Решение № 15713 от 23.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3644/2014 г.

Решение № 15713 от 23.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3644/2014 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на Митница Столична чрез процесуалния си представител юриск. Тодорка Попгеоргиева срещу решение № 566/4.02.2014 г., постановено по адм. дело № 9045/2013 г. по описа на Административен съд, София-град. Решението се обжалва изцяло, както в частта, в която е отменен мълчаливия отказ на началника на същата митница по искане на "Планет паркет П. П." АД - гр. София за възстановяване на законната лихва върху сумата от 4 460 лв. на основание чл. 219А от Закона за митниците (ЗМ) и е върната преписката за произнасяне по същество на искането от 22.02.2013 г., така и в частта, в която е отхвърлено оспорването от "Планет Паркет П. П." срещу решение № 9600-0223/9.07.2013 г. на началника на Митница Столична, потвърдено с решение № 410/9.08.2013 г. на Директора на Агенция "Митници" в частта, в която е отказано възстановяване дружеството сумата от 4 460 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решене поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се от касатора, че сумата от 4 460 лв. е била върната на "Планет паркет П. П." АД преди подаване на искането от 22.02.2013 г. и затова към момента на подаването му е липсвал правен и материален интерес. Позовава се на решението по дело С-546/2009 г. на СЕС в Люксембург по повод отправеното му преюдициално запитване по адм. дело № 6077/2009 г. на ВАС, IА отделение. Според касатора в митническото законодателство липсва конкретна разпоредба, която да задължава или указва на административния орган да върне сумите, за които е отпаднало основанието от момента, в който те са заплатени. Сочи разпоредбите на чл. 211, ал. 1 и 2 ЗМ и чл. 232, § 1, б. "б" от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета, съгласно които дължима лихва се начислява от момента на уведомяването за връщането им. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното съдебно решение и отхвърляне жалбата на "Планет Паркет П. П." АД. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от юриск. Попгеоргиева. Ответникът по касационната жалба "Планет Паркет П. П." АД - гр. София чрез процесуалния си представител адв. Минчо Арбов я оспорва по съображения, подробно развити в депозирания по делото писмен отговор и в представената писмена защита с искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна администартивна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна в частта, в която е отменен мълчаливия отказ на началника на Митница Столична за възстановяване на "Планет Паркет П. П." АД на законната лихва върху възстановената сума от 4 460 лв., а е процесуално недопустима в частта, в която жалбата на същото дружество е отхвърлено в частта, в която е отказано възстановяване на 4 460 лв. поради следните съображения: Установено е от първоинстанционния съд, че "Планет Паркет П. П." АД е поискало от началника на Митница Столична възстановяване на законната лихва върху сумата от 4 460 лв. на основание чл. 219А от Закона за митниците (ЗМ). Първоначално мълчаливият отказ е отменен с решение от 10.06.2013 г. на горестоящия административен орган - директорът на Агенция "Митници" и е върната преписката за ново произнасяне по същество на искането от 22.02.2013 г., като първоинстанционния съд е приел, че още с искането от 22.02.2013 г. е поискано възстановяване на лихвата върху сумата от 4 500 лв., впоследствие редуцирана до 4 460 лв. Административният орган не се е произнесъл относно искането за възстановяване на законната лихва и затова този мълчалив отказ на основание чл. 219А ЗМ подлежи на обжалване. Съдът се е позовал на чл. 219А ЗМ, според който за възстановените митни сборове не се дължат лихви, като в изр. 2 на същата разпоредба е пояснено, че в случаите, когато митните сборове са определени с незаконосъобразен акт на митническите органи, недължимо заплатените суми се връщат със законната лихва. Прието е от съда за установено, че сумата от 4 460 лв. реално е възстановена на дружеството. Обжалваното решение в частта, в която е отменен мълчаливия отказ на митническия орган за възстановяване на законната лихва е правилно, а в частта, в която е отхвърлена жалбата на посоченото дружество, митницата няма правен интерес да го обжалва и касационната жалба е процесуално недопустима. Няма спор, че сумата от 4 460 лв., която "Планет Паркет П. П." АД е била внесена като обезпечение на мини сборове по ППСПДВ от 21.08.2008 г., както и че впоследствие е възстановена на дружеството на 24.02.2009 г. Тази сума със съдебно решение е била призната като недължимо платена от дружеството (решение № 4156/2.09.2011 г. по адм. дело № 7172/2008 г. на АССГ, оставено в сила с решение № 13629/31.10.2012 г. по адм. дело № 1906/2012 г. на ВАС, VIII отделение), поради което задължаването на дружеството с нея от митническите органи е било незаконосъобразно. Неоснователно отново от митническия орган е поискано възстановяването на тази сума и в тази част оспорването на "Планет Паркет П. П." АД е било отхвърлено (макар че е следвало да се остави без разглеждане) със съдебното решение, посочено по-горе. В тази част касационната жалба на началника на Митница Столична е процесуално недопустима поради липсата на правен интерес от обжалване на съдебното решение, тъй като в тази част то е благоприятно за митницата. Първоинстанционният съд правилно се е позовал на разпоредбата на чл. 219А ЗМ, тъй като именно тя регламентира дължимостта на законната лихва в изр. 2 върху недължимо платени суми, каквато е възстановената сума от 4 460 лв. Касаторът се е позовал на чл. 232, § 1, б. "б" от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета, но приложима в случая е чл. 219А ЗМ. Последната е приложима в контекста на чл. 214 ЗМ и след като по категоричен начин е установено по делото с влязло в сила съдебно решение, че сумата 4 460 лв. е била недължимо платена от "Планет Паркет П. П." АД, то се дължи и законната лихва върху тази сума. В касационната жалба е налице и позоваване на решението по дело С-546/2009 г. на СЕС в Люксембург по повод отправеното му преюдициално запитване по адм. дело № 6077/2009 г. на ВАС, IА отделение ("Аурубис България" АД), но това решение касае друга хипотеза относно началния момент на дължимост на лихви при възникване на митническо задължение при пускане в свободно обращение на стока, подлежаща на облагане при износ и поставяне на режим временен внос и дължимост на лихви, когато митата не са заплатени. Процесният случай е относно дължимост на лихви, които следва да се заплатят от митницата, когато се възстановява недължимо платена сума. В този смисъл е и съдебната практика на ВАС - решения по адм. дела № 1525/2010 г., № 387/2010 г., № 5016/2008 г., № 4063/2014 г. и др. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е правилно постановено и не подлежи на отмяна на посочените в касационната жалба основания в частта, в която е отменен мълчаливия отказ на митническия орган да възстанови законната лихва върху сумата от 4 450 лв. затова следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Касационната жалба следва да се остави без разглеждане в частта, в която е обжалвано съдебното решение, с което е отхвърлено оспорването на "Планет Паркет П. П." АД за възстановяване на сумата от 4 460 лв. и в тази част производството по касационното дело да бъде прекратено, предвид, че за митницита липсва правен интерес от обжлаване, тъй като в тази част решението на съда е благоприятно за насотящия касационен жалбоподател. Предвид изхода на делото и направеното искане от "Планет Паркет П. П." АД чрез процесуалния си представител адв. Арбов, на тази страна в касационното производство следва да се присъдят направените разноски в размер на 364 лв. Неоснователно е оплакването на касатора за прекомерност на разноските, тъй като те са в размер на минималните размери на адвокатските възнаграждения по Наредба № 1/9.07.2004 г. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд,