно наследниците на починалите членове. Изброените законови условия за възстановяване на кооперацията по настоящото дело не са установени. В хода на делото с разпоредбата на § 27, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗК (ДВ, бр. 41 от 2007 г.) е регламентирано, че права на възстановена кооперация по смисъла на § 1 от допълнителната разпоредба и на § 1 на отменения Закон за кооперациите от 1991 г. има кооперация, вписана в регистъра на съда след 7 август 1991 г. с наименование, седалище и предмет на дейност на съществувала кооперация, в която членуват най-малко 7 кооператори, които са членували в нея и към датата на изземване, одържавяване или преразпределяне на имуществото на кооперацията. А съгласно ал. 2, алинея 1 се прилага и за кооперативен с., възстановен от най-малко две кооперации, членували в него към датата на изземване, одържавяване или преразпределяне на имуществото на съюза. По делото липсват доказателства, че учредителите на кооперация "Окръжен с. на ТПК" са взели решение за възстановяване на съществувалия до 1970 г. Съюз на ТПК. На общото събрание, проведено на 23.03.1993 г. учредителите са взели решение за учредяване на ОС на ТПК, но не и за възстановяване на прекратения съюз. От приложеното на л.3 удостоверение № 247/24.03.2005 г. на Старозагорски окръжен съд, следва че кооперация "О. с. на ТПК" е вписана на свое самостоятелно основание в регистъра на кооперациите с решение № 41 от 24.03.1993 г. по ф.д. № 247/1993 г. на Старозагорски окръжен съд. Към момента на регистрацията на ищеца в чл. 60 и чл. 61 от ЗК от 1991 г. е регламентирана възможност за обединение на кооперации в съюзи и са предвидени функциите на тези обединения. Тогава кооперативните съюзи не са имали статут на юридически лица. Към момента на влизане в сила на § 27, ал. 2 от ПЗР към ЗИД на ЗК (ДВ, бр. 41 от 2007 г.) кооперативните съюзи вече имат статут на юридически лица (чл. 54, ал. 3 от ЗК), а по делото няма твърдения и данни за вписването на ищеца като кооперативен съюз. Само сходството на наименованията не може да обоснове извод за правоприемство. Неправилно въззивния съд е приел за установено правоприемството на основание § 39, ал. 2 от ЗР към ЗИД на Закона за кооперациите от 2003 г. Посочената разпоредба не намира приложение в случая, тъй като се отнася до правоприемството на кооперативните съюзи, които са съществували към 1959 г. и които от 1960 г. са възстановили дейността си, а фактическа обстановка в разглеждания случай е друга - ОС на ТПК- С. З. е преустановила дейността си през 1970 г. С оглед изложеното неправилно въззивният съд е приел за доказан и е уважил предявения инцидентен установителен иск. Искът е неоснователен и трябва да бъде отхвърлен след отмяна на въззивното решение в частта, с която е уважен. По предявения ревандикационен иск е приел, че ищецът не е доказал, че е собственик на имота. Изводът за неоснователност на иска за собственост е правилен. Ищецът не е установил, че е има права на възстановена кооперация по смисъла на § 1 от ДР на ЗК (отм.) по отношение имуществото на преустановилия дейността си през 1970 г. ОС на ТПК, като и останалите предпоставки на правото на възстановяване на собствеността върху процесния имот, поради което правилно е отхвърлен предявения от него ревандикационен иск. Ищецът претендира, че собствеността върху процесния имот му е възстановена по право. Единствената хипотеза на възстановяване на собствеността върху кооперативно имущество по силата на закона е уредена в § 39 ПЗР ЗИД на Закона за кооперациите от 2003 г., който предвижда, че се възстановява собствеността върху одържавено или иззето по отменени нормативни актове имущество на кооперации и кооперативни съюзи, възстановили дейността си, ако до деня на влизане в сила на този закон това имущество е държавна или общинска собственост. Възстановяват се права, които са съществували и са били притежавани от кооперативните организации към момента на изземването и одържавяването. Тези условия фактически дефинитивно характеризират имуществото, предмет на правото, което се възстановява и което подлежи на връщане. По делото тези предпоставки за възстановяване на собствеността върху процесния имот не са установени. Не са установени основните правно - релевантни факти: че към момента на одържавяването, респ.