Решение № 4774 от 13.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15793/2009 г.

Решение № 4774 от 13.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15793/2009 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на лечебното заведение с фирма ГППИМП "Хипократ" ООД, гр. Кюстендил, подадена от неговия представител по закон д-р Виолета Стефанова Александрова, срещу решение № 341 от 05.11.2009 г. по адм. дело № 361/2009 г. на Административен съд - гр. Кюстендил. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. От данните по делото е видно, че при направена проверка за спазване на регулативните стандарти за четвъртото тримесечие на 2008 г. е било установено, че касационният жалбоподател е издал повече от определения му обем направления за специализирани медицински дейности (СМД) и така е станал причина Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) да заплати 2175 лв. повече от определените със Закона за бюджета на НЗОК за 2008 г. Съставен е и протокол за неоснователно получени суми. Касационният жалбоподател е направил възражение, в което основният довод е, че практически не е възможно да да регулира дейността си в рамките на определените му стандарти за СМД. Възражението е било разгледано от арбитражната комисия, която с решение № 5 от 26.05.2009 г. единодушно е потвърдила констатациите във финансовия протокол, а директорът на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) - гр. Кюстендил с писмена покана изх. № 29-05-605 от 12.06.2009 г. е започнал производство по събирането на сумата 2175 лв. от касационния жалбоподател. С посоченото по-горе решение Кюстендилският административен съд е отхвърлил жалбата на ГППИМП "Хипократ" ООД срещу писмената покана. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че оспорената покана е индивидуален административен акт, издаден от компетентен орган в предписаната от закона форма и при спазване на установените административнопроизводствени правила и е изцяло съобразена с материалния закон и неговата цел. Съдебното решение е правилно. Според чл. 4, ал. 1 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2008 г. всяко тримесечие към договорите с изпълнителите на първична и специализирана медицинска помощ НЗОК определя броя на назначаваните специализирани медицински дейности в съответствие с чл. 1, ал. 2, ред 1.5.2 и чл. 3, ал. 2 от същия закон, т. е. в съответствие с размера на средствата, определени за тези дейности. А преди това по идентична разпоредба на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2007 г. Конституционният съд на Република България не възприе тълкуването, дадено с решение № 12098 от 04.12.2006 г. по адм. д. № 3696/2006 г. на Върховния административен съд, петчленен състав, Втора колегия и с решение № 2 от 22.02.2007 г. по к. д. № 12/2006 г. се произнесе в смисъл, че ограничителната норма не е противоконституционна. В мотивите на това решение Конституционният съд посочи: "Тълкуванията на Конституционния съд и върховните съдилища са актове на волята. Волята е продукт на духа, тя не може да бъде вярна или невярна. Това е различието между съдебните тълкувания и тези, които прави юридическата наука. Последните имат описателен характер и за тяхната достоверност може да се спори, докато тълкуването на съдилищата е задължително - "то е такова, каквото е". В крайна сметка става въпрос за съотношение между върховенство на закон и върховенство на Конституция. Противоречието в тези случаи се преодолява по нормативен път." След това решение на Конституционния съд Върховният административен съд прие, че то по задължителен за всички държавни органи, юридически лица и граждани начин (чл. 16 ЗКСРБ) подчертава правилото: ежегодно Народното събрание със закон определя средствата, които могат да бъдат разходвани за специализирана извънболнична медицинска помощ и за медико-диагностична дейност. Тези средства се разпределят от НЗОК по региони, а от нейните териториални поделения (РЗОК) - по индивидуални и групови практики за първична извънболнична медицинска помощ. Превишаването на определените нормативи води до преразход на лимитирани средства, което е щета за НЗОК и тази щета следва да бъде поправена от лицата, които са я причинили (сравни по идентичен казус на КАС реш. № 3330 от 15.03.2010 г. по адм. д. № 15376 от 2009 г. на ВАС-VI отд.). Това е и константната съдебна практика, а оспореното с касационната жалба решение на Кюстендилския административен съд е съобразено с нея. С писмени бележки, имащи характер на писмена защита в производството пред Кюстендилския административен съд, процесуалният представител на лечебното заведение - жалбоподател е направил довод за съществено нарушение на принципа за безпристрастност (чл. 10, ал. 2 АПК). Аргумент за този довод е обстоятелството, че юрисконсулт Милена Иванова, процесуален представител на директора на РЗОК, е била член от състава на арбитражната комисия и след това е изготвила оспорената писмена покана. Съмнението за пристрастност се подсилвало според жалбоподателя и от обстоятелството, че същият юрисконсулт щял да получи допълнително възнаграждение. Същият довод е инвокиран и с касационната жалба, но вече с допълнителния аргумент, че посочената от него "заинтересованост на длъжностните лица (при РЗОК) произтича ex lege по силата на чл. 108, ал. 3 от Закона за здравното осигуряване - всеки един от участниците в административното производство от страна на РЗОК ще получи допълнително възнаграждение, което е в размер на 25 % от размера на наложените санкции, т. е. колкото по-голям е размерът на наложените санкции, толкова по-голямо е допълнителното възнаграждение". Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита този довод за неоснователен. Според правилото на чл. 108, ал. 3 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) до 25 на сто от събраните суми от глоби, санкции, възстановените средства от изпълнители за медицинската помощ по чл. 45 и дължимите към тях лихви могат да се разходват за стимулиране на служителите в НЗОК. Очевидна е целта на законодателя - да повиши разкриваемостта на нарушенията и събираемостта на средствата, изплатени без основание. Допълнителното материално (парично) стимулиране не прави служителите при НЗОК заинтересовани от изхода на производствата за събиране на неоснователно платени суми по смисъла на чл. 10, ал. 2 АПК. Напротив, добросъвестното изпълнение на служебните им задължения ги задължава да бъдат стриктни и безкомпромисни дори когато не очакват допълнително стимулиране. Обратното би означавало неизпълнение на служебни задължения. Но стимулът по чл. 108, ал. 3 ЗЗО е допълнителна гаранция за качеството на тяхната работа. Разпоредбата на чл. 10, ал. 2 АПК и по-точно изразът "длъжностно лице, заинтересовано от изхода (на производството)" има предвид неправомерна заинтересованост, породена от частен интерес - поради конфликт на интереси, родствени връзки, различни от изброените в § 1 от допълнителната разпоредба на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси, неприязнено отношение, пораждащо желание у длъжностното лице да причини вреда и т. н. Повишаването на събираемостта на неоснователно изплатените от НЗОК средства не е частен, а е публичен интерес, поради което заинтересоваността на длъжностните лица от това повишаване не е неправомерна и е в публичен интерес. По изложените съображения Върховният административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,