изземването на имуществото от ОС на ТПК Стара З. от 1970 г. Битовият комбинат в гр. Казанлък да е съставлявал имущество на ОС на ТПК и че към момента на възстановяването е в патримониума на държавата, респ. общината. Констативният н.а. № 18/64 г., признава в полза на ОС на ТПК гр. Стара З. право на собственост, придобито по регулация на 795.5 кв. м., но като част от терен, отреден за строителство на битов комбинат, включващ както терен на частни лица, така и терен - държавна собственост - СП "Жилфонд" и на МНО, с обща площ 1645 кв. м. Докато отчуждаването на имоти на физически лица в полза на кооперация има прехвърлително действие и собствеността преминава в полза на субекта, за когото е предвидено мероприятието (чл. 39 от ЗПИНМ), то отреждането на държавни имоти за кооперативни нужди няма такава правна последица. Държавната собственост се запазва, а кооперативната организация придобива само право на стопанисване и управление. Не е установено строителството да е извършено въз основа на надлежно учредено право на строеж. Поради това, че ОС на ТПК не е собственик на целия терен, отреден за изграждане на комбината, изградената постройка не може да бъде собственост по приращение по чл. 92 от ЗС само на един от собствениците на терена. Неоснователно е позоваването на касатора на приложението на разпоредбите на чл. 2, ал. 3 от ЗОС (отм.) във връзка с приложението на § 26 ПЗР от ЗК (ДВ. бр. 41/2007 г.). Искът за собственост на кооперация ОС на ТПК е предявен през 2005 г. - сред отмяната на посочената разпоредба. Разпоредбата е материалноправна и не е предвидено обраното й действие, поради което след като към момента на възникване правото на собственост, сградата не може да бъде призната за кооперативна собственост, не могат да се приложат и последиците на закона, уредени с § 26 от ПЗР на ЗК. Установено е, че цялото движимо и недвижимо имущество на ОС на ТПК и на членувалите в него ТПК е одържавено, съгласно ПМС № 161/1970 г. и е преминало безвъзмездно към единната стопанска дирекция на окръжния народен съвет, с изключение на сградите, използвани за производствени и търговски нужди от трудовопроизводителните кооперации, които се предават на тези кооперации срещу заплащане на остатъчната им стойност, а получените средства от продажбата се внасят във фонд"Развитие на кооперативната промишленост", съгласно Разпореждане № 394/15.08.1970 г. От този момент ТПК"Е", гр. К., която е членувала в преустановилия дейността си ОС на ТПК, е получила сградата "Б" в гр. К., за осъществяване на производствената си дейност. От Разпореждане № 394/1970 г. и от обяснителна записка към годишния счетоводен отчет на СД МПКБУ се установява, че е започнала процедура по оценка, разпределения и продажби на сградите - битови комбинати. Имотът е заприходен в инвентарната книга на ТПК"Е", деклариран е от името на кооперацията и от 1971 г. за него кооперацията е заплащала данъци, извършвала е ремонти на сградата. През 1992 г. ТПК"Е" се е снабдила с н.а. № 172/1992 г. за придобито право на собственост на имота. При данните по делото правилен и съответен на доказателства е изводът на въззивния съд, че не е установена собствеността на преустановилият дейността си през 1970 г. ОС на ТПК, върху имота и оттук: одържавяването му, а също и изискването до деня на влизане в сила на реституционния закон това имущество да е държавна или общинска собственост, като предпоставки за възстановяване на собствеността върху него, наред с изискването за установяване, че е възстановила дейността си кооперативна организация, което също не е установено по делото. По изложените съображения следва да се приеме, че са налице поддържаните от касаторите-ответници по иска основания за неправилност на въззивното решение по инцидентния установителен иск и съобразно разпоредбата на чл. 218ж, ал. 1 от ГПК (отм.) то трябва да се отмени и искът да се отхвърли. Не са налице поддържаните от касатора-ищец основания за неправилност на въззивното решение по ревандикационния и в тази част въззивното решение трябва да се остави в сила. С оглед изхода на спора на касаторите - ищци следва да бъдат присъдени направените в касационната инстанция разноски за държавна такса в размер на 15 лв. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение